Икономиката расте, безработицата намалява, износът се увеличава. Данните на Националния статистически институт са за първото тримесечие на тази година и са първите подобни от четири години насам
Това наистина е добра новина, но погледната по-детайлно, картината още не е в розово.
Да, брутният вътрешен продукт е във възход от 2% на годишна база за първото тримесечие и основната причина за това пак е скокът на износа. Безработицата пък се сви до 10,6%, при 12 на сто миналата година.
Всички тези показатели обаче имат нюанси, които е добре да бъдат отчетени навреме, преди страната да се уповава на излишно оптимистични очаквания, които да доведат както до непремерени инвестиции, така и до по-влошен бюджетен дефицит. (Брюксел вече ни разкритикува за достигналия дефицит в края на 2014 г.).
Първо, България е експортно ориентирана страна и за да се развива, трябва да разчита именно на външните пазари. Въпросът е каква е структурата на износа. Над 40 на сто от него все още заемат суровините, тоест продукти с ниска добавена стойност.
Има ръст и при изделията с по-висока добавена стойност, но рядко те се изработват изцяло в България, тоест липсва т.нар. цялостно натрупване на БВП. Показва го структурата на вноса - по-голяма част от машините, хранителните продукти и готовите изделия за бита се внасят като заготовки от трети за ЕС страни, досглобяват се у нас и след това се изнасят с щампата на ЕС. На този принцип участваме в производството на автомобили и велосипеди например.
Второ, преките чуждестранни инвестиции продължават да намаляват. Според данните на БНБ - с 8,4% спрямо същия период на миналата година. Тази тенденция започна с кризата от 2008 г. и продължава да се задълбочава, като дори вече не се говори за чисти вложения на чужденци у нас, а за отпуснати заеми.
Всеки знае защо България може да попадне в графата, привлекателна за инвестиции отвън - ниско платена работна ръка, благоприятно географско положение и ниски данъци. Чуждите инвеститори обаче се сблъскват с мудна администрация, непредвидима правна уредба и крехка политическа и социална стабилност.
Трето, българският пазар няма особен потенциал за развитие, защото е малък като население и платежоспособност.
Четвърто, един от най-важните показатели за икономическото развитие на страната е производството и потреблението на електроенергия. В момента именно този ключов сектор е в криза - недостигът в държавната НЕК е близо 4 млрд. лева, а най-евтино произвеждащите електроцентрали у нас - "Козлодуй” и "Марица изток”, остават ненатоварени.
Пето, безработицата наистина намалява и заетостта расте с 50 хил. души през първото тримесечие. Едва около една пета от новоназначените обаче са на трудови договори.
Така че данните за реалния икономическия растеж още не са съвсем реални. Докато не преодолеем структурните слабости на българската икономика и държава, те нито ще означават по-високи доходи, нито ще са устойчиви във времето.
