Платили сме 82 млн. лв. над планираното за здравни осигуровки през 2012 г., а направления няма и парите за онколекарства май няма да стигнат
Когато преди 4 години директорът на НЗОК подаде оставка, резервът на институцията в БНБ бе близо милиард. Това бяха парите от здравни осигуровки, събирани от българските граждани в продължение на повече от 10 години.
Още в средата на октомври 2009 г. финансовият министър Симеон Дянков обяви на конференция за "Новият дневен ред за реформи на новите страни членки в Европейския съюз", че "от следващата година натрупаният резерв на здравната каса ще бъде използван за медицински разходи". Аргументът бе, че в момента тези пари стояли някъде на много ниски лихви (според едно изказване - 1,2%, според друго - 0,2% в БНБ - б.р.) и не били се използвали за здраве. В бюджета за 2010 г. оперативният резерв, често наричан малък резерв, който винаги дотогава е бил 10% от бюджета на касата, бе неочаквано намален наполовина. Парите от големия резерв в БНБ обаче не отидоха за здраве. Месеци по-късно д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването обяви, че от септември 2009 г. резервът на касата е бил заложен в МВФ, а падежът на 30 април 2010 г. се очаквало да донесе лихва от 40 млн. лв.
Близо година по-късно правителството, за да си спести надигащия се лекарски протест, притисна съсловната организация да подпише споразумение от 10 точки. Според него се плащаха на лекари, болници и аптеки дължимите от касата и министерството пари до януари 2011 г., даваше се гаранция, че здравната вноска няма да се увеличи, а насреща правителството получи т.нар. голям резерв: "в резултат на осигуряването на значително нарастване на разходите за финансиране на здравната система, наличните средства към 31.12.2010 г. по сметки на НЗОК се прехвърлят по сметки на Републиканския бюджет"! Но не би! Парите от големия резерв потънаха, а опитите на БЛС, на бизнеса, на опозицията, на гражданите да получат отговор за какво се използват парите за здраве и до ден днешен са напразни. Надеждите на БЛС бяха, че с тези пари държавата ще плаща здравните осигуровки на деца, студенти, пенсионери, държавни служители, военни, полицаи, лишени от свобода, които тя е длъжна да осигурява. За да не изпадаме в дребнотемие, няма да коментираме факта, че според едно изказване на Дянков през септември 2010 г. парите в резерва са 1,2 млрд. лв., с тенденция в края на годината да станат 1,4 млрд., а през ноември заяви, че резервът на касата възлиза на 1 млрд. лв. Така или иначе, от 2011 г. резервът бе ликвидиран и НЗОК започна да се учи да работи без голям резерв, а обществото се питаше откъде ще се покриват евентуални дефицити в системата. Някъде в пространството тогава увисна и коментарът на Станимир Хасърджиев, и тревогите на опозицията, че "текстът на споразумението е неясен", но "ако действително се посяга на големия резерв на касата и той се пренасочи за нещо друго, това би било фатално за здравната система". А приказките на Дянков, че МФ щяло да инвестира в ценни книжа резерва на НЗОК някак си минаха и заминаха. Днес е трудно да се определи кой точно е
апогеят на наглостта
на този т.нар. финансист по отношение на парите от здравни вноски. Но сякаш бисерът е изказването му от ноември м.г., че не виждал нищо нередно пари от здравни вноски, вместо да остават неизползвани, в края на годината да отиват във фискалния резерв, защото секторът бил нереформиран. А вината за това вицепремиерът, отговорен за здравеопазването, прехвърли на МЗ, на НЗОК, на пациентските и на съсловните организации, както и на леля Пенка от Горно нанадолнище.
