В Белгия установиха, че в 60% от случаите гълтат повече, но у нас няма пари за проверки
При избора на домакинска техника е важно от какъв енергиен клас е, за да се прецени колко ток харчи.
В България не се следи за това дали електроуредите харчат толкова ток, колкото е записано на задължителните по европейската директива енергийни етикети. Това показа проверка на "Сега" в
институциите, които имат отношение към сигурността на стоките и съответствието с информацията, която ги съпътства при продажбата им на нашия пазар.
Неотдавна белгийското Министерство на икономиката разпространи информация, че около 60% от етикетите са подвеждащи и това ощетява потребителите. Те не показват коректно консумацията на ток, в
резултат на което се товарят сметките на потребителите. Най-честото нарушение е, че производителите са обявили телевизори, печки, хладилници и други електроуреди в енергиен клас, който е с една
степен по-висок от действителния. Така клиентите плащат повече от очакваното.
Европейските разпоредби наложиха на производителите да поставят задължително етикети за потребяваната енергия, като разделиха уредите в различни класове според консумацията на ток. Те са част от
мерките за енергийна ефективност, които са приоритетни за европейската общност. Най-икономичните електроуреди са по-скъпи, защото пестят ток. Директива 2010/30 на Европейския парламент изисква
посочването на консумацията на енергия върху етикетите. Част от тези продукти са и битовите електроуреди, обясниха от Министерството на икономиката в отговор на въпрос на в. "Сега".
Директивата е въведена в българското законодателство чрез наредба, която е част от нормативите към Закона за защита на потребителите. И у нас търговците, които пускат на пазара електроуреди, са
длъжни да осигурят за тях етикети и информационни листове на български език за консумацията на енергия. В момента има 15 регламента за различни продуктови групи. Изключение са комбинираните перални
със сушилни, за които все още не са разработени изисквания. Контролът за съответствието на пусканите на пазара продукти е поверен на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
"Проверки, подобни на тези в Белгия, не са правени, тъй като са свързани с наличието на бюджет, с който КЗП не разполага", обясниха от българското икономическо ведомство. Извършваните от комисията
проверки се ограничават само до това дали има етикети и информационни листове за правилното ползване на уредите. Иначе би трябвало ведомството да може да купи продукта, който ще бъде тестван, и да
плати за проверката в акредитирана лаборатория. За това пари няма. Нямало обаче проблем обикновен гражданин да купи електроуреда и да плати сам за проверката му.
Ако в КЗП се получи уведомление за нарушение при даден продукт от друга страна в ЕС, комисията трябва да вземе мерки за изтеглянето му. Но досега такъв сигнал у нас не е постъпвал.
От българската агенция по метрология също обясниха, че не са правени измервания на електроуреди, тъй като това не било в техните правомощия. Ако се стигне до проверки, те трябва да са поръчани от
Министерството на икономиката.