Дупката в бюджета расте по-бързо, отколкото по време на кризата, сочи анализ на ИПИ
За поредна година от Института за пазарна икономика пресметнаха какво ще струва на всеки българин издръжката на държавата през следващата година.
Политическата криза и честите смени на правителства са задминали икономическата криза по негативни ефекти върху публичните финанси. За последните 3 години по консолидирания бюджет на държавата са
натрупани дефицити на касова основа в размер на 7.4 млрд. лв. срещу 5.3 млрд. лв. дефицит за периода 2009 - 2012 г. Вместо да се подобрява, картината се влошава, като на фона на политическите
трусове е развита явна пристрастеност към харченето с лека ръка. В същото време дълговете на държавните предприятия надхвърлят 9 млрд. лв.
Това показва анализ на Института за пазарна икономика, изготвен по повод на проектобюджета за 2016 г. и готвената актуализация на бюджета за тази година. За поредна година институтът предложи вчера
своя версия за проектобюджет на държавата със занижени разходи и нулев дефицит.
2015-а е поредната година, в която виждаме пристрастеност към разходите. Вместо България да се възползва от по-добрата икономическа конюнктура и да намалява разходите, с актуализацията на бюджета
се предлага увеличение на дефицита, коментира Десислава Николова от института. Според нея няма икономическа причина да се трупат дефицити и нов дълг, след като няма рецесия. Резултатът е ръст на
разходите с 1.7 млрд. лв. по консолидирания бюджет за 2015 г. Сериозна част от допълнителните разходи идва от наддоговорени проекти по еврофондовете. Недопустимо е да се разбира постфактум за
необходими допълнителни средства за 1 млрд. лв., коментира икономистът Георги Ганев.
Ръстът на разходите от 2015 г. "по пантофи" се пренася и за 2016 г., като върху него има добавка от допълнителни 300 млн. лв., изтъкнаха от ИПИ. Според института проектобюджетът за догодина е
разочароващ, защото е видно отстъплението от реформи, а обещанията за намаляване на дефицита в средносрочен план се дават без конкретни ангажименти как ще се случи това. От ИПИ изтъкнаха като
рискови за бюджета предвидените 600 млн. лв. приходи от концесията на летище София, които може и да не постъпят реално, както и скритите дългове на държавните предприятия.
Към деветмесечието на 2015 г. скритите дългове на сектор енергетика са 4.85 млрд. лв., като това е над половината от дълговете на държавните предприятия. По последни данни - към края на 2013 г.,
общите дългове на контролираните от държавата дружества са 9 млрд. лв. От финансовото министерство са отказали по-актуални обобщени данни за задълженията с мотива, че част от тях може да са били
вече публикувани. Сред реформите, които не са проведени, от института посочиха сектор сигурност и отбрана и съдебната система, където България изпъква с много прокурори и съдии на глава от
населението и неоптимизирана структура на съдилищата. Притеснителни според ИПИ са и дълговете на НЗОК и болниците.
АЛТЕРНАТИВЕН БЮДЖЕТ
Според ИПИ проектобюджетът за 2016 г. може лесно да излезе на нула, защото се доближава като разходи до одобрения бюджет за 2015 г. в първоначалния вариант, преди актуализацията и отпускането на
дисциплината. От института предлагат предвиденото и неслучило се орязване на разходите за заплати в бюджетния сектор с 10% да се заложи за 2016 г. С 10% могат да се орежат и разходите за текуща
издръжка. Сериозно редуциране на разходите може да има и от прехвърляне на 2% от сегашните 8% вноска за здраве към фонд извън НЗОК.
ПРОЦЕДУРА
Европейската комисия очаквано обяви вчера решението си да не започва процедура срещу България заради отчетения след корекция свръхдефицит за 2014 г., в размер на 5.8% от БВП. Както "Сега" писа,
Евростат завиши отчетения дефицит над 2 пъти - от 2.8 на 5.8% от БВП, защото включи в сметките приходите и разходите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Така кризата с КТБ се отрази и
на бюджета, като до този момент ефектът оставаше извън него. Въпреки надхвърлянето на позволения праг от 3% дефицит на сектор "Държавно управление" наказателна процедура няма да има, защото
отклонението е с еднократен характер и е следствие от необичайно събитие, са решили в ЕК.
