Кардиолози от “Св. Екатерина” пишат на министъра
"Ако ограниченията, наложени от здравното министерство на болниците, продължат, ще започнат да умират пациенти", предупреди вчера доктор Иво Петров, който е шеф на клиниката по кардиология в "Света
Екатерина". Той обясни, че в момента има вето на най-модерните методи като ендопротезиране на аорта, спряно е и стенирането на каротинна артерия. Не се прави и имплантиране на затварящи
устройства при дефект на междупредсърдната преграда. Тези методи са животоспасяващи и в същото време по-щадящи за пациента, каза още доктор Петров. Кардиолозите от болница "Света
Екатерина" са категорични, че здравната каса трябва да поеме финансирането на тези дейности и предлагат създаването на три нови клинични пътеки. Вчера те се обърнаха към здравния министър с молба
да им съдейства пред НЗОК. Специалистите твърдят, че във ведомството на проф. Гайдарски се заблуждават, че тези модерни методи са по-скъпи от традиционните. Престоят в болница при класическите
интервенции е много по-дълъг и това оскъпява процедурата като цяло. При модерните пък пациентът се възстановява много по-бързо и може да си тръгне след ден, два, а понякога и след часове. В "Света
Екатерина" признават, че все още имат ендопротези и никой не е в състояние да ги спре да спасяват хора с тях. Цената на специалните стентове, които се поставят при разкъсване на аорта
например, е 30 000 лв. Досегашната практика беше фирмите да доставят протези, а в края на годината здравното министерство да покрива разходите, каза още доктор Петров. При евентуален отказ на
държавата да се разплати с дистрибуторите, доставките ще спрат и модерните методи няма да се прилагат, твърдят медиците.
Не е ясна и каква ще бъде съдбата на пациентите с имплантирани изкуствени сърца. "Животът" на едно такова сърце е година и половина, обясниха кардиолозите. В момента един от пациентите има нужда от
ново или от трансплантация на истински орган, но няма как да се направи нито едното, нито другото.
Докторите от "Света Екатерина" бяха категорични, че здравната реформа трябва да ограничи броя на болниците в страната. "Получава се така, че едни лечебни заведения нямат дългове защото почти нищо
не правят. Но те харчат излишни пари за поддръжка", коментираха медици. Болниците, които имат дългове, пък са ги натрупали заради разширяването на дейността си и увеличаване на пациентите. Лекарите
не скриха, че са скептични и поемането на цялостното финансиране на болниците от НЗОК от следващата година. "Здравната каса плаща само за извършени дейности, а не и за апаратура и ремонти",
коментираха медици.
