Не бива да има рязко увеличение на възнагражденията, предупреди премиерът Орешарски
Договарянето на правила за определяне на заплатите в реалния сектор катастрофира в поредния дебат по въпроса между синдикатите и работодателите. КНСБ настоява, че в някои сектори заплатите могат да скочат дори с 20%. "Ако доходите не растат с поне 15% през следващите 2-3 г., не съм оптимист, че ще решим проблема с квалифицираните работници, които бизнесът твърди, че ги няма, нито с пенсионната система", коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Работодателите са далеч по-резервирани - около 4-5% ръст на възнагражденията в реалния сектор за т.г. прогнозира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. БСК също предупреди, че не може да има резки увеличения на заплатите. "Единственото спасение е в увеличаване на производителността и на качеството на труда", напомни председателят на БТПП Цветан Симеонов.
Бизнес организациите за пореден път посочиха, че откакто сме в ЕС, средната заплата се е удвоила и изпреварва значително ръста на брутния продукт и на производителността на труда. Синдикатите цитират същите статистики, но с противоположен знак - че производителността на наетите расте с много по-големи темпове от заплащането. "Не бива да се пропуска фактът, че въпреки "обезпокоителния" за ЕК ръст от 42.3% на разходите за труд за 1 час у нас за 2008-2013 г. те остават неизменно на най-ниско равнище сред страните от ЕС-28 - 3.7 евро (при средно за съюза 23.7 евро) през 2013 г.", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Масло в огъня наля и социалният зам.-министър Светлана Дянкова, която призова работодателите да не забравят, че минималната заплата има и социален елемент. "Да я преименуваме тогава "помощ за бедните". Минималната заплата може и да не стига за нормален живот, но тогава министерството да се погрижи да добави и помощ за бедните към нея", контрира шефът на търговско-промишлената палата.
Премиерът Пламен Орешарски изслуша търпеливо споровете и зае соломоновската позиция, че и двете страни са прави. Премиерът бе категоричен, че не бива да има рязко увеличаване на доходите, защото то ще се отрази отрицателно върху инфлацията и конкурентоспособността на фирмите. Според него единствено икономическият растеж може да раздвижи доходите ни. За сравнение 2013 г. приключи с растеж на икономиката от 0.9%, а прогнозите за тази година показват, че България е на задни позиции по очакван растеж спрямо Централна и Източна Европа.
Премиерът коментира, че самоцелно решение да се вдигнат заплатите няма да помогне кой знае колко, защото разликата между средната заплата у нас и в Европа е огромна и тези проценти няма да имат съществена роля. Орешарски припомни предизборния си ангажимент минималната заплата да стигне 450 лв. в края на мандата, но уточни, че това са "само числа".
Заплатата е основен проблем за 52% от работещите у нас. Всеки втори служител смята, че заплатата му не отразява точно неговия индивидуален принос според национално представително изследване на КНСБ. Нередовното или закъсняло изплащане на възнаграждението е проблем за над 14% от работниците, а над 28% се оплакват, че нямат гарантиран размер на заплатата при финансови затруднения във фирмата. Въпреки че в последните години делегираните бюджети постигнаха видим ръст на учителските заплати, синдикатът на българските учители поиска преразглеждане на модела на финансиране и твърд ангажимент за 10% увеличение всяка година. Шефката на профсъюза Янка Такева цитира данни, че половината учители у нас получават до 550 лв. За м.г. средната заплата при учителите е с 14% по-ниска от средната за страната.
