Най-близката причина (Priximate cause)

Застрахователите са отговорни за обезщетяването на застрахованото лице по отношение на щети, загуби или гражданска отгворност само когато тези щети, загуби или гражданска отговорност са причинени непосредствено от една от опасностите, посочени в полицата. Юридическата максима, която изразява този принцип, е „Кауза проксима нон ремота спектатур" - „Гледа се близката, а не далечната причина". „Непосредствена" означава най-близка по действие, а не непременно най-близка по време. Класическата дефиниция на най-близката причина е дадена в делото на Поуси срещу Скотиш Юниън енд Нешънъл от 1907 година: „Действената и ефективната причина, която пуска в ход последователност от събития, довеждаща до даден резултат, без намесата на друга сила, действаща от нов и независим източник". Тъй като една застрахована опасност може да действа едновременно с или последователно след една изключена от застраховката опасност, както и с една незастрахована опасност, някои общи правила могат да бъдат изложени, за да се дадат известни указания за установяването на това, коя от всичките причини в дадена ситуация е най-близката причина за загубата: (а) Ако застрахованата опасност и незастрахованите опасности (т.е. опасностите, които не са споменати в полицата), действат едновременно, застрахованата опасност е най-близката причина. (6) Ако застрахованата опасност действа едновременно с изключена опасност, а послествията на двете опасности не могат да се разграничат, най-близката причина е изключената опасност, (в) Ако загубата възникне от известен брой последователни опасности, последната опасност е най-близката причина, освен ако едно по-раншно събитие не е задействало пряка и непрекъсната поредица от причинно свързани събития, в което последната опасност е чисто допълваща и представлява естествен и вероятен резултат от по-предишната причина. Ако първата причина е изключена от застраховката опасност, застрахователят не носи отговорност. Ако първата причина е застрахована опасност и ако няма разкъсване във веригата от събития, застрахователят е отговорен, тъй като застрахованата опасност се разглежда като „най-близка по действието си, ако не най-близка по време" (делото на Лейлънд Шипинг Къмпани срещу Нору-ич Юнийн от 1907 година). Конкретни решения по най-близката причина включват и следните дела: Марсдън срещу Ситаенд Каунти Иншурънс Къмпани от 1866 година, когато застрахователна полица за прозоречно стъкло е изключвала загубата от пожар. Витрини са били изпочупени от една възбудена тълпа, наблюдаваща пожара в съседна сграда. Решено е било, че изключението не действа, тъй като пожарът не е бил най-близката причина за загубата. Събитието, облекчило загубата (т.е. пожарът), трябва да бъде разграничено от събитието, предизвикало загубата (действия на тълпата). Пожарът е бил далечната причина). В делото на Винкофски срещу Дже-неръл Ашурънс на Армията и Флота от 1919 година става дума за застрахователна полица срещу кражба, която е изключвала военни рискове, а кражбата е станала по време на въздушно нападение. Прието е било, че изключената опасност - войната - не е дала началото на непрекъсната верига от причинно свързани събития. Кражбата е била резултат от нова, независима опасност, така че изключената опасност не е действала. В делото на Кокс срещу Емплойърс Иншурънс Корпорейшън от 1916 година се оспорвал списък от изключения, предшестван от думите "пряко или косвено". Прието е било, че думите изменят нормалните правила за най-близката причина така, че дори ако изключената опасност е косвената причина (т.е. далечната причина) на загубата, застрахователят може да избегне загубата, въпреки действето на застрахованата опасност. Един войник е бил убит случайно от влак, намирайки се на пост по време на затъмнение, а полицата е изключвала смърт "предизвикана от или възникваща поради или свързана пряко или непряко с войната". Влакът е бил най-близката причина на смъртта, а войната е била само далечна причина, но е било прието, че изключението е валидно.