За пореден път през април се създаде оживление около данните за бюджетния дефицит на България
Традиционно по това време НСИ предоставя предварителните данни за дълг и дефицит, изготвени по хармонизирана методология на ЕС. Именно тази методология се използва при процедурата по прекомерен дефицит в Европейския съюз.
Данните към този момент за България показват, че дефицитът през 2014 г. е бил 2337 млн. лв., или 2,8% от БВП. Спомняме си обаче и че през януари правителството обяви дефицит от 3048 млн. лева, или 3,7% от БВП, за предходната година.
Има ли противоречие? Многократно е ставало въпрос, че държавните финанси може да се отчитат на "касова” и на "начислена” основа. При касовото отчитане, което следим всеки месец с отчетите на Министерството на финансите, виждаме движението на парите по сметките на министерства и ведомства.
С други думи, какво е платено реално и какво е влязло в сметките като приход. По методолигията, прилагана от Евростат, се отчитат приходите и разходите според момента на възникването им като реална стопанска операция. Така например да си припомним 2009 г. - тогава правителството спря редица плащания при извършена вече дейност и отчете по-малко "касови” разходи и оттам - дефицит.
Но по методологията, използвана от Евростат (и по която са последните данни за дефицит 2,8% от БВП за 2014 г.), държавата трябва да отчете разхода в годината, в която реално е извършена работата, за която се дължат парите. За 2014 г. имаме друга ситуация - отчетени са по-малко касови приходи, отколкото реално се отнасят до бюджетирани дейности през годината. Важното е да се знае, че и двата подхода имат предимства - зависи каква информация ни е необходима.
Евростат обаче изразява съмнение в решението на НСИ да не включва в сметките на държавните финанси дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банки. Ако той се включи, то тогава и приходите, и разходите му се отразяват на държавния дефицит - в години, в които фондът само получава вноски от банките, ще се отчита по-нисък дефицит (или по-висок излишък), а когато има фалирала банка, изплатените депозити ще се отразят като по-голям дефицит. Такъв е и случаят през 2014 г. за България. Очевидно този казус ще се обсъжда и Европейската комисия ще трябва да излезе с официално становище до есента. От гледна точка на данъкоплатеца това решение няма да повлияе - парите вече са изплатени, банката е фалирала и т.н.
Ако сметките на фонда се броят като част от държавните финанси обаче, всички приходи и разходи на фонда ще се отчитат като част от държавния бюджет. Тогава за 2014 г. ще имаме "ужасен” дефицит, обаче през тази и следващите години, когато фондът започне да получава постъпления от банките и продажбата на активите на КТБ, дефицитът ще намалява "на хартия”.
Така правителството ще може да се хвали колко бързо свива дефицита, без реално да е направило нищо по ефективността на разходите или събираемостта на приходите.
