19 Октомври 2018, 03:46 Днес (0) | Вчера (17)

Законът за личните данни ще доведе до цензура и репресии

21 Май 2018 09:40 в. Сега по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 21 май 2018, 09:12

Най-скандални са рестрикциите срещу журналистите, адвокатите, учените и писателите - те са заплашени от космически глоби

Откровена цензура, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнес, блокиране на съдебното изпълнение - до това ще доведат промените в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Проектът е съсипан от критики в 13 становища на различни хора и организации, сред които са Програма "Достъп до информация" (ПДИ), Висшият адвокатски съвет, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюзът на юристите, КРИБ, Нотариалната камара, асоциацията за маркетингови изследвания и др. Те са публикувани в портала за обществени обсъждания strategy.bg, пише в. Сега.

С предложените изменения се засягат правата и задълженията на над 7 млн. граждани и около 2 млн. юридически лица. Автор на закона е МВР, а под мотивите е поставено името на премиера Бойко Борисов. Целта е да се приеме европейският Общ регламент за защита на данните (GDPR), който влиза в сила на 25 май. Заради масовите критики за краткия срок за обществено обсъждане на толкова сериозни проблеми Министерският съвет го удължи до 30 май.

Сред най-скандалните разпоредби е новият чл. 25д, който може да доведе до гигантски санкции на журналисти, писатели и учени при използване на нечии лични данни. "Когато при упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, се обработват лични данни на физически лица, администраторът на лични данни прави преценка за законосъобразността на обработването във всеки конкретен случай. Решението на администратора не може непропорционално да ограничава свободата на изразяване и информация", гласи текстът, който според юристи е абсурден. Освен това е неясен и разтеглив и някой може да го разтълкува, че журналистите вече не могат да публикуват нито един документ, защото той съдържа лични данни.

Изискванията към медиите са "прекалено тясно менгеме", журналистите могат да се окажат в невъзможност да работят, каза пред в. "Сега" адвокат Александър Кашъмов от ПДИ. Възлагането на прекалено големи задължения върху медиите може да се окаже препятствие пред свободата на словото, гарантирана с конституцията, пише в становището на фондацията. "Свободата на словото трябва да има предимство", каза още Кашъмов. Той съобщи, че германски колеги са препоръчали в българския закон изрично да се запише, че разпоредбите му не се отнасят за журналистическата работа. Така е направено в Германия, защото идеята е, че общественият интерес е над всичко.

Съюзът на юристите посочва, че при публичното обсъждане на законопроекта всички участници са посочили, че няма баланс между правото на свободно изразяване и правото на гражданите да бъдат защитени личните им данни. Асоциацията на лицензираните инвестиционни посредници предупреди, че ограничението на правото на свободно изразяване може да убие образователните курсове, които браншовите организации провеждат.

От ПДИ предупреждават, че достъпът до публичните регистри ще бъде затруднен. Предвиждат и че предложенията могат да засегнат други основни права, защото Комисията за защита на личните данни, която ще контролира за изпълнението на закона, може да получи достъп до данни, защитени например от адвокатска или лекарска тайна.

Висшият адвокатски съвет алармира, че членовете му няма да могат адекватно да опазват тайните на клиентите си. Абсурдно е, че се предвижда комисията за личните данни при проверка в дадена кантора да получи достъп до книжа и други информационни носители, които са защитени от закона, конституцията и международните конвенции.

Адвокатите предупреждават, че може да се стигне до невъзможност да се провеждат съдебни дела. Страна по правен спор не може да иска от насрещната страна достъп до свои данни, ограничаване на работата с тях или изтриването им. Адвокатът разполага с данни не само за клиента си, но и за другата страна, посочва съветът. Немислимо е и друго - адвокатът на една от страните в съдебен спор да уведомява за притежаване на лични данни насрещната страна, срещу която предстои да има някакво действие.

И от Съюза на юристите смятат, че проектът противоречи на Закона за адвокатурата. Асоциацията на застрахователите алармира, че отпада възможността за обработка на данни за здравословното състояние на техните клиенти, което прави работата им невъзможна.

Почти всички становища намират за скандални санкциите, които се предвиждат за нарушения на регламента. Минималните глоби са 5000 и 10 000 (без да се уточнява в каква валута), като за горната граница е уточнено, че е в евро - 10 млн. и 20 млн. Практиката показва, че такива минимуми могат да елиминират малкия бизнес, както и да осъществяват ролята на цензура на по-малките, особено регионалните медии. От адвокатурата напомнят, че регламентът не допуска държавите да определят минимални размери на санкциите и това не е случайно - по икономически причини.

"Очевидно условията в източноевропейските държави са различни от държавите от Западна Европа - Германия, Франция, Люксембург, Холандия и пр.", пишат адвокатите. "Великобритания и Франция не са предвидили минимални размери. Не намираме за разумно и обосновано нито от житейска, нито от правна гледна точка именно България - държавата с най-нисък стандарт в ЕС, да въвежда долна граница на санкциите, при това в нетипично висок за страната размер", смятат адвокатите. На същото мнение е и Съюзът на юристите.

От камарата на частните съдебни изпълнители се оплакват, че е немислимо страните по всяко едно висящо изпълнително дело, които в момента са около 800 хил., да бъдат изрично и индивидуално уведомявани. "Това ще доведе съдебното изпълнение до невъзможност да функционира", пише в становището. Според тях дори и да се променят правилата, това ще доведе до голямо нарастване на административната и финансовата тежест, което ще се отрази на длъжниците.

Всички са на мнение, че е абсурдно глобите, наложени от Комисията за защита на личните данни, да влизат в собствения й бюджет, а не в държавния, и настояват това моментално да се промени.

КРИБ алармира, че създаването на публичен регистър на длъжностните лица по защита на данните е дописване на регламента. Както и че има опасност от субективизъм при глобите.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 18 Октомври 2018
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6963
GBP 2.4796 2.4887 2.2239
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив