БСП упрекна кабинета, че иска празен чек за реализиране на дефицити. ГЕРБ контрира, че с парите просто се покриват падежи по стари заеми
Решението на кабинета да предложи тригодишна програма за поемане на външен дълг в размер на 8 млрд. евро и с това да си спести влизането в парламента при всяка нова емисия предизвика емоционален
скандал в парламента. Според БСП искането е скандално и по-същество означава парламентът да капитулира и да даде празен чек на кабинета за реализиране на дефицити и за затъване в дългове. Това ще
спести на кабинета време в процедури, но е неуважение към парламента и обществото, счита левицата.
За намерението на кабинета да готви средносрочна програма за външния дълг се заговори още при приемането на бюджета за 2015 г. Нейните параметри обаче станаха ясни едва тези дни, след като на 6
февруари финансовото министерство обяви, че програмата е получила предварителна оценка от рейтинговата агенция Moody's. Така се разбра, че в периода от 2015 до 2017 г. България възнамерява да
емитира на международните пазари рекорден за последните години обем облигации - 8 млрд. евро. От този ресурс 6 млрд. евро ще бъдат използвани за изплащане на падежи по стар дълг, а 2 млрд. евро ще
отидат за финансиране на дефицити по държавния бюджет. Досега се знаеше само, че за тази година финансовото министерство планира да поеме на външните пазари нов дълг от 6.9 млрд. лв.
В изпълнение на програмата в парламента вече е внесен за ратификация договор за дилърство с 4 банки, който трябваше да се гледа вчера на извънредно заседание на бюджетната комисия. То обаче не се
проведе, защото всички комисии в парламента бяха отменени заради дългите дебати в зала по закона за МВР.
"Управляващите настояват парламентът да подпише "празен чек" за дълга за следващите години. При пълно неуважение към парламента се предлага договор за ратификация от 170 страници късно вечерта на
предишния ден. Недопустимо е да се бърза при ратификацията на договор, който ще натовари с хиляди левове задължения всяко родено дете в следващите десетилетия", коментира депутатът от БСП Румен
Гечев. Според Георги Кадиев от БСП програмата е оправдана като обем от гледна точка на предстоящи падежи по стар дълг и планиран дефицит, но заложеният максимум за нивото на лихвите при емисиите на
външните пазари до 10% е прекалено висок. "Защо да залагаме такъв висок максимален таван, когато нивата от предходни емисии са много по-ниски?", коментира Кадиев. Според условията на договорите с
четирите банки се поставя висок лимит и за максималния матуритет на книжата - 30 години. При последната емисия на еврови облигации на стойност 1.493 млрд. евро - през 2014 г., постигнатата
доходност бе 3.056%.
"Това са традиционни максимални лимити, които са били залагани при предходни емисии и не са проблем, от тях не следва нищо", счита икономистът Георги Ангелов от "Отворено общество". Той изтъкна, че
в последните години емисиите на облигации на международните пазари са били по-скоро изключение, а сега на страната ни ще й се налага редовно да поема дълг заради предстоящи големи падежи.
"Приемането на средносрочна програма цели да спести част от процедурите и да не се извървява целият път по подготовка на отделни емисии с влизане в парламента, ратификация, роудшоу. Това обаче
можеше да се обясни по-добре", коментира той. Експерти припомниха, че приемането на тригодишна програма на практика предрешава политиката по балансиране на външен и вътрешен дълг, която досега се
определяше година за година с приемането на бюджета.
За депутатите от мнозинството в предложената програма няма нищо скандално. "Дългът не ражда дефицит. Той е начин да се финансира този дефицит. Размерът на външния дълг е съобразен с вече заложения
дефицит за 2016 и 2017 г. в средносрочната програма и с предстоящи плащания по стар дълг", обясни председателят на бюджетна комисия и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова. Със сходна позиция излезе и
финансовото министерство. Оттам предоставиха разбивка по години, от която става ясно, че от 2015 до 2017 г. погашенията по държавния дълг - вътрешен и външен, възлизат на 5.994 млрд. евро, а
планираният дефицит за тези три години е 3.321 млрд. евро. Част от дефицита ще се финансира и чрез вътрешен дълг.
