Отговаряме на въпроса Ви с помощта на независими застрахователни експерти.
Доколкото по реда на чл. 45 от ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (чл. 51 от ЗЗД), в този дух и Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, увреденото лице може да предяви претенция към виновния водач за всички вреди, които счита, че търпи, като негова ще бъде тежестта да докаже, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането на автомобила.
До влизането в сила на Кодекса за застраховането, по силата на застрахователен договор се покриваха вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, само ако предварително това е било уговорено в договора - чл. 390, ал. 3 от ТЗ (Отм.), а наредбите за задължително застраховане, уреждащи отношенията по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, изключваха такова покритие по тази застраховка.
Към настоящия момент, за всички събития, настъпили след 01.01.2006 г., е налице възможността увреденото лице да претендира обезвреда за пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, от застрахователя, застраховал гражданската отговорност на причинителя на вредите - чл. 223, ал. 2 от КЗ, както и от застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” - чл. 267, ал. 1, т. 3 от КЗ.