България има време и възможности да предотврати поне частично евентуалните загуби
България рискува да изгуби до края на тази година 514 млн. евро (над 1 млрд. лв.) от бюджета на ЕС главно заради слабости на общинската администрация. Това личи от данни от началото на юни, които
"Труд" получи от Европейската комисия в четвъртък.
Сумата се приближава към горната граница на загубите (630 млн. евро), за които комисар Кристалина Георгиева предупреди в интервю за "Труд" миналия вторник.
В условията на бюджетни ограничения и икономическа криза еврофондовете са основен източник за инвестиции в инфраструктура, растеж и създаване на работни места у нас. Най-слабо е усвояването им
именно по програмата, която би могла да помогне за намаляване на 12,6-процентната безработица - "Конкурентоспособност".
"Приложението (на програмите - б.а.) е още слабо и неуравновесено: Нетното усвояване за последните шест и половина години е 32 на сто", коментира източник в Брюксел, пожелал анонимност. "Рискът от
от отписване (загуби - б.а.) в края на 2013 г. е доста висок: Всички програми са заплашени от загуба на фондове с изключение на "Транспорт". По думите му проблемите с приложението са свързани
главно с капацитета на общините.
Рискови звена
Ролята на националната и местната администрация в усвояването на еврофондовете е ключова.
Най-опростено представен, механизмът е следният: Подпомаганата държава обявява, че набира проекти за финансиране по европрограмите, избира най-добрите от тях, провежда търгове за изпълнители,
сключва договори, следи изпълнението и прави ревизия на разходите, които първоначално се плащат с нейни средства. След това представя фактурите на комисията, чиито служби проверяват и одобряват
разходите и ги възстановяват от бюджета на ЕС.
Рискът от загуба на фондове може да дойде от всички звена във веригата - например липса на интерес към програмите или на годни проекти, нередности в търговете, изпълнението и харченето на
парите.
Ситуацията до момента показва, че колкото е бедна България, толкова е и неспособна да се възползва от солидарността, която европейските данъкоплатци предлагат на тепсия, докато правителствата им у
дома режат своите бюджети. Това затруднява договарянето на повече пари за следващия многогодишен бюджет на ЕС.
Къде колко можем да загубим?
По оперативна програма (ОП) "Регионално развитие" до края на т.г. трябва да се платят още 300 млн. евро, като €175 млн. евро от тях са заплашени от отписване.
Макар да имаме една от най-нискоконкурентните икономики в ЕС, усвояването на средствата по програма "Конкурентоспособност" е най-слабо - 14 на сто (вместо официално очакваните 45 на сто) от 988
млн. евро, които са ни на разположение в европейския бюджет по нея. Най-честото обяснение за това у нас била кризата, която притиска малките и средни предприятия и на тях не им е до
конкурентоспособност. По едноименната ОП България рискува автоматично отписване на 50 млн. евро до края на 2013 г. Бавно се движи газопроводът до Сърбия и шансовете за завършването му до края на
2015 година са малки, смята нашият източник. Според него също софийският технологичен парк пък е затънал в бюрократични пречки след бърз старт.
С 48 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие ОП "Техническа помощ" финансира оценки, проучвания и подготовка на следващия програмен период (2014-2020 г.). Поради мудността на
администрацията обаче степента на усвояване е 28 на сто и 7 млн. евро са заплашени от отписване.
ОП "Околна среда" рискува да изгуби между 220 и 282 млн. евро до края на т.г. Степента на усвояване е 13 на сто от €1,46 млрд. за този програмен период (2007-2103).
Главен принос за това състояние има решената преди три години, но още неприложена реформа на водния сектор, смятат в Брюксел. Проектите за водоснабдяването на Пловдив, Добрич, Асеновград и Плевен
трябва да се преработват заради включени недопустими разходи за ДДС и нерешени въпроси с държавна помощ и опазване на околната среда.
Макар и най-добре развиваща се, ОП "Транспорт" също има проблеми.
Няма надежда да се осъществи проект за корабоплаването по Дунав, което е раздел на програмата. Неизползваните за него пари ще отидат за ремонти на жп гари. Затова пък не достигат пари (56 млн.
евро) за подготовка на жп проекти за периода 2014-2020 г. и 81 млн. евро за строителство на жп линии в сегашния период.
Шанс
"Ние искаме да помогнем", каза пред "Труд" Ширин Уилър, говорителка по въпросите на регионалното развитие в комисията. "Няма да се радваме, че сме спестили пари от пакета на държава членка".
