Задължителното информиране на данъчните за покупка на фирмени вещи за лично ползване няма да ограничи злоупотребите с ДДС, убедени са експерти
Предложените от финансовото министерство промени в Закона за ДДС, които ще задължат фирмите да декларират в НАП всяка покупка на стока над 700 лв. за служебна и лична употреба, няма да са работещи.
Компаниите, които злоупотребяват с възстановяване на ДДС, ще продължат да го правят, а тези, които спазват закона, ще бъдат натоварени с невъзможен за прилагане и контролиране режим.
Такива са коментарите на данъчни експерти и представители на бранша на счетоводителите по повод на публикуваните от Министерството на финансите (МФ) промени в Закона за ДДС. Както "Сега" писа,
новите текстове задължават фирмите да информират НАП, ако закупени от тях вещи на стойност над 700 лв. за служебно ползване с възстановено ДДС ще се ползват и за лични нужди. В този случай те
трябва да представят методика, с която да определят преките разходи по "разумен" път, отчитайки степента за лично и служебно ползване на вещите. Това трябва да се извърши и за закупени преди
влизането в сила на закона стоки, които още са в употреба.
Според данъчния адвокат и бивш зам.-министър на правосъдието Илонка Райчинова новите текстове биха създали единствено затруднения и се правят от хора, които нямат досег с реалния бизнес. "Защо
трябва да се изработват сложни методи за измерване на времето и начина на използване на активите? Това би довело до сериозни усложнения и, разбира се, на всеки ще му хрумне, че е по-лесно да го
избегне", коментира Райчинова.
По думите й новите правила ще са не само трудно изпълними, но и неподлежащи на контрол. "Има държави, които въвеждат подобни ограничения, но по различен начин. В Белгия например облагането на
автомобил с ДДС е 2 към 5, защото се приема, че в събота и неделя се ползва за лични цели", обясни Райчинова. Тя допълни, че законът за ДДС е синхронизиран с европейските директиви и няма логика на
администрацията да се вменяват нови и спорни правомощия, когато тя се справя трудно и с настоящите си задължения. Райчинова изрази и съмнение, че съдът на ЕС се е произнасял в полза на подобен
режим, както изтъкват в мотивите за промените от МФ.
От бранша на счетоводителите също не вярват новите текстове да проработят. "Самите данъчни ползват служебните си телефони и за лични нужди. Потъваме в едно постоянно приключение с промените в ДДС",
коментираха неофициално експерти. Според тях фирмите няма да декларират нищо заради риск да бъдат натопени или проверени от НАП, а контролът ще е субективен. "Промените целят да се спре
възстановяването на ДДС за лични покупки, маскирани като служебни, но те няма да проработят. Предлага се изключително субективен режим, просто няма как да се разграничи употребата за лични нужди.
Така тези, които се съобразяват със закона, ще бъдат натоварени с още една тежест, а останалите ще продължат да не изпълняват закона", коментира и икономистът Калоян Стайков. Критики към режима
изказват и работодателските организации. Те обаче още не са готови със становищата си по пакета от данъчни промени.
На този фон финансовото министерство и вчера запази мълчание за очакваните ползи от новия режим. Така не стана ясно на колко възлизат според МФ щетите от неправомерно възстановяване на ДДС по тази
линия и колко пари се очаква да събере допълнително хазната от новата мярка. От МФ обясниха единствено, че прагът от 700 лв. за деклариране на подобни покупки не е предпочетен случайно и "се
равнява на прага за същественост при заприходяване на дълготрайни материални активи за данъчни цели". Над този праг фирмите са длъжни да отразят актива като данъчно амортизируем. От неофициални
обяснения се разбра, че няма техническа пречка прагът да се завиши.
ТЕЖЕСТ
Бизнесът ще бъде затруднен и от по-ниския праг за разплащания в брой, който МФ предлага с промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Финансовото министерство настоява прагът, над който
няма да може да се плаща кеш, да бъде намален от сегашните 15 000 лв. на 5000 лв. Това не е първият път, в който МФ иска по-нисък праг. Летвата от 5000 лв. фигурираше в първоначалния вариант на
закона за ограничаване на плащанията в брой, внесен през 2010 г. от предходния кабинет на ГЕРБ. При дебатите обаче таванът бе завишен с аргумента, че ще затрудни ненужно стопанския оборот и ще го
оскъпи. Тогава вдигането на тавана бе обвързано и с наличието на по-високо ограничение в закона за мерките срещу изпиране на пари, който изисква да се декларира произход на средствата при плащания
в брой над 10 000 лв. И за тази законова промяна няма оценка на ефекта. МФ аргументира занижаването на тавана с наложила се практика в непосочени страни - членки на ЕС, където таванът бил 2000-3000
евро.
