Даваме над половината от парите си за осигуряване на храна и поддържане на жилището
Дефлацията от началото на годината променя и потребителската кошница на българина. Заради по-ниските цени на храните техният дял в общите разходи намалява с 0,5 процентни пункта до 35,1%, показват
изчисления по данните на Националния статистически институт. В абсолютна стойност дори спадът стига до 5,8 на сто през второто тримесечие. Това прави 355 лв. за храна и безалкохолни напитки средно
на човек от домакинството.
От 171 лв. на 153 лв. на лице се понижават за последната година и разходите за дома - ток, вода, отопление и поддържане. Техният относителен дял в общите разходи намалява с един процентен пункт до
15,2 на сто.
Въпреки дефлацията обаче все още българинът харчи над половината от парите си за осигуряване на храна и поддържане на жилището. За тях са 50,3 на сто от всички разходи.
Леко увеличение се наблюдава на харчовете за транспорт, алкохол, цигари, облекло и обувки. Например разходите за транспорт и съобщения нарастват с 0,4 процентни пункта до 12,6 на сто от всички. Те
са по 127 лв. средно на човек за второто тримесечие и се превръщат в третите по значимост харчове след тези за храна и жилище. С 0,4% за година се увеличават и разходите за алкохол и цигари и те
вече са 4,4 процента от всички плащания на домакинствата. За вредните навици се отделят по 44 лв. средно на човек. Това е повече, отколкото за дрехи и обувки, за които даваме по 35 лв. Въпреки това
и техният дял от общите разходи нараства минимално с 0,1 процентни пункта до 3,5%.
Без промяна за последната година са харчовете за лекарства и здравеопазване. За тях се отделят по средно 121 лв. на лице от домакинството или 4,9 на сто от общите разходи. (Виж графиката горе -
бел. ред.)
Като цяло българинът е изхарчил по средно 1012 лв. за периода април-юни, което е с 4,4 процента по-малко, отколкото преди година.
Известни промени настъпват и в потреблението на домакинствата у нас. По-съществено намаление има на консумацията на хляб и тестени изделия - от 24,4 на 22,8 кг, съответно през второто тримесечие на
2013 и 2014 г. При зеленчуците спадът е с 0,9 килограма - от 19,3 на 18,4 кг средно на човек. Намаление има и при останалите основни храни. Например потребледоходнието на прясно мляко е по-малко с
половин литър, или 4,9 л на лице. При киселото мляко понижението е от 7,7 на 7,3 кг, а при картофите - от 7,4 на 7 кг.
Доходът е средно 1160 лв. за 3 месеца
Oбщият доход средно на лице през второто тримесечие на 2014 г. е 1160 лв. Основен източник продължава да бъде работната заплата, която формира 55,2% от приходите в домакинството.
Вторият по значение доход са пенсиите. Относителният им дял е 26,3%.
В номинално изражение през второто тримесечие на 2014 г. спрямо същото тримесечие на предходната година доходите от пенсии намаляват с 2,5% и са 305 лв. средно на лице от домакинството.
Парите от самостоятелна заетост се увеличават спрямо второто тримесечие на 2013 г. и достигат 86 лв. Относителният им дял нараства с 0,7 процентни пункта и вече е 7,4% от структурата на общия
доход.
Доходите от социално осигуряване и социални помощи през второто тримесечие на 2014 г. също се увеличават и достигат 44 лева средно на човек.
