Лихвата и таксите не са най-важният показател, който човек трябва да проследи, когато тегли ипотечен кредит
Лихвата и таксите не са най-важният показател, който човек трябва да проследи, когато тегли ипотечен кредит. Съществен фактор, от който зависи крайният разход, е срокът.
“Определянето на най-подходящия срок на кредита е сложен процес и трябва да се направи след внимателен преглед на редица показатели”, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на “Кредит център”. По думите му, ако преди 4 години потребителите масово са избирали по-дълги срокове с надеждата, че приходите им ще продължат да растат, в последно време все повече хора се ориентират към заеми с по-кратък срок.
В момента 45% от клиентите избират жилищен кредит със срок между 16 и 20 години, сочи проучване на консултантската компания. Допреди половин година всеки трети е избирал такъв срок, като близо половината от хората са се спирали на по-дългосрочни заеми - от 20 до 30 години.
Според “Кредит център” дългосрочната ипотека има смисъл, ако например клиентът е с минимални или почти никакви спестявания, които да използва в сделката по покупка на жилището. Това означава заделените пари да покриват всекидневните разходи на домакинството за по-малко от шест месеца. Вариантът с по-дълъг срок е разумен и ако има вероятност приходите на човека да паднат - поради нестабилност на работното място, непостоянен доход, удължен отпуск и т. н. Такъв вариант е подходящ и ако клиентът държи на по-голяма сигурност при прогнозиране на семейните парични потоци.
Към заеми с по-кратък срок пък могат да се ориентират хората с по-големи, стабилни доходи и по-малки разходи. Това би им позволило да изплатят ипотеката на по-големи вноски. Подобен вариант е разумен и ако клиентът смята да продаде имота в следващите няколко години. За по-кратък срок за погасяване могат да помислят и хората, които имат заделени по-значими спестявания, които биха покрили вноските при неочакван проблем с получаването на заплатата.
Подобен вариант е подходящ, ако лихвата е фиксирана поне за определен период от време, за да може да се разчита, че месечната вноска няма да се увеличи значително и да се превърне в пречка пред редовното погасяване на заема.
Все по-отчетлива е и тенденцията заем за жилище да се тегли в левове. По данни на консултантите всеки пети жилищен заем, изтеглен през април, е бил в българска валута. Това се дължи на тенденцията към изравняване на лихвите по заемите в левове и евро.
През май годишният процент на разходите (ГПР) по жилищните кредити в левове падна с 0,46 пункта. В резултат новите жилищни заеми в левове вече са по-евтини от тези в евро - ГПР е съответно 8,12% спрямо 8,20%. За потребителите промяната е изгодна, защото ще отпаднат разходите им по превалутиране.
Банките продължават да финансират най-често между 70% и 80% от покупната цена на жилището. На такова финансиране разчита всеки трети, който ползва заем за жилище. Близо 20% от хората се справят с външно финансиране между 60% и 70%. 14% от хората са се договорили да покрият с кредит между 80% и 90% от стойността на сделката.
