Най-много са производствата срещу строителни фирми
Частните съдебни изпълнители събират средно по 484,3 млн. лв. годишно от неизрядни длъжници. За времето от 2006 г. до края на миналата година събраната сума достига 3,4 млрд. лв., а образуваните
дела са над 821 хил., показват данни на Камарата на частните съдебни изпълнители. Оттам обясниха, че традиционно всяка година се увеличава броят на образуваните производства. Само през първата
половина на тази година по предварителни данни постъпилите дела са около 100 хил. на брой.
От фирмите за събиране на вземания предупреждават още, че спадът в събираемостта на борчовете през летните месеци се отразява в ръст на на съдебните дела, започнати през следващите 3-4 месеца.
„Причината за това е фактът, че кредиторите пристъпват към стартиране на съдебно събиране в случаите, когато длъжникът не възстанови регулярните си плащания, коментира пред „Монитор” Нина Станчева,
управител на „Агенция за събиране на вземания”.
Според частните съдебни изпълнители обаче увеличението на заведените дела няма сезонен характер. „При колекторските фирми може и да оказват влияние летните месеци, но при нас зависи от това кога
банките ще решат да си изкарат едно вземане като просрочено”, коментира Валентина Иванова, председател на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители. Според нея най-често се водят
изпълнителни дела по линия на междуфирмената задлъжнялост. „Това е сериозен проблем. Всяка една фирма може да бъде и кредитор и длъжник едновременно, защото по веригата има да дава и да взема. По
отношение на длъжниците по-голям брой са строителните фирми”, обясни Иванова. По думите й значителен брой дела се водят и заради просрочени потребителски кредити, които са значително повече от
нередовните ипотечни заеми.
Междувременно от регистъра на публичните продажби става ясно, че в момента нови собственици се търсят за 3925 имота на закъсали длъжници. Обявените на търг превозни средства са 125, а продажбите на
друг вид имущество са 394. По принцип в публичната продан могат да участват както физически, така и юридически лица. Тя се прави на принципа на търг с тайно наддаване. Предложенията с цените се
подават в канцеларията на районния съд по местонахождение на имота. Те трябва да бъдат поставени в запечатан плик, заедно с квитанция за внесения депозит. Той е 10% от началната тръжна цена на
имота или вещта, обявена за продан. Депозитът се внася по сметка на съдебния изпълнител.
Експерти припомнят, че купувачът се обявява на първия работен ден, следващ края на проданта. Отварянето на предложенията се прави в сградата на съответния районен съд и там могат да присъстват
всички участници. След обявяване на най-високото предложение може да има и устно наддаване. Началната цена на наддаването е най-високата предложена писмена стойност. Победителят трябва да си
приспадне депозита и да плати цялата дължима сума в срок от 7 дни след приключване на проданта по сметка на частния съдебен изпълнител.
Колекторските фирми търсят средно по 150 лв. на човек
Между 50 лв. и 150 лв. е средният размер на едно задължение, което фирмите за събиране на вземания търсят от физическите лица. Обикновено на такава стойност са просрочените вноски по потребителски
заеми или кредитни карти. Традиционно обаче след летните месеци хората изпитват затруднения да обслужват дълговете си и често стигат до просрочия. Това съобщи пред „Монитор” Димитринка Гринко,
директор на „Сайкъл кредит”.
По принцип гражданите са по-стриктни с ОБСЛУЖВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ПО ИПОТЕЧНИТЕ ЗАЕМИ.
При тях обаче средният размер на възложените за събиране дългове е между 600 лв. и 900 лв. на човек. Гринко обясни още, че банките и фирмите за бързи кредити все по-често се обръщат за съдействие
към колекторските агенции.
Обикновено фирмите за събиране на вземания пък започват да търсят длъжниците още на втория или третия ден след падежа на плащането по дълга. Затова и преобладаващата част от физическите лица, с
които работят колекторите, всъщност имат само по една неплатена вноска.
