Две здравноосигурителни дружества не са подали документи в КФН към 7 август. Това са “Булстрад Здраве” и “ДЗИ - Здравно осигуряване”
Сагата с прелицензирането на здравноосигурителните дружества като застрахователи е на път да приключи. Основната работа бе свършена - и от страна на фондовете, и от страна на надзора. На 7 август изтече крайният срок за подаване на документи за прелицензиране.
И ето какъв е резултатът. 10 здравноосигурителни дружества са прелицензирани като застрахователи, обобщиха от Комисията за финансов надзор (КФН). Това са “България Здраве”, “Здравноосигурителна каса Фи Хелт”, “Надежда”, “Даллбогг: живот и здраве”, “Медико - 21”, Обединен здравноосигурителен фонд “Доверие”, “Токуда здравноосигурителен фонд”, Здравноосигурителен фонд “Съгласие”, “Общинска здравноосигурителна каса” и “Евроинс - здравно осигуряване”.
Две дружества са преобразувани чрез вливане. Това са “Юнайтед здравно осигуряване”, което се е вляло в “Евроинс - Здравно осигуряване”, и здравноосигурителна компания “Съгласие здраве”, която се е вляла в Здравноосигурителен фонд “Хипократ”. Последният е със сменено име и вече се казва Здравноосигурителен фонд “Съгласие”.
Едно здравно дружество - “Дженерали Закрила Здравно осигуряване”, се е преобразувало чрез вливане в действаща застрахователна компания - “Дженерали Застраховане”.
“ДОМ - Здраве” е подало заявление за доброволно прекратяване и е получило разрешение за това.
“Здравноосигурителен институт” е сезирал КФН с искане за лиценз, но са били установени нередовности и дружеството все още не е представило коригирани документи.
Тепърва ще се разглеждат заявленията на два здравни фонда, подадени в последните дни преди изтичане на срока. На 1 август 2013 г. “Европейска здравноосигурителна каса” е подала документи за прелицензиране, а на 7 август 2013 г. - “Здравноосигурително дружество “Планета”. (Обобщение виж в таблицата.)
Две здравноосигурителни дружества не са подали документи в КФН към 7 август. Това са “Булстрад Здраве” и “ДЗИ - Здравно осигуряване”.
Според изискванията на закона в едномесечен срок - т.е. до 07.09.2013 г., те трябва да подават в КФН заявление за едно от следните действия:
1. Преобразуване чрез сливане със или вливане в лицензиран застраховател, включително прехвърляне изцяло или частично на портфейла от здравноосигурителни договори;
2. Прехвърляне изцяло на портфейла от здравноосигурителни договори или на част от него на застраховател, извън горната процедура, и откриване на процедура по прекратяване;
3. Прекратяване на дейността, независимо дали завареното здравноосигурително дружество е прехвърлило или не портфейла си от договори.
И двете дружества са част от финансови групи, в които има действащ застраховател, който сигурно ще поеме дейността им след ликвидацията им, предполагат от КФН.
Процесът по прелицензирането на здравните фондове започна през миналата година с приетите промени в Закона за здравното осигуряване. Те задължиха здравноосигурителните дружества да приведат дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането в рамките на 1 година. На практика това означаваше да подадат заявление до регулатора за издаване на лиценз за дейност по общо застраховане.
Нужно бе да отговорят на по-високите критерии, като например: по-висок собствен капитал, завишени изисквания към органите на управление, както и обезпечаване на дейността с адекватни информационни системи.
До тази процедура се стигна след нееднозначно прието прилагане на европейските правила.
От финансовото министерство и КФН бяха категорични, че България трябва да приложи застрахователните директиви по отношение на дружествата по доброволно здравно осигуряване, както и разпоредбите за свободното движение на капитали, залегнали в Договора за функционирането на ЕС. Според европейските институции доброволното здравно осигуряване по същество не се различава от застрахователната дейност за покриване на здравни рискове. Ето защо промяната в България била задължителна. От надзора припомнят, че в случай на неизпълнение на европейското законодателство в областта страната ни е била заплашена от сериозна санкция.
