И в старите страни членки на ЕС, и в останалите водещи икономики в света има обща тенденция както в производството, така и в услугите, към по-голяма гъвкавост при определяне на режимите на труд
Лично мнение на Иван Нейков, Балкански институт по труда и социалната политика
Оценката на работещите към тяхната работа зависи основно от няколко фактора. Един от трите ключови елемента в това отношение е работното време. То съществено определя ритъма на живот на заетия и е
важно както за създаване на подходящи условия за възпроизводството на работната сила, така и за представянето на фирмите/организациите. Работното време има силно икономическо значение. Повечето
работници чувстват, че им се плаща за време, а не толкова за усилия, и поради това възприемат „сделката” с работодателя като размяна на време за пари. Затова качеството на разменяното време е много
важна част от уравнението. Времето, което има висока стойност за работника, тъй като е важно за него по отношение на това да има време за сън, общуване със семейството и приятелите и участие в
обществения живот, може да е по-скъпо и да изисква допълнителна финансова компенсация, в сравнение с нормалното „дневно работно време”, когато повечето приятели и членове на семейството на
работника са също на работа или на училище. Балансът на тази „сделка” може да се променя също и като времето, прекарано на работа, се направи по-привлекателно за работника, например чрез
подобряване на условията на труд. Пътуването до и от работа не е на разположение на работника за възстановяване, затова то трябва също да се счита за „сиво” време и поради това за „разход” за
работника. Затова балансът може да бъде променен чрез компресиране на работни седмици, което намалява броя на пътуванията до и от работа на седмица, или гъвкавото работно време, което намалява
времето за пътуване, тъй като позволява на работника да избегне пиковия трафик.
Всичко това сочи, че през последните години и в старите страни членки на ЕС, и в останалите водещи икономики в света има обща тенденция както в производството, така и в услугите, към по-голяма
гъвкавост при определяне на режимите на труд. За тази тенденция има няколко причини, включително разходите за капиталово оборудване, търсене от страна на потребителите на денонощно обслужване,
натиск от законодателството да се намали продължителността на работната седмица.
Най-съществената тенденция в това отношение е децентрализацията на регулацията на работното време.
Доскоро договарянето на продължителността и режимите на работното време основно бе подчинено на закона. В преобладаващата част от развитите страни е налице нова логика. Все по-често законът
постановява, че е възможно да се отстъпи от наложените с него стандарти, при условие че те са модифицирани чрез постигнати по пътя на колективното договаряне споразумения.
Законът дава възможности за маневриране в пространството на договарянето и също така посочва разрешените нива/тавани и условия за договаряне с оглед валидността на постигнатите споразумения в тази
сфера.
Всичко това сочи, че през последните години и в старите страни членки на ЕС, и в останалите водещи икономики в света има обща тенденция както в производството, така и в услугите, към по-голяма
гъвкавост при определяне на режимите на труд. За тази тенденция има няколко причини, включително разходите за капиталово оборудване, търсене от страна на потребителите на денонощно обслужване,
натиск от законодателството да се намали продължителността на работната седмица. В преговорите за постигане на споразумения за гъвкаво работно време, отговарящи на нуждите на фирмите, на преден
план вече изпъква нов момент, който заслужава особено внимание, а именно това, че гъвкавостта
ТРЯБВА ДА УДОВЛЕТВОРЯВА
нуждите на работниците чрез така наречените “благоприятни за семейството споразумения”, споразумения за “баланс между професионалния и личния живот”.
Видът договорености, които са препоръчителни за постигането на тази цел, са:
* Работа на непълно работно време (включващо правото на работниците да изискат приспособяване/нагаждане между пълното и непълното работно време).
* Гъвкаво работно време и други форми на “счетоводство на работното време/калкулация на работното време”.
* Сгъстени работни седмици.
* Периодична работа (term-time working).
* Разделяне/споделяне на работата/длъжността (job sharing).
Как изглежда този важен елемент от трудовите отношения у нас?
Независимо от широките възможности, които законодателството ни
РЕГУЛИРА 14 РАЗЛИЧНИ РЕЖИМА
на работно време), огромната част от заетите в България работят на стандартното работно време – 5-дневна работна седмица при 8-часов работен ден. Според експертите именно тази ненужна
консервативност е една от причините за сериозната разлика между производителността на труда у нас и в развитите страни членки.
Това обстоятелство ни дава основание да предложим разширяването на гъвкавостта на работното време да бъде една от първите теми, които трябва да бъдат дискутирани от новия министър на труда и от
социалните партньори.
