Търговската тайна често защитава корупционни практики, сочат от „Програма достъп до информация“ в годишния си доклад
Управленското и законодателно мислене, отразено в практиката на българската администрация, разкрива нежелание и неспособност за преминаване от култура на секретност към култура на откритост. Това
заявява в годишния си доклад за 2007 г. фондацията "Програма достъп до информация“.
Основният проблем, който отава нерешен през изминалите години, е липсата на цялостно схващане на значението на прозрачността и достъпа до обществената информация, отбелязват от неправителствената
организация. В едно демократично общество публичната администрация има за свои основни задължения прозрачността и отчетността за действията си. Така е записано и в приетия през 1998 г. Закон за
администрацията, където е въведен принципът на откритост на администрацията, а с измененията от 2006 г. той е разширен до „откритост и достъпност“, „отговорност и отчетност“, „предвидимост“, като
зад всички термини стои предоставянето на обществена информация.
Същевременно обаче не са предприети необходимите законодателни мерки, за да се създаде съответната култура на откритост. За целта изброените принципи трябва да се реализират в конкретни задължения
на държавните служители. В раздела от Закона за държавния служител, където са описани основните му задължения, липсват изисквания за откритост, отчетност и предвидимост. Вместо тях е вменено
задължението „да защитава класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна“.
Увеличава се броят на мълчаливите откази на институциите да предоставят информация на граждани и журналисти, твърдят от "Програма достъп до информация". В доклада, изготвен на базата на
проучване на 411 ведомства, сред които 17 министерства, областни управи и общини, е записано, че едни и същи институции, които в минали години са предоставяли информация, сега създават
трудности за предоставянето й. Те отказват най-често заради засегнати интереси на трети лица или заради наличието на лични данни.
„Най-големите проблеми в практиката са в търговската тайна, в нейното ревностно защитаване. Това именно е информацията, зад която се крие корупция, лоши практики, фаворизиране на фирми“, обяснява
ръководителят на правния екип Александър Кашъмов.
Общият брой на постъпилите и регистрираните през 2007 г. случаи, по които неправителствената организация е търсена за оказване на правна помощ и съдействие, е 246. В зависимост от характера и
правната им квалификация те са обособени в три групи:
случаи, свързани с различни затруднения или въпроси за упражняването на правото на достъп до информация, регламентирано в съответния закон – 185;
случаи, свързани с нарушение на конституционното право на гражданите да търсят, получават и разпространяват информация – 30;
случаи, свързани с нарушения на правото на защита на личните данни на гражданите – 24.
Преобладават оплакванията от затруднения, създадени от органите на изпълнителната власт - 98, при 44 - от органите на местното самоуправление, 10 - от публичноправни субекти, 8 - от органите на
съдебната власт и 7 - от физически и юридически лица, финансирани от бюджета.
За търсенето на информация от съдебната система в доклада е отбелязано, че след положителните изменения в правилника на съдебните администрации от края на миналата година през миналата година е
приет нов правилник, който премахна предвидения достъп, което е една очевидна крачка назад.
В базата данни на организацията през 2007 г. са регистрирани 99 отказа за предоставяне на информация. Най-голям е броят на мълчаливите откази – 23, а на следващо място са немотивираните откази –
22.
Един от основните изводи от годишния доклад е, че липсват разумни и системни промени в Закона за достъп до обществена информация и че продължава тенденцията за непредоставяне на потребителска
информация за енерго-, топло- и водоснабдяване, сметки и различни услуги. От „Програма достъп до информация“ препоръчват институциите да изпълняват задължението си за активно публикуване на
сведения за дейността си в интернет, като въведат ясна процедура за получаване на информация по електронен път.
„Само 5,4% от българските институции са публикували свои нормативни актове с покана към гражданите да ги коментират“, каза Гергана Жулева, изпълнителен директор на организацията. Данните от
проучване на административните структури в периода 18 февруари – 2 март показват, че 85,6% от институциите имат интернет страници. Много от тях обаче имат рекламен характер, коментират от
„Програма достъп до информация“. Само 1,1% от ведомствените сайтове са публикувалия списък на служебната тайна, каквото е изискването по закон, и по малко от една четвърт публикуват отчетите за
работата си. Трета поредна година, откакто се прави проучването, нито една институция не е публикувала списък на разсекретените документи.
ххх