От здравните фондове обаче продължават да отстояват позицията си, че не е било нужно прелицензирането им като застрахователи, защото имат специфична дейност. И то въпреки изискването в застрахователните директиви на ЕС. Според бранша управляващите трябвало да обяснят по-добре особеностите на здравноосигурителния модел в България. И да настояват промяната да не се въвежда, както това се случило в други страни като Словения и Германия например.
Преди това обаче било нужно здравните фондове да бъдат включени в системата за здравно осигуряване. Това обаче не се случи, реформата не се осъществи и НЗОК продължава да има монополно положение на пазара, което според представителите на здравните фондове е лошо.
Резултатът - здравните фондове бяха прелицензирани като общозастрахователи, защото здравното застраховане покрива краткосрочни рискове и договорите са най-често едногодишни, обясниха от надзора. По смисъла на застрахователните директиви покритието на рискове, свързани със здравето, е неразделна част от дейността по общото застраховане. За разлика от животозастраховането, където рисковете, които се покриват, са дългосрочни.
Дейността по доброволно здравно осигуряване - както беше уредена в Закона за здравното осигуряване, не се различаваше по същността си от застраховането на рисковете “Заболяване” и “Злополука”. Тоест здравното застраховане недвусмислено се приема като част от общото застраховане. Разпоредбите на Кодекса за застраховането дават възможност и на животозастрахователните компании да предлагат “Злополука” и “Заболяване” (“Медицинска застраховка”), но само ако предлагат животозастрахователни продукти, не самостоятелно.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ, зам.-председател на Комисията по финансов надзор:
Клиентът ще спечели от конкуренцията
СОФИЯ ТЕРЗИЙСКА
- Г-н Богоев, как протече кампанията по прелицензирането?
- Успяхме в определения срок до 7 август 2013 г. да прелицензираме всички здравноосигурителни дружества, които подадоха своевременно документи. Последните месеци бяха изключително напрегнати, тъй като самата процедура изисква доста време и голяма прецизност, а здравноосигурителните дружествата бяха 19. В рамките на няколко месеца трябваше да се разгледат десетки документи и експертите, които се занимаваха с тази дейност, работиха денонощно.
- Какво предстои оттук нататък?
- Здравноосигурителните дружества, получили лиценз за застраховане, вече развиват своята дейност както всички останали общозастрахователни компании. Тези дружества могат да се възползват от възможността да се наричат здравни фондове, в случай че решат да предлагат само застраховки “Заболяване” и “Злополука”, но могат да предлагат и всички други застраховки по общо застраховане.
Прелицензираните дружества получават и възможност да навлязат на европейския пазар, като извършват дейност при свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване в други държави членки.
Дружествата, които са подали документи, но още не са получили лиценз, нямат право да извършват дейност до завършване на процедурата. А онези, които не са подали искане в КФН за издаване на лиценз до 07.08.2013 г., преминават в процедура по ликвидация съгласно Кодекса за застраховането.
- Колко животозастрахователи получиха лиценз да предлагат застраховки “Заболяване” и “Злополука”, които им позволяват разработване на продукти, конкурентни на здравноосигурителните?
- Пет. Те имат възможност да предлагат “Медицинска застраховка” и да се конкурират с прелицензираните здравноосигурителни дружества.
- Очаквате ли “старите” общозастрахователни компании да започнат по-активно да предлагат здравни застраховки?
- Естествено е да има раздвижване в тази посока. След старта на прелицензирането на здравноосигурителните дружества няколко общозастрахователни компании поискаха и получиха лиценз за застраховка “Заболяване”, към която до този момент не са имали интерес. Вече се появиха нови за българския пазар продукти. Например клиентът плаща определена сума за годината и може да ползва медицински услуги, консумативи и медикаменти до определен лимит през периода на договора. Започна да се предлага и денонощен асистанс, както и възможността застрахованият да бъде транспортиран за сметка на застрахователната компания до здравното заведение.
- А дали досегашните здравни фондове биха се насочили към предлагането на други продукти от общото застраховане, включително и “Гражданска отговорност”?
- Те имат такава възможност, а дали ще се възползват е въпрос на фирмена политика. Досега две дружества са поискали да предлагат и други застраховки освен “Заболяване” и “Злополука”, но още няма кандидати за “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
- Как това би се отразило на конуренцията при общото застраховане?
