Отнета им бе по време на тежка криза, принудени бяха да правят реформи
Като една от най-радикалните и успешни реформи в България определят въвеждането на валутен борд независимите икономисти от групата Macro Watch*, създадена по инициатива на Институт
„Отворено общество” – София. “Валутният борд се ползва с подкрепата на българските граждани и бизнес и трябва да бъде запазен”, смята Георги Ганев от Център за либерални стратегии
Преди въвеждането му на 1 юли 1997 г. инфлацията в България имаше двуцифрени и трицифрени нива. За няколко месеца през 1996-1997 г. тя достигна до хиперинфлация, надхвърляйки 1000 процента. Вместо
необходимите реформи, прeз първата половина на 90-те години се печатаха пари за попълване на бюджетните дефицити. По този начин се обезценяваше стойността на парите и се топяха спестяванията на
населението. Икономиката беше в постоянен спад и стагнация, чуждите инвестиции бяха рядкост, а целият държавен сектор на икономиката и банковата система бяха губещи и постоянно на ръба на фалита.
Закономерно, негативните натрупвания доведоха до големия крах през 1996-1997 г., при който почти цялата банкова система фалира, левът се обезцени драстично, а икономиката се сви с над 20% за
няколко тримесечия.
Инфлация в края на годината
Едва при тази тежка криза стана възможно да се забрани на политическата власт да манипулира парите и да генерира инфлация. Това беше постигнато чрез въвеждането на валутния борд,
при който левове могат да се издават само ако са покрити изцяло с валутни резерви при строго фиксиран курс. Валутният борд забрани печатането на пари за финансиране на бюджетни дефицити и стимулира
политиците да започнат отдавна отлаганите реформи.
Съвсем закономерно, според икономистите от Macro Watch, именно за 12-те години на валутен борд, българската икономика преживя един от най-дългите периоди на растеж, висок приток на
чужди капитали, стабилност и конвертируемост на българския лев и постепенно увеличаване на заетостта. В същото време, държавният дълг се стопи от рекордно високи до рекордно ниски нива.
Всичко това спечели доверието на българските граждани, като направи валутния борд една от най-подкрепяните институции в страната - с над 55% подкрепа и едва 15% противници. Валутният борд е
доказателство, че когато една реформа се направи добре, тя печели обществена подкрепа, убедени са икономистите от Macro Watch. “Това не е нещо лошо за „нас”, наложено по необходимост „отвън”.
Валутният борд е лош за политиците, но добър за гражданите и икономиката”, казва Лъчезар Богданов от Industry Watch.
Сегашната световна криза доведе до първата рецесия в България от въвеждането на валутен борд насам. Спадът на
данъчните приходи през първите няколко месеца на годината постоянно се задълбочава, като при ДДС намалението на приходите е 38% през април. „Необходими са мерки за овладяване на държавните
разходи така че да се избегне бюджетен дефицит”, предупреждава Георги Ангелов от Институт “Отворено общество”- София, като напомня, че страните с най-висок бюджетен дефицит в Източна
Европа са най-силно засегнати от кризата и сега дори подкрепата на МВФ трудно може да ги извади от тежката ситуация, в която сами са се поставили чрез неразумно харчене.
*Macrо Watch е инициатива на Институт “Отворено общество” – София, чиято цел е периодично да анализира икономическата ситуация и рисковете пред страната.
ЧХ