29 Януари 2023, 14:23 Днес (0) | Вчера (0)

БНБ очаква по-лоши перспективи пред българската икономика през Q4/2022 и Q1/2023

02 Декември 2022 10:40 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 2 декември 2022, 10:44

Тенденцията към забавяне на световната икономическа активност се запази през третото тримесечие и в началото на четвъртото тримесечие на 2022 г. Влошаването на икономическата обстановка в световен мащаб продължава да се определя от негативните ефекти от високата инфлация и в частност от тази при енергийните суровини, както и от политиката на строги противоепидемични мерки в Китай. Забавянето на глобалната икономическа активност доведе до известно понижаване на годишния растеж на цените на енергийните суровини, а глобалната инфлация се стабилизира на високи равнища. Негативно влияние върху икономическата активност в еврозоната продължават да оказват геополитическата несигурност и ограниченото предлагане на природен газ, предизвикано от инвазията на Русия в Украйна. Предвид високата инфлация в САЩ и в еврозоната Федералният резерв и ЕЦБ предприеха допълнителни мерки за затягане на паричните си политики. През периода от август до началото на ноември 2022 г. и двете централни банки повишиха основните си лихвени проценти на два пъти с по 75 базисни точки, или с общо 150 базисни точки. Интервалът на лихвения процент по федералните фондове достигна 3.75–4.00%, а лихвените проценти на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране, по пределното кредитно улеснение и по депозитното улеснение възлязоха съответно на 2.00%, 2.25% и 1.50%. Двете централни банки продължиха да сигнализират, че цикълът на повишаване на лихвените проценти ще продължи и през 2023 г. Тези процеси във външната среда предполагат отслабване на външното търсене на български стоки и услуги, формиране на неблагоприятни ценови условия на търговия за страната и влошаване на условията за финансиране както на правителството, така и на частния сектор през третото и четвъртото тримесечие на 2022 г. Това показва анализ на БНБ в тримесечното издание на институцията "Икономически преглед", което разглежда динамиката на потоците по платежния баланс, паричните и кредитните агрегати, връзката им с развитието на реалната икономика и влиянието им върху ценовата стабилност.

През периода януари – август 2022 г. България бе нетен кредитор на останалата част от света, като финансовата сметка отчете положително салдо в размер на 3.1 млрд. евро. Положителното салдо по финансовата сметка се формира в резултат на по-голямо натрупване на чуждестранни активи на българските резиденти спрямо това на пасиви към нерезиденти. Същевременно през разглеждания период общо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс беше отчетен излишък от 1.3 млрд. евро при 1.1 млрд. евро за периода януари – август 2021 г. За нарастването на излишъка допринесоха всички статии на текущата сметка с изключение на търговското салдо. В резултат на тези обстоятелства брутните международни валутни резерви на страната по платежния баланс за периода януари – август 2022 г. се понижиха с 458.6 млн. евро. През първите девет месеца на 2022 г. се наблюдаваше тенденция към ускоряване на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система.  Икономическата активност в страната през второто тримесечие на 2022 г. се повиши с 0.9% на верижна база според сезонно изгладените данни, но на годишна база растежът на реалния БВП продължи да се забавя и възлезе на 3.9%. За по-ниския годишен темп на нарастване на икономическата активност допринесе отслабването на растежа на вътрешното търсене и свиването на положителния принос на изменението на запасите. Въпреки че нетният износ продължи да ограничава годишния растеж на реалния БВП, отрицателният му принос се сви през тримесечието в резултат на ускоряването на годишна база на растежа на износа на стоки и услуги. Повишаване на икономическата активност на годишна база беше отчетено във всички основни икономически сектори и в най-голяма степен в подсектора на добивната и преработващата промишленост. Заетостта се повиши с 1.3% на годишна база вследствие главно на нарастването на броя на заетите лица в сектора на услугите. Компенсацията на един нает се ускори значително, подкрепена както от повишението на потребителските цени при ограничено предлагане на работна сила в страната, така и от повишеното търсене на труд в условията на нарастване на икономическата активност.
Конюнктурните индикатори през третото тримесечие на 2022 г. предполагат, че на верижна база темпът на нарастване на икономическата активност ще бъде сходен с този от второто тримесечие. От БНБ очакват неблагоприятното развитие във външната среда по отношение на глобалния икономически растеж и затягането на глобалните финансови условия да доведат до по-съществено влошаване на перспективите пред българската икономика през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г.
