Свободните средства няма да се насочат към икономиката, а за покупка на имоти
Случи се невижданото - за първи път в историята лихвите на междубанковия пазар в Европа паднаха под 0%. Този пазар, който само преди 7-8 години вреше и кипеше и много трудно се намираха пари за отпускане на нови заеми и финансиране на различните проекти. Кризата преобърна всичко и сега е напълно възможно банките дори да плащат, за да пласират свободните си ресурси, ако тяхното поддържане и съхраняване ще им струва по-скъпо. Още през юни Европейската централна банка (ЕЦБ) въведе отрицателна депозитна лихва, което означава, че свободните пари, които банките държат във Франкфурт на влог, не само няма да им носят лихви, но те трябва да плащат, за да може Марио Драги, шефът на централната банка на Европа, да разполага с тях.
Това, което се случва в Европа, дали няма да стигне и до нас, питат се българите. Дали е възможно лихвите по депозитите, които се сринаха само за броени години, да станат отрицателни, т. е. не само да не получават доходи от заделените настрана левчета, но и да се налага да доплащат заради това, че стоят в банка? Напълно е възможно, и то съвсем скоро, казват финансовите анализатори, визирайки гражданските и фирмените депозити.
Въпреки че, както обикновено, българският пазар има малко общо със световните, тъй като е малък и ниско ликвиден, допълват те. Лихвата по едногодишните държавни ценни книжа в България обаче ще падне до 0,1% до края на годината или най-късно до април 2016 г., твърди финансовият анализатор Бисер Манолов. В момента има фундаментални предпоставки за това, тъй като банките нямат добри проекти, купуват ДЦК и затова лихвата по тях върви неудържимо надолу.
Но отивайки на минус, лихвите няма да помогнат на икономиката, както се очаква. Няма да се случи фирмите от реалния сектор и услугите да се втурнат да вземат кредити, за да правят бизнес. Въпреки че според теорията би следвало да се случи именно това.
"Отрицателните лихви в никакъв случай няма да доведат до някакъв зашеметяващ икономически ръст. От това ще се възползват най-много финансовите институции, които ще наблъскат всичко във фондовия пазар. Той в момента балонизира", казва Манолов. Когато попитали чуждестранен икономист кой е най-големият балон в момента, той отговорил: "Най-големият балон е, че хората си мислят, че централните банки в Европа знаят какво правят." Реалният сектор няма достъп до толкова евтин финансов ресурс, въпреки че пазарът е залят от ликвидност.
"Има 40% спад на инвестициите в Европа спрямо предкризисната 2008 г. Затова банките трябва да изберат - или да кредитират, или да бъдат добре регулирани", формулира проблема Бисер Манолов на конференцията "Управление на риска", организирана от Кофас. Изказването беше по повод все по-засилващите се регулации, въвеждани непрекъснато от Европейската централна банка (ЕЦБ). Ограниченията не водят до повишаване на ръста на икономиката. Това, което се случва, е пълен провал на въведените регулации и процедури, смята и Любомир Дацов, икономист, бивш зам. финансов министър. До голяма степен отчитаното оживление е поради падането на курса на еврото.
В същото време анализаторите както у нас, така и в Европа и света признават, че няма връщане назад и пазарът ще става все по-регулиран. И цитират шефа на ЕЦБ Марио Драги, който казва по повод необходимото печатане на пари в момента за справяне с последиците от кризата -"Ще печатаме пари, но няма да мине без реформи".
Европа, в още по-голяма степен и България, имат нужда от структурни промени. Като се види какво е нивото на безработицата на Стария континент, това става все по-ясно - че ниската лихва не води до ръст, който да подобрява и пазара на труда. Затова на ниските лихви трябва да се гледа просто като на поредните технически нива, които даже са и доста опасни. Свалянето на лихвите до нула е нещо напълно непознато досега като инструмент, уникално в паричната политика на централните банки. Не е използвано и затова не се знае какво ще стане, какъв ще бъде ефектът. Свалянето на лихви до толкова ниски нива се предприема просто защото някой не си е написал домашното, твърдят икономистите.
Политиката на нулевите лихви обаче касае само държавите членки на Еврозоната. В България като държава, която не е член на ЕЗ, това няма да има отражение. Въпреки че у нас може да се стигне до началната фаза на този процес - нулеви лихви по депозитите. Но това не е същото, твърдят нашите финансови анализатори. Защото причината е, че банките нямат добри проекти за кредитиране и на практика събраните от депозити пари не им трябват. С нулевите лихви по депозитите те искат да откажат вложителите да спестяват. Прогнозира се в такъв случай, че парите от депозитите ще отидат най-вече на пазара на недвижимите имоти. И причината няма да са нулевите лихви, те са само поводът за това преливане, казват финансистите. Истинската причина за пренасочването на паричните потоци е липсата на доверие и повишаването на риска.
В такъв случай парите се насочват към най-нискорисковите инвестиции - в случая в България това са недвижимостите. Хората не инвестират в бизнес, а си купуват къщи и апартаменти, които след това дават под наем. Доходът е несравним с този от лихвите по депозитите, особено след като беше въведен и данъкът върху него от 10%. И числата показват именно тази тенденция -.инвестициите в имоти в България са нараснали с 20%.за първите три месеца на 2015 г. Прогнозите са по-скромни - средният ръст, който се очаква на годишна база, е около 6-8%. Само в София за периода са продадени 4805 жилища - най-голям брой от 2007 г. насам. В европейски мащаб с 30 на сто са се увеличили инвестициите в бизнес имоти от януари до март, спрямо същия период на 2014 г. В парично изражение това означава ръст от 55 млрд. евро.
На въпрос няма ли това да доведе до нов имотен балон, анализаторите имат изненадващ отговор - балонът може да се надуе на фондовия пазар. В момента за балон има достатъчно ресурс и основания, тъй като хората инвестират, изцяло игнорирайки риска. Има едни евтини пари, хората ги вземат и всичко пускат на фондовия пазар и на пазара на държавни облигации, казва Манолов. И това създава уникален балон в момента, допълва той, като има предвид международните пазари.
