7, 87 на сто повече са осигурените, но предпочитанията все още са към задължителните пенсионни стълбове
1 378 257 хил. лв.са нетните активи на трите вида пенсионни фонда – универсален, професионален и доброволен – към 30 септември. В универсалните фондове активите са на стойност 620 987 лева, в
професионалните - 292 953 лева, а в доброволните – 464 317 лева.
Това сочат данните на Комисията за финансов надзор (КФН) за дейността по допълнителното пенсионно осигуряване за деветмесечието на тази година. Според обявените от Управление "Осигурителен
надзор" резултати, цифрата представлява 2.7 % от БВП, а като дял в сравнение с миналогодишния период нетните активи са се увеличили с 35, 24 на сто. Очакванията са са след 4 години нетните
активи да достигнат 4,2 млрд. лева, а през 2020 година да станат 16,3 млрд. лева. Относителният дял по видове фондове за първите девет месеца на тази година сочи, че 43, 14% се падат на
универсалните фондове, 21, 65% - на професионалните фондове и 32, 22 на сто – на доброволните. Две компании формират 65, 49% пазарен дял по размера на нетните активи в своите фондове и с това
продължават установената традиция за силна концентрация в сектора. Първенството дъжи „Алианц България“ с 32, 91 на сто пазарен дял. Само на стотни от нея, втора в подреждането е „Доверие“
с пазарен дял 32, 58%. Според данните от Надзора двете компании са лидери и по показателя брой пазарен дял по брой осигурени лица – те формират общо 62, 29% пазарен дял. В тази категория първа
в подреждането с 37, 28 на сто излиза „Доверие“. "Алианц" държи 25, 01 на сто пазарен дял.
Общо 3 133 986 са осигурените лица за деветте месеца на годината, което е със 7,87 на сто повече в сравнение със същия период миналата година. В края на 2005-та пенсионно осигурените у нас
бяха малко под три милиона (2 971 839), за шестмесечието бе отчетено прескачане на кръглата цифра (3 085 082), а за края на тази година прогнозите са пенсионно осигурени у нас да бъдат около 3, 2
млн. души. Разчетите на експертите обещават към 2010 година са имаме към 3 605 000 осигуряващи се, от които 2 750 000 – в универсалните пенсионни фондове, 205 000 – в професионалните и 650 000 – в
доброволните фондове. През далечната 2020 година пък по прогноза осигурените ще станат 4 265 000 души.
По брой осигурени лица лидер на пазара е „Доверие“ - 1 177 642-ма души, избрали фондовете на компанията. Второто място държи “Алианц“ със 783 701 осигурени. Тук разликата между първия и втория е
по-голяма, каквато, впрочем, е и между втория и третия. В челната тройка влиза и „Съгласие“ с 355 115 души. Две компании са в границата на 200 000-ните осигурени - това са съответно
четвъртата „Ай Ен Джи“ с 260 014 осигурени и петата - “ДСК-Родина“ с 226 227 души, предпочели фондовете и. Почти изравнени са резултатите на класираните на шесто и седмо място: „Лукойл
Гарант-България“ има 137 188 осигурени, а в „ЦКБ-Сила“ се осигуряват със 169 по-малко - 137 019 души. Осма, с 57 080 осигурени, остава ДЗИ. Да припомним, че в бранша в края на август се появи
и девето дружество - ПОД “Топлина” АД, чиито акционери са "Общинска застрахователна компания" и "Брикел". Наблюдатели коментираха тогава, че новото дружество най-вероятно ще копира модела
на "Лукойл Гарант - България", създадена за да обслужва работещите в "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас". Поради тази причина се очаква "Топлина" да постигне добри резултати и не е изключено още от
началото от своето съществуване да размести финансовите пластове в сектора.
Въпреки отчетените възходящи резултати обаче, наскоро оповестен анализ на Банк Аустрия Кредитанщалт констатира, че българите са най-безотговорни към старините си. В доклада бе посочено, че едва 10
на сто от работещите се осигуряват допълнително за пенсия, а общото мислене все още е по посока да се разчита на държавната пенсионна система. Данните за деветмесечието от КФН само потвърждават
тезата – относителният дял осигурени по видове фондове отчита 76% осигурени в универсалните фондове, 6,08 на сто- в професионалните и 17, 92% - в доброволните.
Коментираното не е новост. Повече от ясно е, че засега на хората и през ум не им минава да се осигуряват за старини. Цитираното изследване на банковата институция потвърди опасенията на експертите
- над 70% от хората под 29 години изобщо не мислят за времето, когато ще остареят. Именно ниската заинтересованост бе един от мотивите пенсионните компании да обявят 2006-та за година на Година на
доброволното пенсионно осигуряване. В деветмесечната статистика на Надзора компанията-първенец по пенсионно осигурени в доброволния фонд е „Алианц България“, която са предпочели почти половината от
осигуряващите се по третия пенсионен стълб – общо 261 849 души или 46, 61 на сто. Втора е „Доверие“ с 28, 31% относително разпределение в доброволния фонд или 159 049 души. Другите шест дружества
си разпределят оставащите 25, 05% осигурени. Допитването до цифрите от близкото минало обаче припомня, че за цялата 2005 година относителният дял на лицата, осигурени в доброволни фондове, бе 18,
5%. Имайки предвид темпа на нарастване, може да се предположи, че и тази година картината няма да е по-различна.
Друг механизъм за решаване на въпроса с бъдещето на работещите, е възможността за въвеждане на различен вид инвестиционни портфейли. На състоялата се наскоро международна конференция за
предизвикателствата през пенсионната ни система пред прага на ЕС бе коментирано въвеждането на мултифондовата система в доброволното пенсионно осигуряване като механизъм за излизане от
консервативното мислене по посока на личната заинтересованост за по-обезпечени старини. Стартирането от началото на 2007-ма на фондовете по професионални схеми също е възможност за повишаване на
интереса към осигуряването. Разбира се, деветмесечните резултати позволяват само междинни коментари, а направените заявки за промени в пенсионните механизми маркират теоретични посоки на
разсъждения. Истинският анализ на резултатите ще бъде направен с приключването на календарната 2006-та година. Ясно е обаче, че е необходима още доста работа – както по отношение на конкретни
законодателни параметри, така и в собственото ни мислене. За да се достигне крайната цел на реформата – 70-75% коефициент на заместване от трите стълба.
