Промяната на монетарната политика и повишаването на основните лихви във водещите световни икономики като отговор на засилващия се инфлационен натиск в последните месеци доведе до формирането на негативни тенденции на капиталовите пазари
Като следствие на “мечите” настроения на пазара, преобладаващата част от фондовите индекси приключиха второто тримесечие на годината на “червено”.
Индексът Morgan Stanley Capital International World, отразяващ динамиката на 23 фондови пазара загуби за последните три месеца около 3%. Трябва да се отбележи, че спадът на индекса през
тримесечието беше предшестван от ръст в размер на 78 на сто през последните три години.
Тонът на световните капиталови пазари се задава от Федералния резерв на САЩ, който от юли 2004 година досега на 17 свои поредни заседания повишаваше основната лихва във водещата световна икономика
с по четвърт процент, като на последното си заседание в самия край на второто тримесечие – 28 и 29 юли да покачи до 5.25 процента на годишна база.
Повишаването на лихвата се наложи от засиления инфлационен натиск в САЩ. Базовият инфлационен индекс на потребителските цени, изключващ нестабилните цени на храните и енергоносителите само през
първите пет месеца на текущата година се е покачил с 3.1 процента на годишна база. За сравнение година по-рано показателят отчете ръст от едва 2.4 на сто.
В същото време въпросът дали текущите нива на лихвата по федералните фондове са неутрални, т.е. дали не сдържат икономическия ръст от една страна и от друга – не допускат ли засилването на
инфлацията, остава открит.
Доколкото последствията от промяната на паричната политика се отчитат след време, мнозина аналитици все още спорят относно ефекта от повишените лихви.
Балансирането между рисковете от инфлационно прегряване и икономическо охлаждане представлява всъщност сложната задача на властите.
При лихви, подценяващи оптималното ниво, не е изключено след време значителен ръст на цените, докато надценена ставка води по принцип до икономически спад.
От своя страна Европейската централна банка от декември миналата година досега на три пъти повишаваше лихвата по рефинансирането в отговор на надигащия се и в региона инфлационен натиск. През май
индексът на потребителските цени в 12-те страни от зоната на еврото се покачи с 2.5 на сто на годишна база, показвайки най-високите темпове на ръст от началото на годината.
На заседанието на управителния Съвет на ЕЦБ, проведено на 8 юни, ставката беше повишена за трети път с четвърт процент до 2.75 на сто. Аналогични действия, насочени срещу галопиращата инфлация през
последните месеци предприеха редица Централни банки – на Дания, Индия, Китай, Малайзия, Тайланд, Турция, ЮАР, Южна Корея, че и дори и България, която повиши от 1 юли основния лихвен процент до
максимум за последните години - 2.69 на сто.
Постепенен преход започва и Токио.
Специално японският капиталов пазар показа най-слабите резултати през тримесечието сред 10-те водещи фондови пазари – от началото на април досега базовият индекс на Токийската фондова борса Nikkei
225 се понижи общо с 11%.
Основната причина за този спад е забавянето на необходимите промени в паричната политика на Токио, както и прогнозите за започващ спад на икономическата активност в Страната на изгряващото слънце.
Европейските фондови пазари се оказаха под натиск заради слабите резултати на автомобилните концерни и производителите на компютърно оборудване – т.е. секторите, които са най-чувствителни към
промените в икономическата конюнктура.
От април досега индексът Dow Jones Stoxx 600, се понижи с почти 7%, германският DAX и френският CAC 40 загубиха по 6.5 на сто. Със съвсем по-малки загуби приключиха американският и британският
фондови пазари – загубите на индекса на индекса на американските компании с висока пазарна капитализация - Standard & Poor's 500 са в размер на 1.7%, индексът на "сините чипове" Dow Jones
Industrial Average – 0.7%. Британският FTSE 100 за три месеца се понижи с 3%. На фона на общия спад на глобалния пазар, инвеститорите проявиха известно спокойствие единствено по отношение на
най-устойчивите и големи компании.
В същото време загубите на американския индекс Nasdaq Composite, в чиито състав има огромно количество акции на “ръста” сред високотехнологичните компании, е в размер на 7%.
