През миналата година една четвърт от парите на домакинствата са били от пенсии
Увеличението на пенсиите от 1 април догодина няма да покрие дори инфлацията за последните три години. Това показват изчисления на “Труд” на база данните на Националния статистически
институт.
За последно парите за прослужено време и възраст бяха увеличени от 1 юли 2009 г. Според калкулатора за инфлацията на сайта на Националния статистически институт оттогава до август т. г. натрупаното
поскъпване на живота у нас е 10,8%. Това означава, че дори още днес да бъдат увеличени пенсиите с 10%, реално с тези пари ще се купуват по-малко стоки и услуги, отколкото преди три години.
Разликата от 0,8 процентни пункта изглежда несъществена към днешна дата. Проблемът е, че до обещаното увеличение на доходите на възрастните хора има от 3 до 6 месеца, в зависимост коя дата ще
изберат от ГЕРБ. А през предстоящата зима цените със сигурност няма да спят зимен сън.
Националната статистика мери и т. нар. малка кошница. Показателят отчита потреблението на най-бедните 20% от населението на България, които купуват ограничен брой основни стоки, предимно хранителни. Без съмнение сред тях основната част са пенсионери. От 1 юли досега натрупаната инфлация за малката потребителска кошница е 11,9 процента.
Това означава, че реалното поскъпване на живота в България за бедните хора е по-голямо от официално обявяваната инфлация.
В момента размерът на средната пенсия за трудов стаж и навършена възраст е 279,37 лева. При увеличение от 10% тя би трябвало да достигне 307,31 лева.
През 2009 г. една средна пенсия е стигала за 233 литра прясно мляко. Тогава цената му бе 1,20 лв./л. След увеличението от 1 април догодина една средна пенсия ще стига само за 171 литра мляко, при това - ако се запази сегашната му цена 1,80 лв./л, което е малко вероятно. Сметката изглежда по същия начин, ако изчисляваме пенсиите в яйца, сирене, кашкавал, зеле, свинско месо и още куп други продукти от основна необходимост.
Средната пенсия в България обаче е само блян за голяма част от възрастните хора у нас. Над 750 000 възрастни получават минималната пенсия от 145 лева. След увеличението те би трябвало да вземат по 159,50 лева. Ако се купуват само по килограм хляб и кофичка кисело мляко на ден, това прави 60 лева месечно. На тези хора ще им остават по-малко от 100 лева на месец за лекарства, ток, вода, отопление и някаква друга храна. Стандартът им на живот няма да се подобри съществено само с 10% ръст на пенсиите, колкото предвижда правителството.
Традиция - увеличението идва преди избори
По правило парите за 2,2 милиона българи в напреднала възраст са мощен предизборен инструмент. Няма нищо случайно във факта, че винаги, когато електоратът трябва да пусне бюлетина за парламент, пенсиите скачат.
Така бе през юни 2001 г., когато малко преди вота правителството на Иван Костов вдигна парите за прослужено време и старост с 10%. Същото се случи през юни 2005 г. когато Симеон Сакскобургготски слизаше от престола на “Дондуков ” 2 - пенсионерите получиха 7% отгоре. Сценарият бе спазен и при кабинета на тройната коалиция. Сергей Станишев прояви 10-процентна щедрост към най-дисциплинираните избиратели в България.
В нито един от тези три случая актуализацията на доходите не даде втори мандат на управляващите.
Сега силата на 10-процентния бонус ще бъде тествана отново от кабинета на Бойко Борисов. Само че има разлика. След 2001 г. парите за пенсионерите бяха увеличавани всяка година, а не само в предизборната. Само ГЕРБ не я спази заради икономическата криза и вече повече от три години възрастните не са видели нищо отгоре - нито увеличение, нито коледни добавки.
Въпреки че от последните 12 години само през последните три не е имало увеличение на пенсиите, доходите на възрастните хора у нас продължават да са най-ниските в Евросъюза. Дори и в съседна Македония, която изобщо не е част от Евросъюза, възрастните хора получават средно около 100 лева повече от българските им връстници.