- Появата на повече субекти, които имат възможност да покриват едни и същи рискове, естествено ще доведе до по-силна конкуренция на пазара. Ще се предлагат повече и по-разнообразни застрахователни продукти, които да отговорят на различните нужди на потребителите.
- Дали ще се промени пазарът на здравните застраховки?
- Прелицензирането на здравноосигурителните дружества е в полза на потребителите. От една страна, този процес ще се отрази в положителен аспект на финансовата и организационна стабилност на здравноосигурителните дружества. От друга, ще доведе до по-голямо предлагане на повече и по-разнообразни здравни продукти.
- Кога здравните застраховки ще станат по-достъпни и за индивидуалните клиенти, а не само за корпоративните и техните служители?
- Очакванията ни са големият печеливш от прелицензирането да бъдат потребителите на здравните услуги. Те са над 197 000 към второто тримесечие на 2013 г. Очаквам да има растеж, както и масово да започнат да се появяват индивидуални клиенти. С прелицензирането потребителите ще бъдат по-защитени, качеството на услугите също ще се повиши, тъй като са заложени по-високи критерии към застрахователните компаниите съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането.
- Как трябва да изглежда здравноосигурителният модел в България? Каква да е ролята на НЗОК и на частните дружества - вече застрахователи?
- Много ви благодаря за въпроса, защото някои мислят, че с прелизензирането дискутираният от години въпрос дали тези дружества трябва да бъдат част от здравната система, вече не е актуален. Напротив, необходима е широка обществена дискусия, тъй като здравното застраховане е изцяло зависимо от състоянието на здравеопазването и вида здравна система. Но дали дружествата, които предлагат медицински застраховки, трябва да са част от здравната система, е въпрос на обща концепция по отношение на здравеопазването в България и не е от компетентността на КФН.
Премиите ще се оскъпят с 2%
ВЕНЕТА НАЧЕВА
С 2% ще се оскъпят вноските на клиентите на досегашните здравни фондове. След като те вече работят като застрахователи, попадат под разпоредбите на Закона за данъка върху застрахователните премии. Налогът е 2% и с него се облагат всички застрахователни договори на дружествата по общо застраховане, където попада медицинската застраховка. Тя покрива рискове, свързани със “Злополука” и “Заболяване” и замества досегашните здравноосигурителни продукти.
Когато този данък беше въведен от началото на 2011 г., не се е имало предвид, че услугите, предлагани от здравноосигурителните дружества в бъдеще ще се разглеждат като застраховки.
Неизбежно ще има поскъпване на продуктите с 2%, защото държавата ни задължава да начислим данък върху премията. В условията на тази финансова криза това не е без значение, коментира д-р Мими Виткова, изпълнителен директор на “Доверие”.
Според нея законодателството не е категорично, затова здравните дружества са изпратили запитване до Министерството на финансите. Но министерството даде ясно тълкуване - за здравните застраховки, за които дружествата взеха лиценз, се плаща данък. И въпреки това остават въпроси, които могат да бъдат решени само със законодателни промени.
“Законът за здравното осигуряване запазва нашия предмет на дейност - доброволно здравно осигуряване, и препраща само нашия юридически статут и лицензиране към кодекса по застраховане. Това би означавало, че не би трябвало премиите да бъдат облагани, както беше досега”, казва д-р Виткова.
И допълва, че дружествата вече работят по застрахователни договори, по които се начислява данък. Тя припомня, че министерството на финансите вече се е произнесло за това, че се запазват досегашните данъчни облекчения за юридическите и за физическите лица.
“Но ние бихме искали да се избегнат тези 2%. Едва ли държавата ще забогатее от тях при досегашните премии”, смята д-р Виткова. Тя уточнява, че извън това друго не се променя за клиента. В “Доверие” със сигурност, но предполагам и при другите дружества ще е така, коментира тя. От юридическа гледна точка изискването е да се направят анекси към договорите с клиентите - най-вече заради промяната в имената на дружествата, и съответно, ако се наложи да се начисли данък.В договорите думата осигуряване е заменено със застраховане. Поради тази причина са променени всички договори с лечебните заведения.