Най-големите загуби сред 10-те най-големи по пазарна капитализация компании в света понесе Microsoft Corp. (MSFT). Акциите на компанията се понижиха с 13 процента на фона на негативните съобщения
за отлагането на пуска на новата версия на операционната система Windows, както и повишените разходи за разработването на нови продукти.
В същото време аналитиците посочват, че като цяло не се наблюдава спад на корпоративните печалби. Според данните на Thomson Financial, прогнозите за годишната печалба на американските
компании.
На годишна база ръстът на печалбите на компаниите, влизащи в състава на индекса S&P 500 е 13 на сто, а за второто тримесечие на 2006 година – три процента.
По данни на FactSet Research Systems, прогнозата за ръста на европейските компании, влизащи в състава на Stoxx 600 е в размер на 12 процента.
В същото време високата волатилност и неопределеността през перспективите на фондовите пазари водят до това, че инвеститорите започват да преосмислят своите портфейли в полза на акциите на т.нар.
“отбранителен сектор”. Всичко на всичко едва два от десетината отраслови индекси, формиращи MSCI World, успяха леко да се покачат и т с под един процент. Това са индексите на комуналните компании и
компаниите, производителки на стоки за ежедневна употреба.
От друга страна най-големите (около 11%) загуби понесоха компаниите от технологичния сектор. Сред дружествата, чиято пазарна капитализация за три месеца се понижи с 11 на сто е Dell Inc. (DELL) –
водещият световен производител на персонални компютри, както и Ericsson AB (ERICY) – един от лидерите в производството на мобилни телефони.
На европейските пазари технологичният индекс в състава на Stoxx 600 се понижи с цели 13 процента, заемайки второ място отзад напред сред 18-те отраслови подиндекси на Stoxx 600. Най-лошите
резултати показа индикаторът на динамиката на автомобилните концерни, понижавайки се с 15%. Опасенията, че отслабването на световната икономика ще нанесе сериозен удар върху дейността на
компаниите, ориентирани към експорта, предизвикаха рязко понижаване на книжата на преобладаващата част от автоконцерните. Най-големите загуби отчете DaimlerChrysler AG (DCX) – петата по големина
автомобилна компания в света.
Развиващите се пазари, способни да осигурят ръст в стабилни условия, при появата на признаци за спад в световните пазари, стават веднага аутсайдери. През тримесечието, вследствие на смяната на
настроенията на световните пазари, преобладаващата част от инвестиционните фондове понижиха размера на активите, влагани в нововъзникващите пазари. Според данни на Emerging Portfolio Fund Research,
отливът на капитали на фондовете, специализирани във вложенията в развиващите се икономики само от 18 май до 21 юни е в размер на $15.4 млрд. В резултат на това индексът MSCI Emerging Markets,
следящ динамиката на 25 развиващи се пазара само за трите месеца се понижи с 8 процента. Спадът на тези пазари сложи край на най-дългия период на тримесечен ръст на индекса MSCI Emerging Markets от
1989 година досега.
Най-лошите резултати показа колумбийският индекс IGBC, чиито загуби достигнаха 40 процента. Пазарите на Близкия Изток, които бяха лидери по ръст в света през миналата година, се оказаха прегряти
след мощното повишаване през 2005 година. Те започнаха да отчитат загуби още през първото тримесечие на годината, които се задълбочиха сериозно в периода април – юни - индексът Dubai Financial
Market загуби над 30 на сто, а индексът на фондовия пазар в Саудитска Арабия - Tadawul All Share – над 20%. О
Сривът на турския капиталов пазар в значителна степен беше предизвикан от надигащата се инфлация, чието ниво надвиши цели два пъти целевото ниво, установено от правителството на страната.
Индексът на фондовия пазар на Турция - National 100 се понижи над 20 процента.
Във водовъртежа на световния спад бяха въвлечени и т.нар. пазари BRIC – сочени доскоро като най-добрите възможни алтернативни инвестиции.
Най-лошо пострада индийският индекс Sensitive, който загуби над десет процента. Основният индекс на фондовия пазар в Бразилия – Bovespa се понижи с 4 на сто, а руският индекс успя да се задържи
съвсем малко над нулата и да избегне спад.
Единственото изключение стана Китай, тъй като либерализацията на пазара провеждана от правителството доведе до приток на чисти чужди активи за над $1.9 трлн., вследствие на което индексът Shanghai
Composite отбеляза мощен ръст от 26%.