„Традиционно в края на лятото хората са с поизтънял бюджет поради летните почивки и пътувания. Два са периодите в годината, когато българите тенденциозно харчат повече от колкото могат да си
позволят - това е летният период и времето покрай Коледните празници”, коментира Гринко. Затова и според нея след летните месеци просрочените задължения на длъжниците ще нараснат между 10% и
15%.
От колекторския бранш уверяват още, че в момента проявяват много по-голяма гъвкавост при преговорите с длъжниците. „Като цяло погасяването на задълженията вече изисква много по-интензивен контакт с
длъжника и повече време, за да намерим решение на всяка индивидуална ситуация”, коментира Райна Миткова-Тодорова, управител на „Еос Матрикс”.
От бранша посочват още, че все по-често се налага служители от фирмите за събиране на вземания да посещават длъжниците по домовете. „Посещенията на адрес от колекторски агенции се явяват по-крайна
мярка на преговори за погасяване на просрочията. Обикновено се стига до нея или когато кредиторът е изгубил контакта със своя длъжник, т.е. по една или друга причина не успява да го открие по
телефона, за да му напомни за задължението, или когато длъжникът твърдо отказва да плати дължимото”, коментира Райна Миткова. По думите й в тези случаи кредиторът разчита, че личната среща с агента
по събиране на вземания се приема по-сериозно от нередовния платец и в нея по-лесно могат да се намерят причините за неплащане и решенията за тях.
От колекторските фирми обаче са категорични, че дори и да има такова посещение на адрес, длъжникът не трябва да дава пари в кеш. Хората в затруднено положение трябва да имат предвид това, за да
избегнат злоупотреби. „Най-добре е плащанията да се правят само по банков път по сметка, обявена от кредитора”, обясни Димитринка Гринко.
И след 5 години кредиторът може да си иска парите
Ако след 5 години едно задължението не бъде събрано, то кредиторът губи правото си на съдебни действия. Всеки кредит в България има своята давност със срок от пет години, но след изтичането им
парите могат да бъдат събрани с извънсъдебни методи, смята председателят на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБ) Райна Миткова-Тодорова. Това заяви председателят на Асоциацията на
колекторските агенции в България (АКАБ) Райна Миткова-Тодорова, цитирана от агенция „Фокус”.
Според нея изтичането на давностния срок "не означава, че задължението отпада изцяло”. Тя дава пример с това, че ако кредиторът даде 1000 лева назаем, но длъжникът изчезне през следващите пет
години,
ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТОЙ НЯМА ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ СВОЯ КРЕДИТОР
„След тези пет години кредиторът не може да осъди клиента си, но има пълното право да си иска парите по извънсъдебни методи”, отбелязва Райна Миткова-Тодорова. Нещо повече - извънсъдебните методи
като уведомителни писма и разговори по телефона не се отчитат в този срок на давност. „След всяко действие, предприето от кредитора по вземане на задължението, започва да тече нов пет-годишен срок
на кредита. Клиентът дължи едни пари, кредиторът ЗАПОЧВА СЪДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ и изважда изпълнителен лист, но задължението не е платено. От изваждането на този изпълнителен лист започват да текат нови
пет години”, обяснява експертът. През последните три години повечето кредитори у нас стигат до съдебни действия в много ранен етап и случаите, при които едно задължение не е потърсено съдебно в
срок от пет години, са много малко, допълва специалистката.
Пазаруваш в интернет, гориш за заем
Нова измама пощури столичани, алармираха от МВР. Става дума за теглене на онлайн кредити от чуждо име. Жертва вече са станали десетки нашенци, като измамите продължават. Униформени твърдят, че измамници крадат данни на потребители на онлайн магазини и други сайтове, където се изисква попълването на трите имена, ЕГН-то и номерът на личната карта. Данните се подават от крадци в сайтовете и така жертви стават невинни клиенти. За измамата преди седмици алармирал столичанин, който се оплакал в БНТ. Мъжът разказал, че решил да си извади кредитна карта. В банката първоначално му казали, че отговаря на всички условия. След по-сериозна проверка обаче той получил отказ. Служителите в трезора му обяснили, че е отхвърлен като кандидат, тъй като има досие в Централния кредитен регистър като нередовен платец. Мъжът обаче никога не бил използвал преди това банкова институция като източник на финанси. Затова си извадил документ от БНБ. “В справката ми пише, че дължа пари на две фирми за бързи кредити”, обясни мъжът. Големите фирми за бързи кредити пък обясниха, че често се натъкват на подобни измами. А извършители се оказвали и близки до измамените хора - колеги, дори роднини.