Според д-р Виткова предстои да се види какво ще става на пазара в две направления. Първо, дали като застрахователни субекти досегашните фондове ще променят характера на услугата, дали ще тръгнат в руслото на застраховането и дали няма да се елиминира онова, от което хората имат най-голяма нужда - обслужването в здравната мрежа. Или пък ще се запази продуктът, какъвто е в момента. Вторият момент е дали ще има отлив на клиенти. Ако това стане, да се види защо - дали защото продуктът е променен, дали заради качеството на услугата, дали цената е проблемът.
Тепърва ще се види и рентабилността - дали дружествата ще работят на печалба, защото сега всички се движели на ръба, или финансовите им резултати ще се влошат.
Цената е от 300 лв. до 3500 евро годишно
ЕМИЛ ПЕТРОВ
Здравните застраховки са два вида - Злополука и Заболяване. Това са продукти, при които се плаща за осигуряването на защита срещу съответния риск за определен период. При тях, за разлика от животозастраховането, няма запазване или натрупване на стойност - т.нар. спестовен елемент. Така че когато изтече срокът на застраховката, застрахованият не получава обратно парите си, ако не е ползвал услуга.
В същото време застрахователните компании предлагат към животозастраховките си и допълнително здравно покритие. При него се покриват дневни разходи за болнично лечение или спешна медицинска помощ. Но за да ползвате тези услуги, първо трябва да имате договор за животозастрахователен продукт.
Самостоятелните здравни застраховки по традиция са насочени към корпоративния пазар - големите компании и представителствата на чужди фирми, които осигуряват своите служители и семействата им.
Цената им се определя индивидуално и тя зависи от предприятието - в какъв бранш е, какви са рисковете, нивата на заплатите и покритието. Ако е включена и стоматологична помощ, цената се увеличава. Според източници от бранша минималната годишна стойност на здравна застраховка при корпоративните планове е около 300 лв. на човек - средно по 25 лв. месечно.
Но ако някой иска да се застрахова индивидуално, цената е по-висока, защото, за разлика от предприятията, в случая няма общ фонд, който да покрива по-високите плащания. В този случай годишната такса е по-висока, като размерът е поне една месечна работна заплата на застрахования.
Някои застрахователи предлагат и продукти, при които потребителят може да се лекува в чужбина, като сам избере страната и медицинското заболяване. Покриват се разходи за лечение на онкологични заболявания и дори трансплантации. В такъв случай компанията покрива даже и разходите за самолетни билети на него и придружителя му. Цената на тези застраховки обаче не е по джоба на всеки - между 700 и 3500 евро годишно в зависимост от възрастта и здравословното състояние на застрахования. Разбира се, при сключването на договор за тези продукти човек трябва да е здрав, защото ако е скрил някакво заболяване, застрахователят няма да му плати.
Но с развитие на конкуренцията на пазара и увеличаването на покритието на индивидуалния пазар тези цени може да се понижат значително, смятат застрахователи.
Бъдещето е обещаващо. Може би
ЕМИЛ ПЕТРОВ
Фондовете за доброволно здравно осигуряване вече са застрахователи и сега бизнесът им е поставен в нова регулаторна рамка. Какво ще се случи оттук нататък?
Конкуренцията ще става все по-голяма. Дружествата се борят за един доста ограничен пазар, а броят на осигурените, сега вече застраховани лица, намалява през годините. Финансовият резултат на бранша също не е особено блестящ, като повечето компании са на загуба (виж графиката). А цените на здравните услуги постоянно растат - нови болници, нова техника, нови изследвания.
Сега бившите фондове ще са в пряка конкуренция и с традиционните застрахователи. Някои от тях вече предлагат здравни застраховки, а други започнаха процедури за лицензирането им. Нещата са поставени на равна нога. От преобразуването на продукта в застраховки идва допълнителен проблем - върху премиите ще се плаща 2% данък, както е върху другите рискови застраховки. Така продуктите или ще се оскъпят, или дружествата ще трябва да намаляват разходи и да свиват печалбите си, за да не загубят клиенти.
Конкуренцията
И все пак и новите, и старите застрахователи си имат своите конкурентни предимства. През последните години фондовете могат да се похвалят, че създадоха стройна организация за услуги с по-високо качество, които в държавната здравна помощ обикновено са свързани с чакане на дълги опашки, връзки и плащане на ръка. Те имат сключени договори с елитните лечебни заведения и здравни консултанти, с аптеки и всякакви други съпътстващи обекти и институции.
