Държавата има законово основание да предяви претенции за изискуемост на сумите, които ЕРП-тата са инкасирали под формата на такси за пренос на еленергия
За понижаване цената на тока надеждите до голяма степен са свързани с намаляването на ставката на ДДС, като се предлага тя да спадне до 10%. Това обаче може да стане само с решение на Народното събрание, а такава точка не е включена в неговия дневен ред до края на съществуването му, което ще приключи до дни. Известно е също, че политиката на ГЕРБ е против диференцирани ставки за ДДС. Нейн идеолог и апологет е най-вече финансовият министър в оставка Симеон Дянков. Само Бойко Борисов за 1-2 дни може да наложи промяна на позицията в това отношение, но надали това ще стане.
От друга страна, обективно погледнато, идеята не е и съвсем за препоръчване от гледна точка на най-широкия обществен интерес. Приходите за хазната от ДДС върху сметките за тока са месечно около 115 млн. лв. Тяхното намаляване наполовина ще постави под въпрос възможностите за плащането на различни социални разходи, включително и обещаната индексация на пенсиите от 1 април. Който е да бъде финансов министър в служебния кабинет, ако се окаже, че в хазната няма достатъчно пари, пенсионерите ще се простят с надеждите си за увеличение до незнайно кога. Значи този вариант хем е трудно осъществим, хем крие сериозни рискове относно обслужването на социалните плащания.
Тогава какъв е изходът?
Парите на периодично ограбваните потребители са в ЕРП-тата. Годишната печалба на всяко едно от тях е средно 160 млн. лв. Тя определено е спекулативна. Получена е в резултат на недалновидна държавна политика и в частност от решенията на ДКЕВР, както и липсата на ефективен контрол от страна на имащите право на такъв контрол, което всъщност е и тяхно задължение. Според закона обаче тя подлежи на ревизия от страна на данъчните органи, прокуратурата, държавни агенции и комисии. Сега те трябва да си свършат работата, която са загърбвали в продължение на много години или не са действали в защита на обществения интерес.
Оказва се например, че електропреносната мрежа не е закупена от ЕРП-тата, а им е била предадена за ползване. Те обаче събират такси от потребителите за доставка на ел. енергия, а това става именно чрез тази мрежа. Следователно държавата има законово основание да предяви претенции за изискуемост на сумите, които ЕРП-тата са инкасирали под формата на такси за пренос на ел. енергия. Освен това електропроводите са прокарани през частни, общински и държавни земи. Но това е било по времето на социализма, когато собствеността в много случаи е била абстрактно понятие. В условията на пазарна икономика обаче всяка педя земя има цена. Така че, ако ЕРП-тата използват електропроводите, те трябва да заплатят за тяхното ползване и на собствениците на земите, през които са прокарани. Това може да стане или чрез парично заплащане - кеш, или чрез ваучери, с които собствениците на земи да си уреждат сметките за потребена ел. енергия.
Миналият месец бях в Узана (това е местност край Габрово, където се намира географския център на България). Срещнах се с Петър Милев, който има нотариални актове за 670 дка земи в този край и ги е наследил от дядо си. По време на електрификацията от тях са отчуждени 280 дка, през които са прокарани електропроводи. След 1990 г. не е подал иск за реституция, защото е смятал за патриотично електропреносната мрежа да се използва да потребностите на обществото в лицето на битови и промишлени потребители. Но когато е узнал, че всъщност тя се експлоатира от чуждестранни дружества, които от това печелят милиони левове, формирани чрез такси за доставка на ел. енергия, променя отношението си и сега смята, че трябва или да му се върне собствеността, или тя да му бъде заплатена по пазарни цени. Затова е започнал да води съдебни дела.
Според закона всичко, които е построено на един терен, принадлежащ на легитимен собственик и не е уредено чрез договори, е владение на притежателя на недвижимия имот. Значи, каза ми Петър Милев, из искам или да ми се заплатят терените, през който минават електропроводите, или те да станат моя собственост. Той предпочита последното, защото ако това стане, ще си прокара кабел към дома си и ще ползва ток, който няма да плаща. Иначе ЕРП-тата да му изплатят 34 800 лв. (на толкова е оценена земята, през която минават електропроводите и тя не може да се използва за нищо друго) и с тях децата и внуците му ще се разплащат с доставчиците, та даже ще остане и за правнуците.
Национализацията на ЕРП-тата е практически невъзможна поради различни причини. Дори да се предприеме такъв ход, това не може да стане по административен път, а ще бъде една много дълга съдебна сага. Отнемането на лиценза също е доста сложна процедура. Но НЕК може да откаже да им продава ток по досегашните условия и цени, както и да изкупува ел. енергия от алтернативни източници. Капацитетът на АЕЦ "Козлодуй" и държавната ТЕЦ "Марица-изток" е достатъчен за задоволяване на потребностите на домакинствата и промишлеността. Следователно трябва да има директна доставка от тях без посредници, включително и ЕРП-тата като такива. Така ще се заплаща само количеството потребена ел. енергия, която за едно домакинство месечно възлиза средно на около 45 лв. И при наличието на ДДС ставка от 20%, сметката ще бъде 54 лв., което, общо взето, е поносимо.
Вероятно има и други варианти, но всичко засега продължава да витае в сферата на размишленията. А трябват бързи и решителни действия, които във възможно най-кратък срок да доведат до реални резултати.
