Фондът ни спира парите от чужбина

Чиновнически контрол върху банките предлага МВФ в скандален доклад

Инструментите за ограничаване на кредитния бум са четири вида - макроикономически, регулаторни, административни и пазарни, твърдят авторите на доклада Кристоф Дюпон, Николай Георгиев и Андреа Шехтер. Към първия вид те включват фискалната и монетарната политика и контрол чрез основния лихвен процент. Административните мерки пък се изразяват в контрол над капиталовите потоци. Именно тук видя опасността Емил Хърсев. В същото време самите автори признават, че мерки като ограничаване на общото или междубанковото кредитиране обикновено се смятат за крайни поради тяхната твърдост. Въпреки това тези мерки фигурират в препоръките за прилагане, в случай че другите не помогнат.
Българските банкери веднага се усетиха, че това ще ограничи възможностите да си увеличават капитала с пари от своите акционери - банките майки, болшинството от които са чуждестранни. Това наистина ще ограничи парите за кредити, но в същото време ще е огромна спирачка за развитието на банките коментират финансисти.
Друг ефект от евентуалното въвеждане на такова ограничение е, че ще секне практиката да се продават част от кредитите навън. Това се прави масово от трезорите с мощни чужди собственици. По този начин освен че се намалява ръстът на заемите (на тримесечие той не трябва да е повече от 14%), ползват се и по-евтините европейски лихви.
Независимо от факта, че Централната банка накара кредитните институции да внасят огромни суми по нейните сметки заради надвишаването на определени проценти в ръста на кредитирането, борбата за нови клиенти става все по-ожесточена. Лихвата стигна 0% за първата година, което допреди шест месеца беше в сферата на научната фантастика.
Защо банките пренебрегват всички опасности, с които ги плаши най-вече Международният валутен фонд, както и драконовските мерки на БНБ, принуждаващи ги да внасят милиони във фризер? Тяхната главна цел е завоюване на пазарен дял твърдят сведущи финансови анализатори. Тъй като болшинството кредитни институции са собственост на големи чужди банки, да се надяваме, че знаят какво правят и че схемата е добре отработена. Агресивната експанзия е наложена от акционерите, които не държат на печалбата преди всичко и са готови даже да търпят загуби на първо време. Но на повечето от тях това не им се налага, защото компенсират риска по различни схеми. Например преди няколко месеца БНБ "хвана" един от големите трезори да надписва заеми преди влизането в сила на ограничението, за да може да си вдигне базата, от която ще се мери след това нарастването.
Впоследствие пък банковите анализатори засякоха продажба на кредити от дъщерните дружества в България към банките майки в чужбина. Целта е същата - да се излъже контролът. По този начин се намаляваха раздадените кредити и така на трезорите не им се налагаше да плащат санкции. А те наистина са убийствени - при надвишаване на кредитите с повече от 14% от предишното тримесечие удвоената сума на надвишението се внася като допълнителен резерв.
Какво поиска МВФ
След последното посещение в София на мисията на фонда, водена от Ханс Фликеншийлд, се заговори за четирикратно увеличение на наказателните вноски при превишаване на кредитния лимит. Или ако сега дадена банка е превишила определения ръст на заемите със 100 млн. лв., тя внася в Централната банка 200 млн. Ако обаче се приеме искането на МВФ, банката вече ще внася 400 млн. лв. Това е равносилно на убийство, коментират банковите мениджъри. Те и сега едва преглъщат вноските и не спят по цели нощи, когато дойде време за плащането на тази лепта.
Освен това експертите от Вашингтон настояват годишният ръст на кредитите да се намали на 15% за 2006 г. БНБ все още не се е отказала от идеята си на банките да се отпуснат още 5% и ръстът да стане 20%, но вероятно ще клекне пред фонда, вещаят посветени. Според статистическите данни на БНБ обаче действително ръстът на необслужваните заеми е нараснал през последните два месеца. Което ще доведе до ново нарастване на санкциите.