Парковете действат като резервоари при порой
Покриви, покрити с растителност, и добро градско планиране са сред мерките за борба с наводненията. Според експерти тези стъпки могат да предотвратят или поне намалят ефекта от бедствия като тези,
които сполетяха България в последните месеци.
Въпреки че зелените покриви са разпространени в доста европейски градове, у нас те все още са табу. Храсти, трева и малки дървета растат единствено върху полурухнали и изоставени сгради. В същото
време тези градини задържат до 70 на сто от дъждовната вода.
Така при продължителни дъждове част от водата остава в покривните градини, вместо цялото количество да се излее към канализацията, която не може да го поеме.
Ефектите
Материалите, влагани в традиционното строителство, поглъщат слънчевата светлина. Затова в градовете е средно с 4 градуса по-топло, отколкото в заобикалящите ги райони. Според специалистите, ако
всички покриви в градовете се покрият със зеленина, ще могат да задържат голяма част от дъждовната вода, а това повишава изпарението от листната маса. Заради повишената влажност температурата на
въздуха може да падне с до 7 градуса.
Освен това зелените покриви значително подобряват качеството на въздуха. Според експертите 1 кв. м зелен покрив филтрира 2 кг прах годишно.
Освен за превенция на градските наводнения зелените покриви помагат и за усилване на ефекта на топлоизолацията с до 10%. Така се пести от разхода за енергия за отопление и охлаждане.
Поне 100 лв. на кв. м
Озеленените покриви са пространства, засадени с растения върху плитък почвен слой с дренажна система и добра хидроизолация.
Традиционно се озеленяват плоски покриви, но и скатните конструкции също могат да се пригодят. В случаите, в които това не е възможно, зелена градина може да се изгради и върху голяма тераса или
таван на гараж.
Растенията, използвани при изграждането на подобна градина, най-често изискват минимална поддръжка.
Върху някои модерни сгради се засаждат цели градини с дървета, цветя и храсти. За целта обаче е необходимо основите на зданието да се подсилят още при строителството на сградата.
За да се намали тежестта на покривната конструкция, почвата се смесва с топчета стиропор.
Цената на един зелен покрив варира в зависимост от формата, типа хидроизолация, това дали ще има или не поливна система. Според експертите най-ниската възможна цена на квадратен метър е 100 лв. В
нея се включват поливна система, семена, пръст, изолация, както и самият проект.
Планирането е важно
Зеленото строителство не се изчерпва само с използването на екоматериали или засаждането на растения по покривите и терасите. То включва и правилното градско планиране.
"Зеленото строителство не е нещо ново и екзотично. То е качествено и разумно проектиране и планиране на градове и села. Много от градовете в България нямат устройствени планове, което донякъде е
шанс да се огледа много добре "синята" и "зелената" инфраструктура - мястото на реките и язовирите, парковете и горите. Хубаво е да се установи откъде идва опасността при самото изграждане на
плана", обяснява арх. Николай Гълъбов от Камарата на архитектите в България.
Според него проливните дъждове и наводненията от тази година показват, че трябва да се погледне по нов начин на планирането.
"Спешна и неотложна мярка е изчистване на коритата и канализационните системи. Това обаче не е достатъчно, необходими са и дългосрочни стратегии. Те са скъпи, но имат бърз срок на възвръщаемост.
Обикновено в рамките на 2-5 години допълнителната инвестиция се изплаща", допълни арх. Гълъбов
Парковете действат като резервоари при порой
Популярен метод за устойчиво градоустройство е изграждането на резервоари, задържащи временно водите при порои.
Това са територии, които по време на валежи умишлено се наводняват, а впоследствие бавно се източват в канализацията.
Най-често резервоарите представляват паркове или индустриални зони, направени няколко метра под равнището на жилищните квартали.
При порой водата, която не може да се поеме от ВиК инфраструктурата, се оттича в тези ниски точки. След като дъждът спре, водата се източва контролирано и паркът или индустриалната зона възвръща
предишния си вид.
Чрез тази система за градско устройство натоварването върху канализацията се облекчава. Това не позволява улиците да се превърнат в реки при малко по-продължителен силен дъжд.
Друг плюс на резервоарите е, че предотвратяват рязкото повишаване на нивата на близките реки и така предпазват от наводнение населените места или стопанските имоти по поречието им.
Подобни резервоари могат да се проектират и при изграждането на къщи, но естествено в по-малки размери.
В България обаче рядко правилото парковете да се превръщат в резервоари се спазва. За целта те не трябва да са на високи места във или край населените места.
Най-голямата зелена площ в София например - Борисовата градина, обаче се намира на сравнително високо място, а центърът на града остава под нея. Същото важи и за друг столичен парк - Южния.
