Нека сме наясно: Федералният резерв няма да вдигне лихвите заради националната валута
Стойността на долара не е в центъра на съображенията и аргументите, определящи лихвената политика на американската централна банка. Това по принцип се е случвало много рядко в историята на
Федералния резерв - например в края на 70-те години на миналия век, когато страната имаше трудности при финансиране на дефицита на текущата сметка.
Човек може да си помисли противното, ако съди по реакцията на валутните пазари на 3 юни, когато анализатори и търговци решиха, че председателят на Фед Бен Бернанке намеква, че централната банка на
САЩ може да вдигне лихвите в подкрепа на потъващия долар
Всъщност дори ключовото изречение на Бернанке, което привлече вниманието на инвеститорите, поставиха долара в по-широк контекст - както официалните власти гледат на него.
В изпълнение на т. нар. "двоен мандат" на Фед за поддържане на максимално възможна и полезна заетост и на ценова стабилност, Бернанке каза, че ще поддържа долара като "силна и стабилна валута".
Това трябва да се разбира като следствие от действията на Фед, не като първостепенна мотивация.
Част от слабостта на долара се дължи на намаляването с 325 базисни пункта от септември м.г. досега на овърнайт лихвата на Фед. Намаляванията (до 2%) имаха за цел да пазят икономиката на САЩ от
изпадане в рецесия в началото на финансовата криза, избухнала миналото лято.
Федералният резерв предприе тези мерки точно заради двойния си мандат, дори въпреки че индексът на потребителските цени вече беше по-висок, отколкото управляващите биха искали.
В допълнение Бернанке каза в речта си - както вече бяха казвали и много от колегите му - че "политиката изглежда добре позиционирана да подкрепи умерен растеж и ценова стабилност във времето".
Белези за забавяне
Това много малко прилича на намек, че лихвите биха могли да бъдат повишени в подкрепа на долара по време на събирането на комитета на Фед на 24-25 юни.
А и след речта на Бернанке се случиха две важни неща, които правят повишаването на лихвите в краткосрочен план дори още по-малко вероятно.
Първо, Департаментът по труда съобщи на 6 юни, че заетостта е намаляла с нови 49 хил. души през м. май, докато безработицата е скочила с половин пункт на 5,5%. Което не предполага че Фед ще
посегнат към увеличаване на лихвите засега.
Второ, президентът на Европейската централна банка Клод Трише каза пред журналисти след месечната среща на управителния съвет на банката, че увеличаване на ключовата лихва от 4% "не е изключено" по
време на юлската сесия.
Ролята на ЕЦБ
Целта на ЕЦБ е под 2% инфлация на потребителските цени, а инфлацията в Еврозоната стигна рекордните за последните 16 години 3,6% в края на март и 3,3% в края на април.
След коментарите на Бернанке доларът скочи спрямо еврото до около 1,54 от 1,55. Предупреждението на Трише за възможно покачване на лихвата обърна тренда и еврото се разменяше за 1,56 долара на 5
юни и за 1,57 на следващия ден.
Предполага се, че ЕЦБ се съобразява с икономическите условия при определяне на лихвите, а икономиката на Европа забавя растежа си. Все пак инфлацията е много по-определящ фактор в действията на
банката - както юридически, така и на практика.
Така че ако Бернанке и останалите шефове от Фед биха искали директно да подкрепят долара с увеличаване на лихвите, това би било контрирано от увеличаване на лихвите от ЕЦБ заради инфлацията.
Политически сънища
Част от реакцията на валутните пазари на речта на Бернанке може да се проследи до отколешното вярване, че правителството на САЩ прилага нещо като политика на силния долар.
Различни секретари на финансовото министерство са повтаряли през годините, че САЩ подкрепя идеята за силен долар, дори когато това на практика не е било вярно. Например финансовото министерство и
Фед гледат на спада на долара от 2002 г. насам като на положителен фактор, защото това помогна на страната да започне да "обръща" огромния си търговски дефицит.
Това със сигурност е вярно и откакто икономическият растеж започна да намалява от миналата пролет. По-слабият долар прави американските стоки и услуги по-конкурентни на международните пазари, а
растящият износ помага икономиката да стои извън рецесията.
Нищо от казаното дотук не означава, че Фед е безразличен към инфлационния проблем в страната. Все пак индексът на потребителските цени нарасна с 3,9% за 12-те месеца до април.
Дори ако растежът остане бавен, може да дойде момент, когато въпреки всичко Фед ще обмисли вдигането на лихвите. И ако го направи, това няма да е с цел подкрепа на долара.
ЧХ