Икономическата активност в страната през второто тримесечие на 2022 г. се повиши с 0.9% на верижна база според сезонно изгладените данни, но на годишна база растежът на реалния БВП продължи да се забавя и възлезе на 3.9%. За по-ниския годишен темп на нарастване на икономическата активност допринесе отслабването на растежа на вътрешното търсене и свиването на положителния принос на изменението на запасите. Въпреки че нетният износ продължи да ограничава годишния растеж на реалния БВП, отрицателният му принос се сви през тримесечието в резултат на ускоряването на годишна база на растежа на износа на стоки и услуги. Повишаване на икономическата активност на годишна база беше отчетено във всички основни икономически сектори и в най-голяма степен в подсектора на добивната и преработващата промишленост. Заетостта се повиши с 1.3% на годишна база вследствие главно на нарастването на броя на заетите лица в сектора на услугите. Компенсацията на един нает се ускори значително, подкрепена както от повишението на потребителските цени при ограничено предлагане на работна сила в страната, така и от повишеното търсене на труд в условията на нарастване на икономическата активност.
Годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, продължи да се ускорява и възлезе на 15.6% през септември 2022 г. Най-съществен натиск за повишение на потребителските цени оказа поскъпването на основни енергоизточници и селскостопански стоки на международните пазари. Поевтиняването на еврото спрямо щатския долар беше друг фактор за оскъпяването на вноса в търговията с държави извън ЕС. По отношение на вътрешната макроикономическа среда натиск за повишение на цените продължиха да оказват силното потребителско търсене и растежът на разходите за труд на единица продукция. Въз основа на тези тенденции и развитие, на допусканията за изменението на международните цени на суровините и пренасянето им върху административно определяните цени очакваме инфлацията през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г. да следва тенденция към плавно забавяне. По данни на НСИ работната сила (съставляваща заетите и безработните лица) се повиши на годишна база през второто тримесечие на 2022 г. за първи път от края на 2019 г. Запазването на благоприятната икономическа среда в страната подкрепи пазара на труда и доведе до понижение на броя на лицата извън работната сила с 3.5% на годишна база. Коефициентът на икономическа активност се повиши както на верижна, така и на годишна база през второто тримесечие на 2022 г. в резултат от по-висока активност при всички възрастови групи. По данни от НРС сезонно изгладеното равнище на безработица се понижи до 4.3% през второто тримесечие на 2022 г. спрямо 4.5% в началото на годината. Същевременно данните от административната статистика на Агенцията по заетостта, които се публикуват с по-голяма честота, отчитат прекъсване на тенденцията към понижение на равнището на безработица през третото тримесечие на 2022 г. През второто тримесечие на 2022 г. заетостта се повиши с 1.3% на годишна база. Положителен принос за растежа имаха заетите лица в сектора на услугите, най-вече в подсектора търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство, и в сектор строителство. В същото време заетите лица в селското стопанство и промишлеността намаляха. Данните от краткосрочната статистика на НСИ също отчитат повишено търсене на труд, като броят на свободните работни места в икономиката се увеличи през второто тримесечие на 2022 г. до 21 401 места, или с 10.2% на годишна база, при 18 119 места средно за периода 2010 – 2021 г. Според данните от Агенцията по заетостта наличните свободни работни места (извън програмите за заетост), които са останали незаети над три месеца, продължават да се увеличават и към края на септември 2022 г. достигат 1247 при 757 през септември средно за същия месец през периода 2010–2021 г. Повишеното търсене на труд при ограничени възможности за нарастване на предлагането (поради тенденцията към намаляване на населението в трудоспособна възраст), се отрази в увеличения дял на предприятията, които определят недостига на работна ръка като фактор, който ограничава тяхната дейност както през второто, така и през третото тримесечие на 2022 г. Недостигът на работна ръка от своя страна продължи да оказва натиск за повишаване на доходите от труд над растежа на реалната производителност.
Производителността на труда общо за икономиката се повиши с 3.2% на годишна база през второто тримесечие на 2022 г. Растеж на реалната производителност на един зает беше отчетен в промишлеността и селското стопанство, докато спадът й в строителството и услугите се запази. Същевременно растежът на компенсацията на един нает се ускори до 20.9% в номинално изражение на годишна база през второто тримесечие на 2022 г., обусловен от фактори, като повишена икономическа активност, задълбочаващ се недостиг на работна сила и силно нарастване на потребителските цени и инфлационните очаквания. В реално изражение темпът на растеж на компенсацията на един нает възлезе на 6.6% на годишна база, като спад беше отчетен единствено в строителството и подсекторите на услугите създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения и финансови и застрахователни дейности.