"В последните две години българските власти отбелязаха значителен напредък в усвояването на фондовете", подчерта тя. "Те наистина държат ключа за решаването му сега. Днес от първостепенно значение
са предизвикателсвата с административния капацитет и преди всичко - с приемствеността в администрацията".
България има време и възможности да предотврати поне частично евентуалните загуби. Еврофондовете могат да бъдат ползвани до две години след края на програмния период. За част от тях крайният срок
изтича по-рано.
По искане на Съвета (държавите членки) Комисията предложи удължаване на сроковете за усвояване на евросредствата за Румъния и Словакия. Вероятно това може да стане и за България. Ключова роля в
такова решение има Европейският парламент, който по Лисабонския договор има равна власт със Съвета по бюджета на ЕС.
Централизация размивала отговорността
Според евродепутата от БСП Ивайло Калфин, член на Комисията по бюджети на Европарламента, основните проблеми в България в усвояването на еврофондовете са "силната централизация, липсата на
децентрализирани решения в администрацията и желанието на политическите кръгове, особено при предишното правителство (на ГЕРБ - б.р.), да решават за всеки проект".
"И оттук следва липса на отговорност от страна на администрацията, при положение че тя се прехвърля само на политическо равнище", казва Калфин. Според него има и проблеми, свързани с цялостното
планиране, както и с липсата на приоритети.
Отличниците по усвояване имат кадърна администрация
Всички отличници в усвояването имат обща черта - кадърната администрация. "Има много ясна връзка между администрацията и способността да усвояваш фондове", каза Ширин Уилър, говорителка на
Йоханес Хан, комисар по регионалното развитие.
Компетентната и работеща администрация е главният фактор Португалия, Естония и Литва да отчитат близо 70 на сто усвояване на структурните фондове до юни т.г. и в Латвия, която се приближава до 60
на сто.
"Един от главните проблеми, създаващ безпокойство, е, че когато размествате държавните служители и ги сменяте след всеки избори, това разстройва много функционирането на административната система,
каза Уилър. - Едно от ключовите необходими неща е стабилността, приемствеността, запазване на експертизата в системата".
"Не мисля, че България е изключение, това е проблем, който засяга много членки, добави тя. - Времето, необходимо на новите хора да научат как работи системата, е пропиляно".
Най-много пари страните губят заради неефективна администрация, а не заради корупция и измами, които са причина за спиране на едва 0,2% от средствата, каза Уилър.
Приемственост
"Португалия се бори с много проблеми, не на последно място - с голямата младежка безработица, за която фондовете трябва да се използват, каза Уилър. - Това, която тя има за щастие, е изключително
добре функциониращата администрация и приемственост при държавните служители."
"Те имат не само много висока степен на усвояване, но и много нисък дял на грешките - под 2 на сто", добави тя, визирайки неправилното използване на фондовете, което няма злоумишлен или престъпен
характер.
"В следващия програмен период, при реформираната регионална политика, едно от предварителните условия за финансирането ще бъдат високите стандарти за административен капацитет", посочи Уилър.
Планиране в бюджета
Успехът на Естония се обяснява донякъде с малкия размер (1,3 млн. население). Той означава, че еврофондовете се управляват направо от централната администрация и няма опосредстващи звена в
провинцията. Еврофондовете се планират като неразделна част от държавния бюджет.
Има и разнообразни програми за прилагане на евросредствата, които допълват откритите обяви за представяне на проекти. Те намаляват зависимостта на националните власти от отклика на обявите.
Условие за международна помощ
Латвия е лидерът в усвояването на средствата от Европейския социален фонд от края на 2012 г. Европейските фондове представляват 61 на сто публичните инвестиции в страната.
Икономическата криза, която тежко я засегна, е контекстът на успешното усвояване на европарите. Те са използвани за ликвидиране на последствията на кризата на пазара на труда и за
преструктурирането на икономиката. Ускореното им усвояване било условие за международнародната финансова помощ, която Латвия получи, и е било отблизо наблюдавано от Еврокомисията.
Целеви екипи в Италия
Точно на администрацията наблегна предишното италианско правителство на технократа Марио Монти, за да вдигне усвояването на еврофондовете - от 18% (една от най-ниските в ЕС през април 2011 г.) до
близо 40 на сто година по-късно.
Фабрицио Барка, ресорният министър на Монти, направи специален план за действие по евросредствата и изпрати целеви екипи в изоставащия юг на страната - Сицилия, Калабрия и Кампания. Те се
съсредоточиха върху особените за района проблеми (близки до българските) - търговете, договарянето, държавните поръчки.
