Висшисти с кухи тапии от университетите пълнят бюрата по труда. Оказва се, че дипломите за висше образование, които притежават, масово са им безполезни в търсенето на препитание по придобитата професия
"30-годишни висшисти нямат нито нито ден стаж по специалността. Въпреки това отказват да се насочат към друга сфера
и стоят без работа", обясни пред "Монитор" експертът по подбор на персонал Ивайло Христов. Сред квалифицираните на хартия кадри преобладават хора с хуманитарно образование, дипломирани юристи и икономисти. "За нас дипломата няма значение. Първото нещо, което гледаме в една автобиография, са предишните позиции, на които е работил кандидатът", заяви управителят на HR компания Милена Димитрова. Според експертите трайно безработните висшисти имат и
големи очаквания към заплата и бързото израстване в кариерата. "Имахме случай, в който една жена без опит отказа да работи в счетоводна къща, защото й предлагали 600 лв. заплата. Аргументът й беше, че тя е учила 4 години и нямало да работи за по-малко 1000 лв.", разказа още Христов.
В края на юни регистрираните безработните младежи до 29 г. са били 47 781 души, 5402 от които са с тапия от ВУЗ. Най-много млади висшисти без препитание има в софийска област, Пловдив и Благоевград.
В същото време според проучването "Ключови данни за образованието в Европа” за 2013 г. родните висшисти успяват да се реализират на трудовия пазар по-бързо от европейските си връстници. Българските младежи започват работа до 3 месеца след като се дипломират, докато в Западната Европа младите висшисти намират препитание след 5 месеца.
Българските младежи с диплома от гимназия попадат по-лесно в сивия сектор. Така, за статистиката те остават безработни до една година след завършване на образованието си.