Данните на НСИ за средната брутна месечна заплата също отчетоха ускорение на годишния є растеж, но то бе по-слабо в сравнение с данните от системата на националните сметки на НСИ. Растежът на средната месечна брутна заплата общо за икономиката възлезе на 13.4% на годишна база през второто тримесечие при годишно повишение от 9.8% през първото тримесечие на 2022 г. По-силно нарастване на заплатите спрямо предходното тримесечие имаше както в частния, така и в публичния сектор.
През второто тримесечие на 2022 г. растежът на получения общ доход на домакинствата продължи да се ускорява в номинално изражение на годишна база спрямо началото на годината. Същевременно темпът на растеж на получените заеми и кредити остана висок, докато при изтеглените спестявания бе отчетено по-слабо нарастване на годишна база.
Общият доход на домакинствата се повиши в номинално изражение с 16.5% на годишна база през второто тримесечие на 2022 г. Основен принос за отчетения растеж имаше увеличението на доходите от пенсии. В същото време растежът на доходите от работна заплата се забави до 7.7% спрямо 12.9% в началото на годината. Този растеж бе значително по-слаб от отчетеното повишение при доходите по данни от националните сметки и краткосрочната статистика на НСИ, при които се наблюдаваше ускоряване на годишния растеж през второто тримесечие на 2022 г. В реално изражение общият доход на домакинствата също отчете по-силно нарастване от 2.8% на годишна база през второто тримесечие на 2022 г. при 0.7% през първото тримесечие. Доходите от пенсии се повишиха с 22.6% на годишна база в реално изражение, докато при работната заплата бе отчетено понижение от 5%. Данните за работната заплата от националните сметки на НСИ предполагат, че доходите от труд в реално изражение са нараснали с 5.1% на годишна база през второто тримесечие на 2022 г., докато данните за средната работна заплата от краткосрочната статистика на НСИ не отчитат промяна спрямо същия период на предходната година. Тези различия вероятно се дължат на различия в методологиите, обхвата и източниците на данни в отделните статистики, посочват от БНБ. По-високият растеж на общия доход намери отражение в повишение на реалния разполагаем доход на домакинствата с 4.3% на годишна база през второто тримесечие на 2022 г. при годишен растеж от 0.2% през първите три месеца на годината.
Нарастването на общите разходи на домакинствата продължи да се ускорява в номинално изражение на годишна база през второто тримесечие на 2022 г. в резултат на повишението на потребителските разходи, докато годишният растеж на данъците и социалните осигуровки се забави спрямо първото тримесечие. Потребителските разходи се повишиха с 19.4% на годишна база през второто тримесечие на 2022 г., като основен принос за растежа имаха храните и безалкохолните напитки.  В реално изражение потребителските разходи по данни от Наблюдението на домакинските бюджети на НСИ се повишиха с 5.2% на годишна база през второто тримесечие на 2022 г. при годишен растеж от 4.3% в началото на годината. За второ поредно тримесечие основен принос за повишението в реално изражение имаха разходите за здравеопазване, докато изразходваните парични средства за храна и безалкохолни напитки се понижиха на годишна база. В същото време по данни от националните сметки на НСИ частното потребление се повиши в реално изражение с 2.1% на годишна база през второто тримесечие на 2022 г. в сравнение с годишен растеж от 5.5% през първото тримесечие. По-високият растеж на потребителските разходи по данни от Наблюдението на домакинските бюджети може да се възприеме като представителен за по-нискодоходните групи от населението, при които нарастването на доходите от пенсии имат основна роля при формирането на потребителските разходи. Същевременно частното потребление по данни от националните сметки на НСИ има по-широк обхват и съответно обхваща по-добре и групите от населението с по-високи доходи.
Според Наблюдението на домакинските бюджети на НСИ склонността на домакинствата да спестяват част от получения си доход слабо се повиши през второто тримесечие на 2022 г. спрямо началото на годината, но остана на по-ниско ниво спрямо същия период на предходната година. Същевременно натрупаният размер на нетните активи на домакинствата в банковата система продължи да намалява в съответствие с тенденцията към по-нисък растеж на годишна база на депозитите спрямо изтеглените кредити. Изтеглените средства от банковата система, според паричната статистика на БНБ, вероятно продължават да подкрепят потреблението на домакинствата.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 18:10 27 Януари 2023
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.8001
GBP 2.4796 2.4887 2.2254
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив