В групата на ощетените влизат бременните жени, новородените, хората с тежки наследствени болести и страдащите от рак на гърдата, на дебелото черво и на белите дробове
Близо 200 000 българи, нуждаещи се годишно от генетични изследвания, са принудени да броят солидни суми без гаранция, че резултатите от тестовете им са коректни, алармира проф. Иво Кременски,
консултант на Центъра по молекулна медицина.
В групата на ощетените влизат бременните жени, новородените, хората с тежки наследствени болести и страдащите от рак на гърдата, на дебелото черво и на белите дробове. Причината за хаоса е,
че България единствена от страните в ЕС все още няма Национална програма за профилактика и диагностика на генетичните и редки болести, обясни проф. Кременски по време на 13-ия форум на фондация
МОСТ в курорта Албена.
Въпреки че в началото на миналата година е бил разписан единен стандарт за провеждането на генетични тестове, здравното министерство още не го е въвело на практика. Така редом с акредитираните 5
университетски лаборатории, които хронично страдат от липса на кадри и консумативи, работят и 15 частни. Те имат модерна апаратура, но услугите им са скъпи и ползват 5 различни софтуера за отчитане
на резултатите.
"Вместо да доплащат от 50 до 500 лв. за различните изследвания, пациентите броят от 300 до 15 000 лв. на частно, като не получават и съвети от квалифициран консултант. Причината е, че
специалистите по генетична медицина у нас са едва 15. За да се сложи ред, трябва всички лаборатории да влязат в консорциум, който да работи по единни правила и да прилага телемедицината за онлайн
консултации на пациенти", поясни проф. Кременски.
Според него, ако това не се случи, на провал е обречена и инициативата на МЗ за разкриване на 47 центъра за консултиране на бременни и новородени.