Бившите здравни фондове са създали мрежа от координатори и са натрупали опит в управлението на финансови ресурси, отделяни за здраве. Защото не е тайна, че по подобие на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) техните контрагенти - специалисти и здравни заведения, също имат навика да надписват услуги и процедури, за да приберат повече пари. Само че, за разлика от касата, частните дружества преглеждат разходите си случай по случай и са развили много механизми за установяване на измами.
Застрахователите, които сега излизат на този сегмент, тепърва трябва да създават цялата мрежа и да наберат опит в българската действителност.
От друга страна обаче, те имат предимството на финансовия ресурс, голямата мрежа и добре познатата марка, което им дава пазарна разпознаваемост. Освен това те имат и много по-развита мрежа в цялата страна. На практика същите брокери, които продават автомобилните застраховки, могат да продават и здравни полици.
Институционална
подкрепа
Бъдещето пред бившите здравни фондове е обещаващо, казва лаконично проф. Цекомир Воденичаров, изп. директор на Застрахователна компания “Медико-21”, както сега е новото име на бившия Здравноосигурителен фонд “Медико-21”. Но застрахователните компании трябва да намерят институционална подкрепа, категоричен е Воденичаров, който е сред хората, създали доброволното здравно осигуряване у нас. Неговият фонд беше първият, който получи лиценз през 2003 г.
Те трябва да бъдат припознати от държавата като партньор на здравната каса. Само така може да се получи симбиоза между този вид застраховане и държавните услуги, допълва Воденичаров. Иначе дружествата ще трябва да преминат по пътя на убеждаване на клиенти с реклами и промоции, което ще отнеме доста време и ресурси, обяснява шефът на “Медико-21”.
Нещата са ясни: НЗОК не е в състояние да покрие на 100% здравните услуги. Който търси по-пълно покритие, трябва да отиде при застрахователните компании. Очаквам на ниво министър, председател на здравна комисия, да се направят изявления в такъв дух, за да се насочат хората, смята професорът.
Нови пазари
Един от начините за развитие е здравните фондове да излизат и на пазара на други застраховки - на автомобили, имущество и помощ при пътуване. Но за тях конкуренцията също е ожесточена и застрахователите печелят нови клиенти с големи отстъпки и промоции, за които трябва сериозен ресурс.
Цените ще слязат надолу, а като самостоятелен пазар здравното застраховане може да изчезне след време, смята Румен Гълъбинов, изп. директор на Здравноосигурителна компания “Надежда”. Това е малък, пренаселен пазар, насочен предимно към корпоративни клиенти, обяснява той.
Друг сценарий е фондовете да намалят зависимостта си от корпоративните клиенти.
Навлизането на нови големи участници в лицето на застрахователните компании безспорно ще доведе до разместване на пластовете в него, но ще има и постепенно развитие на продукти, насочени предимно към индивидуални клиенти и семействата им, смята Светла Несторова, изп. директор на “Булстрад Живот”.
Надежди
Най-сигурният начин здравното застраховане да получи сериозно развитие и да стане достъпно до по-широк кръг клиенти е чрез неосъществилата се здравна реформа. НЗОК няма алтернатива и всички пари от здравните осигуровки потъват в една бездънна яма. Така че който иска да ползва по-качествени услуги, трябва да плаща от джоба си, съответно - неговият работодател. Но дори и тогава държавата пак му прибира здравните вноски. И така година след година в системата нищо не се променя.
Под знака на солидарността и равенството НЗОК не само че трупа дефицит, но много трудно може да се намери някой, който да е доволен от качеството на услугите в държавното здравеопазване.
Ако към здравното застраховане се включи елемент на задължителност по подобие на допълнителното пенсионно осигуряване, тогава ще станем свидетели на сериозни стъпки към модернизация на здравеопазването, смята проф. Воденичаров.
Едва ли някой се съмнява, че когато НЗОК има реална конкуренция, парите за здраве, които идват от всеки от нас, дори в държавната каса, ще се управляват много по-ефективно. Но това са само пожелания. През последното десетилетие нито едно правителство не се осмели да разтури монопола на здравната каса, така че е твърде наивно да се надяваме в скоро време здравното застраховане да стане достъпно и за обикновените потребители.
