В началото на тази година френската финансова и застрахователна група BNP Paribas отново разбуни духовете на инвестиционната общност с идеята да издаде т.нар. Longevity Bonds and Other Mortality-Linked Securities, макар и да става дума за покриване на рискове от настъпила по естествен път смърт
Френският застрахователен гигант AXA S.A. секюритизира рисковете при настъпване на смърт вследствие на природни катастрофи на територията на Франция, Япония и САЩ, предаде BI Daily News.
Подразделението на базираната в Париж компания OSIRIS Capital P.L.C емитира дългови книжа деноминирани в евро и долари в размер на 1 млрд. евро ($1.28 млрд.), с които да покрива подобни рискове,
като по този начин се превърна в първия застраховател, който ще покрива рискове от смърт чрез световните финансови пазари.
“Тази програма е гъвкава и ефективна структура за диверсифициране на източниците за покриване на рискове от смърт вследствие на техногенни и природни катастрофи, извличайки полза от ръста на
световните финансови пазари”, се посочва в прессъобщение на AXA.
Според изданието швейцарската презастрахователна компания Swiss Reinsurance Co. посредничи на AXA за предлагането на първия транш книжа в размер на $442 млн.
Самата Swiss Reinsurance Co. емитира наскоро т.нар “катастрофически” корпоративни конвертируеми облигации, с които да покрие евентуални щети природни стихии. Емисията е с матуритет три години и е в
размер на $100 млн.
Като цяло застрахователните и презастрахователните компании често прибягват до издаване на дългови книжа, средствата от които да покрият определени рискове.
В началото на тази година френската финансова и застрахователна група BNP Paribas отново разбуни духовете на инвестиционната общност с идеята да издаде т.нар. Longevity Bonds and Other
Mortality-Linked Securities, макар и да става дума за поксриване на рискове от настъпила по естествен път смърт. Преди година компанията даже анонсира в пресата идеята си за такава емисия.
Въпреки, че рисковете, свързани с дълголетието са основни за пенсионните компании и застрахователите, засега няма интерес към подобни книжа, въпреки мнението на аналитици, че всеки един развит
финансов пазар трябва да има подобен инструмент.
Всъщност инвестиционната група Credit Suisse първа предложи инструмент за застраховане на загуби от стареенето на населението.
Разработеният от CSFB индекс на продължителността на живота ще позволи на застрахователите и пенсионноосигурителните компании да икономисат милиарди, коментира тогава The Financial Times.
Растящата продължителност на живота н развитите индустриално страни ще “струва” все по-скъпо.
Компаниите, които предоставят услуги по дългосрочно животозастраховане (планове при които човек започва да получава плащания след излизането си в пенсия)”страдат” от дълголетието на бившите си
служители и в момента. Просто е необходимо няколко десетки хиляди служители да поживеят повече някоя и друга година и това се превръща в многомилиарден проблем на бившите работодатели.
През тази година британската аерокосмическа компания BAE Systems за първи път оцени продължителността на живот на сътрудниците си – участници в пенсионните й планове през последните десет
години.
Според направената оценка, концернът е увеличил пенсионните си задължения през това време с 2.1 млрд. паунда ($3.7 млрд.), като проблемът идва основно от факта, че задълженията ще продължат и за в
бъдеще да ескалират успоредно с продължителността на живот.
Ако през 1950 година в 30-те страни, които тогава членуват в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, средната продължителност на живота е 63.8 години, то през 2000 година вече е 70
години, а към 2040 година се прогнозира да достигне 83.4 години. Това се посочва в публикувания през октомври редовен доклад на ОИСР “Стареене и политика на заетост”.
“Демографските тенденции застрашават със сериозна криза сегашните пенсионни модели – само след две-три десетилетия работещите няма да могат да осигуряват старините на родителите си” – коментира
президентът на Института Адам Смит – Медсън Пири. В момента не съществува защитна схема за застрахователите и управляващите пенсионни планове от тази заплаха.
Те разполагат с инструменти за хеджиране на рискове, свързани с промените на лихвените нива или общопазарната ситуация, но не и срещу все по-застаряващото население. Финансовата група Credit Suisse
First Boston, която има и застраховател (Winterthur), както и управляващи фондове, въведе преди дни Индекс н продължителността на живота в САЩ, а скоро планира да пусне аналогични индекси и за
редица европейски държави.
Най-вероятно следващата държава, която ще се сдобие с този индекс ще е Великобритания. “И в момента има единични сделки по презастраховане на рискове, свързани с увеличаването на продължителността
на живота, но точен ориентир, подобен примерно на ставката LIBOR за подобни сделки не съществува. В същото време продължителността на живота е най-сериозният риск, с който се сблъскват компаниите
от сектора” – казва Джереми Бенет, началник на глобалната група за структуриране на продуктите на групата CSFB.
Credit Suisse Longevity Index се базира на официалните данни на американското правителство за редица фактори, свързани с продължителността на живота.
Информацията се събира и обработва от консултантската компания Milliman, която ежегодно ще обновява базата данни, съставляваща индекса.
Грубо казано тя представлява очакваната средна продължителност на жените и мъжете в страната по щати и във федерален мащаб. Индексът е свързан със социален статус, професия по време на
работоспособната възраст, заболявания и т.н. Индексът се базира върху редица подиндекси на очакваната продължителност на живот на групи разделени на категории – до 50 г., 55 г., 60 г. и т.н. до 80
години.
Компаниите, които искат на хеджират своите позиции по пенсионни плащания, ще могат да сключват споразумения за плащанията помежду си в зависимост от това, дали реалната продължителност на живота
надвишава стойността на индекса.
Опити да се създаде подобен инструмент досега бяха единични. През 2004 година финансовият институт на Европейския съюз - European Investment Bank емитира облигации, където размерът на ежегодните
плащания беше свързан с броя на живите (към датата на падежа) мъже – жители на Англия и Уелс, които в датата на издаването на дълговите книжа са били навършили 65 години.
