Средното образование ще дърпа икономиката, ще липсват програмисти, инженери, медицински кадри и учители, както сега
Висшето образование ще продължи да бъде билет за сигурна работа, но рядко по специалността.
Качествено преструктуриране на родната икономика, което да я направи по-ефективна, в близкото бъдеще не се очаква. Това става ясно от прогноза за нуждите на пазара на труда, изготвена от социалното
министерство. Според нея работодателите ще се нуждаят от работна ръка със средно образование и с придобита професия. Дипломата за висше ще продължи да е билет за заетост, но рядко висшистите ще
работят по специалността си. След пет години на бизнеса ще му липсват същите кадри, които и днес са дефицит на пазара на труда.
Програмисти, инженери, медицински персонал, оператори на машини, сервитьори, шофьори и готвачи ще са най-търсените специалисти към 2018 г. от работодателите, но това са липсващите специалисти и в
момента. За над 70% от новите работни позиции ще се изисква средно образование и само за 21% - висше, а едва 8.6% ще са за работници с основно и по-ниско образование. Икономическите дейности, които
и в момента генерират най-много работни места - търговията, образованието и строителството, ще продължат да водят в класацията. Ще има значителен брой позиции и в преработващата промишленост, както
и в професиите с преобладаващ ръчен труд, отчитат от социалното министерство.
Според средносрочната прогноза заетостта ще се увеличи с 5% до 2018 г., отчита социалният министър Хасан Адемов. В момента във възрастовата група между 20 и 64 г. тя е 63.6%, което означава, че
през 2020 г. страната ни няма да успее да достигне исканите от Европа 76% заетост. Около 270 000 нови позиции до 2018 г. очаква пък зам. социалният министър Росица Янкова.
"Бизнесът ще има все по-голяма нужда от работна сила със средно образование, и то с придобита професия или занаят. Затова въвеждането на дуалното обучение става все по-актуално", категоричен е
социалният министър Хасан Адемов. В същото време от ведомството отчитат свръхпредлагане на кандидати за работа с висше образование. Към 2019 г. около 130 000 висшисти, някъде около 15% от всички,
няма да работят по специалността си. Въпреки това според "Европа 2020" страната ни е задължена да "произведе" 36% висшисти във възрастовата група 30-34 г., което се оказва, че противоречи сериозно
на нуждите на пазара на труда.
От университетската диплома все пак има нужда - тя гарантира изключително висока заетост. Около 90% от висшистите в дългосрочен план ще имат работа, дори много от тях да не работят по
специалността. Работа ще имат и малко под 80% от хората със средно образование, докато от тези с по-ниско образование заетост ще има едва за около 19%.
Данните от системата за прогнозиране на нуждите на пазара на труда, която е създадена по европроект, могат да се използват от всички ведомства, за да планират политиките си, обещават от социалното
министерство. Това според тях ще гарантира по-ефективното харчене на средствата за мерки на пазара на труда и в образованието.
ПОЛЗИ
В краткосрочен план най-добри възнаграждения сред висшистите ще получават работещите в производството и разпределението на различните видове енергия. Техните средни заплати, изчислени от високите
възнаграждения на мениджърския персонал, през 2018 г. ще са с 60% по-високи от средното възнаграждение във всички дейности. През 2028 г. първенството по възвръщаемост на университетската диплома се
пада на финансистите. И в момента обаче двете икономически дейности си разменят първенството по заплати. В същото време не се очертава ръст на възнаграждения на работещите в здравеопазването
въпреки нуждите от такива специалисти. Те ще получават дори с 4% по-малко от средните възнаграждения на висшистите. Прогнозата на социалното министерство за нуждите на пазара на труда е правена на
базата на данни от НАП, НОИ, НСИ, министерството на образованието и Агенцията по заетостта.