Рекорден ръст на лошите бързи заеми
Хората все по-често имат проблеми с погасяването на взетите от тях бързи заеми.
Необслужваните бързи кредити нарастват с рекордни темпове, показват данни на Българската народна банка (БНБ). Към края на юни проблемните лесни заеми са 29,9% от всички. През същия месец на 2012 г.
те са били 20,9 на сто. От колекторските агенции също отчитат, че фирмите за бързи кредити все по-често прибягват до услугите им в опит да съберат от длъжниците си отпуснатите средства.
В същото време все повече хора теглят лесни заеми, показват данните на централната ни банка. Според тях българинът тегли средно по 60 хил. лв. бързи кредити на всеки час. Например за времето от
април до юни домакинствата са получили от дружествата, специализирани в кредитиране, 33 млн. лв. Това прави близо по 500 хил. лв. на ден. Така задълженията на физическите лица по линия само на
бързите кредити достигат 1,393 млрд. лв. От тях потребителските заеми са за 939,7 млн. лв., а жилищните – 360,5 млн. лв.
Данните на БНБ показват още, че лошите и преструктурирани кредити в банковата система също нарастват, но с по-бавни темпове. Проблемните заеми се увеличават с около 43 млн. лв. през юли до 9,866
млрд. лв. Това означава, че те представляват 23,02% от всички отпуснати заеми.
Държавата превежда забавените плащания към бизнеса
Според експерти плащанията ще осигурят свежи средства за българските компании.
Държавата планира да изразходва близо 160 млн. лв., за да погаси просрочените си задължения към фирмите. Тази възможност е предвидена с актуализацията на бюджета за 2013 г. и според експертите тя
ще облекчи значително състоянието на българските компании.
„Ударното разплащане на държавата с бизнеса ще даде ефект, защото в момента липсата на свежи средства и постъпления е сериозен проблем за фирмите”, коментира наскоро Тихомир Тошев, изпълнителен
директор на „Кредит център” пред Bulgaria On Air. Според него колкото по-бързо бъдат направени тези разплащания, толкова повече фирмите ще увеличат възможностите си за инвестиране и нови проекти.
Според Тошев основен проблем за бизнеса в момента оставал високата междуфирмена задлъжнялост, но към края на годината вероятно ще има подобрение на ситуацията. „Когато се налеят свежи пари в дадено
дружество, ефектът се усеща веднага”, подчерта Тошев.
60 бона за жилище в столичния „Дружба”
60 хил. лв. е началната тръжна цена за двустайно панелно жилище в столичния квартал „Дружба”, става ясно от регистъра на публичните продажби към сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители.
При наддаването обаче имотът най-вероятно ще поскъпне допълнително. Ако никой не се яви на търга, се организира второ наддаване, при което цената от първото се понижава с 20 на сто.
От регистъра на публичните продажби става ясно още, че могат да бъдат намерени жилища на доста по-изгодни цени. Например двустайно жилище на груб строеж в столичния квартал „Витоша” се продава за
малко над 14 хил. лв. Отново на груб строеж в същия район се продава двустаен апартамент за 28 хил. лв. Жилище от 65 квадрата в столичния квартал „Левски” пък се продава за 40 хил. лв.
Въпреки изгодните оферти съдебни изпълнители посочват, че на много от търговете не се явяват кандидат-купувачи. Една от причините е, че част от хората се притесняват да си купят имот на длъжник
заради риска тежестите по него да не са премахнати. Друг важен фактор е краткият срок, в който се изисква да бъде платена сумата по жилището. Това трябва да стане до 7 дни след приключване на
търга.
