04 Декември 2021, 22:32 Днес (0) | Вчера (14)

Икономисти: Гарантиран минимален доход до 150 лева може да намали неравенствата

27 Октомври 2021 17:55 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 27 октомври 2021, 17:53
Под лиценза на creativecommons

Програмата, която е най-силно насочена към най-бедните, обхваща едва 76 хил. души на месечни социални помощи през 2020 г. или малко над един процент от населението на страната

Институтът за пазарна икономика предлага удвояване на гарантирания минимален доход /ГМД/ от 75 лева до 150 лв., което да влезе в сила още от 2022 г. Това би означавало ГМД да е около 20 на сто от медианния доход в страната или една трета от линията на бедност. Това каза Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ) на публично обсъждане на тема "Предизвикателствата пред социалната защита след пандемията и в условията на политическа нестабилност", фокусирано върху темата за ефективността на социалните помощи и услуги в България, предаде БТА. Гарантираният минимален доход представлява нормативно определен размер средства, който се използва като база за определяне границите за достъп до социалните помощи. Социалните помощи - целеви или месечни - се изплащат на хората, чийто доходи са под или около минимума.
През последните повече от 10 години ГМД почти не е променян. През 2009 г. ГМД е 65 лв. , а след 2018 г. е фиксиран на сегашното ниво от 75 лв. Докато през 2009 г. нивото на ГМД е над 27 процента от минималната работна заплата в страната, то през 2021 г. е вече едва 11,5 процента.

Служебният кабинет направи промяна в коефициентите, които се прилагат спрямо гарантирания минимален доход (ГМД) за определяне на диференцирания минимален доход (ДМД), но няма промяна в размера на ГМД.
Увеличението на ГМД ще има много ясен ефект върху коефициента, който измерва неравенствата, смятат от ИПИ. Удвояването му би намалило коефициента на Джини с 2.4 процентни пункта - ако сега този коефициент е малко над 40, ще падне под 38, каза Петър Ганев. Коефициентът на Джини за България вече надхвърли 40 процента, като отношението между доходите на най-бедните и най-богатите 20 на сто от домакинствата достигна 8 пъти, а страната ни оглави европейските класации по тези показател. По думите на Петър Ганев, ако ние пренебрегнем показателите за неравенство, които са доста по-високи от средните за Европа, рискуваме да изпуснем макроикономиката на страната - ще има силен натиск за по-високи разходи в бюджета, както и тотална промяна в данъчната система.
Икономистите са изчислили, че при размер на ГМД от 150 лева, се постига обхват на месечните социални помощи от около 281 хил. души /при около 96 хиляди в момента, които имат право да се възползват/, тоест над 4 процента от населението на страната, както и много силен ефект върху условията за живот. При такъв ГМД биха били обхванати 17 процента от бедните. Водещи ще бъдат безработните, но има и по-сериозна промяна при наетите и се появява групата на пенсионерите в тежка ситуация.

Общата оценка за бюджетните разходи за месечни социални помощи при ГМД в размер на 150 лв. е оценена на около 150 млн. лв., което остава далеч от много други програми с много по-ниска ефективност, смятат експертите.
Икономистите посочиха, че ниският размер на ГМД прави доходния критерий за отпускане на месечните социални помощи силно рестриктивен и съответно програмата има много малък обхват. Програмата, която е най-силно насочена към най-бедните, обхваща едва 76 хил. души на месечни социални помощи през 2020 г. или малко над един процент от населението на страната. От тези 76 хиляди, 45 хиляди са възрастни, а 31 хиляди са деца. Това е на фона на над 23 на сто от населението, което е под линията на бедността и около 10 процента - в дълбока бедност с доход под 40 процента от медианния доход в страната.
Разходите в момента са за средномесечно около 23-24 000 случая на лица и семейства, около 28 милиона лева, което е около 10 пъти по-малко от парите за детски надбавки, за хора с увреждания. "У нас на преден план се дава предимство на широки мерки, насочени към определени групи от обществото, а не към програми с доходен критерий за най-бедните, които са десетократно по-евтини и ефективни", смятат икономистите.
Профилът на хора с месечни помощи са безработни с начално или основно образование, живеещи в слабо населен район, много често част от ромската етническа група.

Лъчезар Богданов (главен икономист в ИПИ) посочи, че в България изглежда, че има по-скоро широк консенсус проблемите на доходите и бедността на възрастните хора да се решават през пенсионната система, това е политически по-приемливо, отколкото да се вкарат един милион пенсионери в програма за социални помощи за бедни. Според него, ако се запази този политически подход, това ще означава, че сметките за ГМД ще са насочени към повече хора в работоспособна възраст, тъй като на макрониво няма да има много бедни пенсионери.
Богданов посочи, че социалните програми са имали слаб ефект за подпомагане на хората по време на кризата. По думите на Богданов, добре работеща програма е тази за родителите на деца до 14 години, които се обучават онлайн.
Икономистите отчетоха, че има предизвикателство по отношение на целевата помощ за отопление, заради скока на цените.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив