Стресът на хората от пернишкото село ги разболява
„Точно под нашата къща беше епицентърът на земетресението през 2012 година“, казва Виолета Такева от пернишкото село Дивотино, докато подрежда новата си къща, изградена от дървена конструкция с магнезиеви плоскости и гипсокартон. Съпругът й Божичко възстановява лятната кухня, която заедно с къщата се напукала и сринала до основи. „Когато стана трусът, ние не можахме да излезем от изпопадалите стъкла, саксии, шкафове“, разказва Виолета. И допълва, че стресът е страшен. Трусът постоянно се повтарял в съзнанието им. „Цветята ми бяха по-хубави, но и те посърнаха като нас“, казва жената, докато полива полуделите мушката насред строителната площадка в двора им. Семейство Такеви са едни от щастливците в Дивотино - къщата им, срината до земята, е оценена на 36 000 лв. Така успели да вдигнат нов дом, макар и по-малък, за да не спят във фургона, поставен в двора им.
Розинка Стоилова, на 80 години, която живее малко по-нагоре по пътя обаче не се радва на вдигнатите наскоро втори и тавански етаж на дома й. При труса „она (къщата) така се нафраскала (напукала)“, че се наложило да бутнат двата етажа и да започнат да ги градят наново. Цялата тежест паднала върху сина й Николай Евтимов и в края на май, точно година след земетресението от 4,6 магнитуд, той починал на 58 години.
„Това земетресение закопа сина ми. Продаде си гарсониерата в Перник, за да оправи етажа. Остави децата си без стреха“, плаче възрастната жена. По-добре да си бяхме живели в тоя фургон, сочи тя малката желязна къща през улицата, в която спял Николай, а тя нощувала в лятната пристройка в градината. Комисия оценила щетите по дома им само на 12 000 лв. „Арамлии мръсни, а ние живота си дадохме за тази България“, ядосва се Розинка. И допълва: „Ние натежахме на земята и че ни оправя некако Господ.“ Възрастната жена има чувството, че земята тук постоянно се люлее - „понеже съм стресирана“. Усеща и леките земетресения. Като чула по новините, че в неделя пак е имало лек трус, разбрала, че не си въобразява.
По улицата нагоре през две къщи има фургони. Майстори работят тук-там, а къщите на по-бедните си стоят все още напукани и килнати. Тук всеки срещнат веднага подхваща разговор за земетресението. Борислав кара с бяло магаренце тухли и като се поспира пред кварталния магазин, обяснява: „Жена ми казва, че усещането по време на труса било, все едно ни бутат къщата с багер.“ Шестдесет и шест годишният Цветан Стоилков, който има вила тук, допълва: „Ад беше, всяка вечер се моля да не се повтаря. Не мога да спя вече, нащрек съм по цяла нощ, имам високо кръвно налягане.“
Елка, продавачката, колкото и да се сдържа, накрая започва да плаче. Съпругът й Цветан Деянов така се притеснил след земетресението, че получил диабет, тромб на белия дроб, на сърцето и на мозъка. „ В момента е при сина ни в Палма де Майорка, в Испания и от днес започват пълните му изследвания“, обяснява жената, облечена цялата в черно, защото след труса загубила майка си и баща си. Споминали се бързо заради притеснението. От испанския лекарски съюз били категорични, че цялото лечение на Цветан трябва да плати българската държава, защото оценката за работата на българските лекари дотук била като за двойка, едва не изпуснали човека.
Няма дом, в който стресът и притеснението от случилото се и от това, което може да им се случи, да не е оказал влияние върху здравето на хората тук. Единственият усмихнат човек в това угрижено село като че ли е 90-годишната баба Никифорка Кирилова. Наскоро тя си купила нов фургон, защото няма никаква възможност да си възстанови къщата. Държавата й отпуснала 13 000 лв. общо, за къщата на сина й, който е алкохолик, взели още 1000, а фургонът струва 15 000 лв. Така бабата вече е задлъжняла с 1000 лв., които сега ще удържат от пенсията й. Няма пари за да си вкара вода в новия фургон. „Не ми прилича, защото съм стара, а мивката и банята са модерни“, казва усмихнатата новодомка. Но като погледне голямата си, напукана като вафлени кори къща, казва за фургона „като парник е“. Всъщност баба Никифорка е щастлива, че е останала жива. Точно когато станало земетресението, била в София. А тук върху леглото й се срутил таванът и щял да я убие на място.
Наоколо в махала „Бреста“ има големи нови къщи, на които току-що са закърпени пукнатините. Всички се молят дано повече да няма трусове, защото много от домовете са се напукали и изровили при вторичните земетресения. Венета Игнатова работи в Профилакториума в Перник и разказва как преди дни била в пералнята, понеже съкратили перачката, когато изведнъж мазилката от тавана изпопадала. „Това е от нов трус“, убедена е жената.
