Който има работа, по правило има и право на платен отпуск. Подобно право съществува в почти всички богати индустриални държави. САЩ са единственото изключение
Според доклад на Института на Европейските профсъюзи, от всичките 21 държави –членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, единствено САЩ са изключение по отношение на
годишния отпуск. Американските работници и служители са единствените от цитираните вече 21 държави, които нямат гарантирано по закона право на отпуск и платени почивни
дни. Като цяло средногодишната стойност на работното време в европейските страни, както и някои други богати индустриални държави като Япония, Канада, Австралия или Нова Зеландия е
значително по-ниска отколкото в САЩ. Основната причина за това е, че в САЩ, няма гарантирано от законите право на годишен платен отпуск и платени почивни дни.
Поради това, около една четвърт от работещите в САЩ на практика нито ползват годишен отпуск, нито пък получават парична компенсация за работата на официални празници. Заетите в частната
икономическа сфера разполагат средно с 9 платени дни отпуск и шест платени празнични дни. Колкото по-ниска е заплатата на съответния работник или служител, толкова по-малко дни платен отпуск
има право да ползва той.
Повечето от работещите на пълен работен ден на практика разполагат с 13 дни годишен платен отпуск, докато онези, които работят на половин ден – по правило имат не повече от 8 дни
отпуск.
Япония е друга страна, в която годишният отпуск е доста оскъден. По закон са гарантирани 10 дни в годината, но затова пък работодателите не са принудени да плащат на служителите си за работа в
почивни и празнични дни. Годишният платен отпуск в Канада е също десет дни, но там към него се добавят още 8 официални празници.
Съвсем друго е положението в останалите богати индустриални държави. Там работещите имат право на минимален годишен платен отпуск от 20 работни дни или четири седмици. В действителност, в
много от страните, става дума и за повече. Към това се добавят многобройни празнични дни. В Германия, Италия, Белгия, Ирландия, Дания, Гърция, Холандия, Швеция, Австралия и Великобритания по
закон са гарантирани 20 дни платен годишен отпуск. Във Великобритания , Швейцария и Холандия работещите не получават парични компенсации за работата на празнични дни.
Според Ендрю Уат от Европейския Профсъюзен институт, резултатите от студията сочат, че като цяло европейците се радват на повече свободно време. Пак според него, е грешно заключението
на редица икономисти, които твърдят, че производителността и икономическата дееспособност на САЩ са по-големи от тези на европейците. Според Уат, като се вземат предвид данните за годишния
отпуск и почивните платени дни, се вижда, че не може да се изведе пряка зависимост между гарантираното право на платен отпуск и богатството или икономическата мощ едно общество.
Големи разлики в рамките на Европа има и по отношение на средната продължителност на работното време, посочва “Дойче Веле”. Най-дълго се работи в Литва – 42 часа седмично, следват Румъния, Естония,
Австрия, Полша, България, Чехия и Германия с по 40, 8 десети часа седмично. Най-кратко се работи във Франция – 37,6 десети часа седмично.
