Страната ни се превърна в параден вход за руските енергийни интереси на Стария континент
В края на миналата седмица България и Русия подписаха споразумения, с които дадоха зелена светлина за изграждането на петролопровода „Бургас – Александруполис”, газопровода „Южен поток” и АЕЦ
„Белене”. С това страната ни се превърна в параден вход за руските енергийни интереси в Европа. С подписването на проекта „Южен поток”, българското правителство „подля вода” на проекта „Набуко”.
Той е конкурентен на руските транзити и би трябвало да доставя газ от каспийския регион, осигурявайки газ за страните от ЕС и да разнообрази доставчиците, като по този начин намали зависимостта от
руски енергоносители. При наличието на „Южен поток”, изграждането на „Набуко” може да загуби икономически смисъл. Именно стопанската изгода е водеща при европейския проект. В него участват
австрийската OMV, унгарската MOL, румънската TransGaz, българската „Булгаргаз” и турската Botas. В последните седмици на крачка от включване е и и немската RWE. Изграждането на тръбопроводи изисква
огромни инвестиции и време, а същевременно крият значителни политически и икономически рискове, като това в много случаи води до рентабилност под минимално изискуемата от инвеститорите.
В проекта „Набуко”, с изключение на българската „Булгаргаз” и турската Botas, всички останали компании се котират на фондов пазар и съответно в акционерната им структура имат участие частни
собственици, които разбира се ще бъдат против инвестиции в един несигурен от икономическа гледна точка проект. За разлика от европейските компании, руските дружества се развиват в тясна симбиоза с
държавата и не биха могли да се противопоставят на политическата воля на Кремъл. Това ги превръща в стратегически инструменти за политически натиск, като икономическата логика остава на заден
план.
Към момента 25% от необходимия газ за Европа се доставя от Русия, което показва, че ЕС като цяло няма „крещяща” нужда от диверсификация на доставките. За съжаление това важи основно за държавите от
западната и северната част на континента, които могат да разчитат на доставки от Северна Африка и Скандинавия. Централна и Източна Европа е изцяло зависима от руските доставки. В публичното
пространство се поставя въпросът дали България става по-зависима от политиката на Кремъл. Трябва да е ясно, че страната ни и към настоящия момент изцяло разчита на руски енергоресурси (над 90% от
потреблението). Освен това цената на газта за България е на цени по-ниски от тези, които са определени на свободния пазар и вероятно ще останат такива още няколко години преди да достигнат
пазарните. Това е „бонбонче” за българския политически елит, за индустрията, а също така и за населението на страната. В среда на пазарна икономика обаче безплатен обяд няма.
Това го разбраха украинците през 2006 г. Политиката, водена от страната, не се понрави на Москва и газта секна. През Украйна се транзитира 45% от руския газ за Европа и затягането на кранчето
доведе до недостиг за страните от Централна и Западна Европа, които са пък основните и най-платежоспособни клиенти на Русия и плащат на пазарни цени. В крайна сметка Москва склони да пусне синьото
гориво, но пък цената за Украйна беше повишена. Покрай изборите в Киев през тази година Кремъл отново се опита да шантажира украинския политически елит, недвусмислено напомняйки, че цените на газта
в Украйна все още са далеч от средните за Европа. С построяването на допълнителни тръбопроводи Москва си осигурява различни трасета до основните си клиенти и ще може да пренасочва потока на газ,
заобикаляйки „непослушните”.
В България подробностите по сключените договори се крият в тайна, което е недопустимо. В крайна сметка става въпрос за обвързване с проекти, които ще определят икономическата среда и
благосъстоянието на населението с десетилетия напред. Пуснатата в публичното пространство информация е крайно недостатъчна за някаква градивна критика, което вероятно е и целта на администрацията.
Вече е ясно, че проектната компания, която ще експлоатира Бургас – Александруполис, ще заприходява транзитните такси и те няма да влизат в бюджета, но видите ли, държавата ще разчита на дивидент.
Само че дивидент се разпределят от чистата печалба. Инвеститорите на Българската фондова борса си спомнят добре „печалбите”, който отчиташе рафинерията в Бургас – собственост на друг руски гигант.
На тези, които спомените бледнеят, нека да напомним, че резултатите на рафинерията едва надхвърляха печалбите на квартална бакалия. Благодарим за дивидента! Всичко това идва да подскаже, че и
най-малката слабост при тези контракти може да постави страната ни натоварена не само с негативи, но и с празни каси.
*Материалът не е препоръка за покупкa/продажба на ценни книжа и инвеститорите трябва да се запознаят с всички рискове преди вземането на инвестиционно решение.
ММ