Така реши тогава финансовият министър, комуто днес никой не търси сметка! Пак по негов сценарий веднъж бяха прехвърлени 340 млн. лв. от касата към МЗ, а втори път още 100 млн. Междувременно, оказа се, че касата имала излишък от 9 млн. лв. през 2011 г. Историята на трансфера на 100-те милиона едва ли някой е забравил. За тях се произнесе Конституционният съд в средата на м.г.: прехвърлянето на парите е вън от закона! Затова предвидените за трансфер за второто полугодие 50 млн. лв. трябваше да останат блокирани в НЗОК. През ноември, когато дойде ред здравноосигурените да си ги търсим, стана ясно, че не били 50 млн., а 41,6 млн. лв. Тогава МЗ, НЗОК, пациентските организации и БЛС дадоха становище за актуализация на бюджета на НЗОК, за да може да се плати на болниците за извършената от тях надлимитна дейност и те да покрият поне част от дълговете си. Но становището на МФ бе парите да останат по сметките на НЗОК в БНБ. В крайна сметка обаче шефът на касата заяви, че е изплатил всичко на болниците и около 40 млн. лв. върна в бюджета. Но това не му попречи в средата на януари т.г. да се включи в общото издирване на парите от големия резерв. Пламен Цеков обеща, че "след 2 години, когато вероятно ще започне внедряването на диагностично-свързаните групи" и когато "се очаква средствата за болнична помощ да се увеличат с близо 40%", парите събрани от здравни вноски, които "бяха прехвърлени преди време към държавния бюджет, ще трябва да бъдат върнати на касата". Дори обеща, че ръководството на НЗОК щяло да предложи на МЗ и на МФ "нова формула за усвояване на средствата, които остават като излишък в бюджета й". Всъщност формулата се оказа същата, която съпартийците му от ГЕРБ преди 2 години промениха, с което национализираха парите на здравноосигурените. Само че след като за 2 години не се изясни къде са отишли 2,5 млрд. лв. от здравни вноски, интересно е как след още 2 години ГЕРБ би върнал тези пари на българските граждани. А и защо да го прави, при условие че парите се искат от държавата - сиреч всяко следващо правителство след ГЕРБ трябва да плаща за греховете му? Иначе казано, историята с въпросните 2,5 млрд. лв. се превръща в
куче влачи, диря - няма
Ако утре обществото потърси парите си от здравни вноски, излиза, че трябва да отговаря сегашното правителство за престъпленията на предишното. Затова равносметката е наложителна, а предисторията на колапса е съществен елемент от нея. Само че безобразията продължават.
НЗОК е независима институция, но тя работи в тясна връзка с министерствата на финансите и на здравеопазването, а органът, пред който е длъжна да се отчита, е парламентът. Ала с пренебрежителното си отношение към народните избиратели ръководителят на касата демонстрира непукизма на своята партия. В същото време лошата комуникация между касата и министерството винаги е давала лоши резултати, които обикновено са били на гърба на пациента и на медицинските съсловия.
Заради методиката за разплащане с болниците, която застрашаваше хиляди болни в края на годината да останат без лечение, БЛС отказа да сключи Национален рамков договор за 2013 г., а от началото на годината до момента настоява за оставката на шефа на касата. Съдът отмени въпросната методика. Искането на съсловната организация е и заради методиката за плащане на медицинските изделия, която пък Комисията за защита на конкуренция препоръча да не се взема предвид. Към искането за оставката на шефа на касата вече се присъединиха мнозина. Засега обаче според закона, променен от мнозинството в миналото Народно събрание, шефът на касата се избира от парламента за 5 години.
И все пак
има ли пари в касата
към днешна дата? Дни след като кабинетът "Борисов" подаде оставка, НЗОК нареди всички дължими към момента плащания към болниците. Така за първи път през последните няколко години в началото на годината бе платена на 100% дейност, извършена през декември и януари, в това число и надлимитната! Приличаше на плащане като за последно. А в края на май отпусна допълнителни 17 млн. лв. за онколекарства, месец по-късно - допълнителни 25 млн. на болниците за отчетената от тях надлимитна дейност през второто тримесечие. Едва преди няколко дни шефът на касата обяви, че 82 млн. лв. в повече от планираното са били събрани от здравноосигурителни вноски през 2012 г. и увери, че ще попита МФ дали може да бъдат ползвани за здравноосигурителни плащания през 2013 г.