Възрастните обедняват все повече
Пенсионер и беден човек винаги са били синоними в България. Заради замразяването на доходите им през последните 3 години възрастните все повече затъват в немотията. През периода 2009-2011 г. пенсионерите са разполагали с все по-малко пари спрямо работещите. Това показва статистиката на НОИ.
През 2011 г. средната пенсия е била едва 37,7% от средната заплата. Това е най-негативното съотношение за последните десет години. През 2009 г., когато парите за старост бяха увеличени на две стъпки в последните месеци на кабинета “Станишев”, делът им е бил 41,8% от средния доход на работещите. По този показател положението на пенсионерите е било най-незавидно през 1997 г. - след Виденовата зима.
Парадоксално обаче левчетата от техните портмонета се превръщат във все по-сериозен стълб на семейния бюджет. Причината е, че през последните години стотици хиляди българи загубиха работата си, а на други не им плащат редовно. Докато пенсиите - макар и мизерни, идват навреме. През миналата година една четвърт от парите на домакинствата са били от пенсии. През 2009 г. делът е бил 27,6%, - а преди 10 години само 20%.
Станка Иванова, пенсионерка от Стара Загора: Парите свършват за седмица
Пенсионирах се в най-лошите времена - през 1989 г. Преди това имах дълъг стаж като счетоводител, а в момента пенсията ми е точно 192 лв. Живея в апартамент в Стара Загора. С големи икономии и лишения досега горе-долу изкарвах, без да гладувам, но тази зима може би ще бъде най-тежката.
Пенсията я харча буквално за една седмица. Първо се разплащам за консумативи. Най-много пари отиват за ток. През лятото - по 50 лв., но през зимата - по 100 лв. и тогава става страшно. За вода давам средно по 22 лв. на месец, но телефоните съм занижила така, че да не плащам повече от 15 лв. Отделно давам за асансьор и стълбище по 10 лв. на месец.
За лекарства ми трябват още 45-50 лв., защото съм болна от диабет и хипертония и трябва да вземам редовно хапчетата си.
Имах спестени пари от покойния ми съпруг и благодарение на това все някак ми излизаха сметките, но тези пари вече свършиха. Отсега нататък не мога да измисля как ще оцелявам, въпреки че и сега се лишавам от много неща като дрехи и обувки.
За храна харча, каквото остане
Ние, пенсионерите, не купуваме това, което искаме, а това което позволяват финансовите ни възможности. Вземаме най-евтините продукти, което не е много здравословно.
Иначе купувам само най-необходимото - хляб, олио. Сирене съм вземала най-много по половин килограм.
За месото не ми се говори. Позволявам си го само около големи празници. Правя и зимнина, за да може, като няма пари, да извадя някой буркан и да хапна. Сега за 5 лв. взех 5 килограма чушки и ги изпекох.
Гледам да купувам от пазара. Обезателно следя промоциите в големите хранителни вериги, за да взема нещо по-евтино. Разбира се, купувам само неща, които ми трябват.
На пазара първо обикалям сергиите и тогава купувам, защото търговците обявяват много различни цени. Някои например си вземат чушки по 1,20 лв., а аз ги взех по 80 стотинки и пак бяха хубави.
Не е нормално да се живее с толкова ниски пенсии. Това увеличение, което планират, най-много да ми позволи да си платя водата. Ако е с 10%, означава, че ще взема към 20 лв., но те не ме спасяват, защото най-лошото е, че освен пари за консумативи и храна трябват и за непредвидени разходи. Наскоро ми изгоря котлонът и трябваше да купувам нов, развали ми се кран в банята, наводниха ни. Това са все непредвидени разходи.
Досега гледам да не вземам заем, защото не мога да го върна, но не мога да си обясня как ще ми стигат парите през зимата. Не получавам нищо и от социалните служби, но не ми се и разправя с тях.