Въпреки това парите за онколекарства няма да стигнат до края на годината. Ще са нужни общо около 156 млн. лв. Направленията, въпреки че бяха отпуснати допълнително, свършиха в първите дни на юни и сега болните ги чакат този месец. Истината е, че броят на направленията, които личните лекари могат да издават, бяха орязани с до 30% от началото на годината.
Дълговете на болниците стигнаха 388 млн. лв. А към края на юни неразплатените с договорните партньори плащания на касата са около 213 хил. лв., обяви самият шеф на НЗОК пред парламентарната комисия по здравеопазване. Независимо от това той твърди, че притеснителен дефицит до края на годината не се очаква. И все пак, при толкова
парадокси и противоречия
как да повярваме, че 269 млн. лв. в оперативния резерв на касата стоят непокътнати? Министърът на здравеопазването Таня Андреева в деня за парламентарен контрол заяви, че НЗОК има преразход със 17 млн. лв. в частта за лекарства и с 15 мл. лв. за болнична помощ. В средата на месеца се отложи заседание на Надзорния съвет на НЗОК заради липса на кворум. Упрекът бе, че държавата не е излъчила свои представители - по един зам.-министър от здравеопазването и от финансите. Странно беше, че въпреки липсата им, надзорът се събра в началото на миналата седмица, за да гласува допълнителни 25 млн. лв. за болниците. Излиза, че упрекът към новото правителство е безпочвен.
Докато се търси истината за наличието на или липсата на парите в касата, пациенти са застрашени да не получат животоподдържащи и животоспасяващи лекарства навреме. Служителите от раздутия с около 350 души през последните 2 години щат на институцията се ослушват кога ще бъде сменен управителят на касата и работят на възможно най-бавни обороти. Само един от резултатите от това може да е бавенето на протоколите за скъпоструващи лекарства за хронични заболявания. Пълзят и слухове, че протоколите са бавят заради липса на пари. Относно скъпите лекарства ясно е едно: откакто ги отпуска касата, болните имат шанса да получават съвременно лечение. Но недостатъчните пари за закупуването им в крайна сметка води до същия ефект отпреди няколко години - медикаментите не стигат до болните. Изводът се налага от само себе си: изработване на специфичен контролен механизъм върху разхода на средствата за скъпи лекарства, за да не пострада достъпът до тях.
Иначе половин милион българи с диабет, хепатит, множествена склероза, хемофилия, редки болести и пр. на всеки 6 месеца извървяват дългия път до скъпите, но животоподдържащи лекарства: изследвания (готови за около седмица), издаване на протокол от специализирана лекарска комисия (около седмица), подаване на документи в районната каса, изпращане на документите от РЗОК до НЗОК (до 5 дни), свикване на комисия за разглеждане на протоколите (до 30 дни), връщане на протокола от НЗОК в РЗОК (1-2 дни), РЗОК уведомява пациента, че е допуснат до лечение, пациентът взема протокола, носи го на личния лекар да изпише лекарствата, пациентът носи протокола и рецептата в аптеката, а аптеката доставя лекарството като последните 4 стъпки отнемат още поне 5-6 дни... В същото време хората с едно от най-масовите хронични заболявания - хипертония, разреждат дозата на лекарствата си, някои дори престават да ги вземат, защото са им скъпи и въпреки уверенията на предишната здравна министърка, че лекарствата поевтиняват, пациентите твърдят, че доплащат все повече и повече. И защото българинът доплаща над 56% от стойността на лекарствата си за кръвно, докато французинът дава от джоба си само 1%, а същият показател средно за Европа е 17,9%!
