На Запад или ги обичат или се страхуват от тях
Прогнозите за държавните инвестиционни фондове са да станат застрашително големи след време, което провокира силни реакции на световната инвестиционна сцена. Западните институции или ги обичат или
се страхуват от тях.
Страхът, че по-скоро дейността им се движи от макиавелиански мотиви, отколкото от инвестиционни цели, изглежда доминира в политическите кръгове. В контраст с вълненията на политиците и на
официалните институции като МВФ и ОИСР, широк спектър от западни компании постилат червената пътека пред тях. Кой е прав?
Що за фондове са това?
Две са основните им форми - държавни пенсионни фондове (ДПФ) и фондове за национално богатство (ФНБ - sovereign wealth funds). Тревоги предизвикват вторите.
ДПФ се създават, за могат правителствата да финансират пенсионните си задължения. В групата на Г10 събраните от ДПФ средства надхвърлят $4 трилиона долара, а в световен мащаб сумите са много
по-големи. Процесът на избор на инвестиционни инструменти подлежи на регулаторен стриктен контрол и не съществуват страхове, че средствата в тях ще се използват за други цели освен за
печалба.
Тревогите причиняват ФНБ, защото те се контролират директно от правителствата и в най-общия случай в тях са събрани резервните активи на изпълнителната власт. Съществуват около 30 такива фонда, а
събраните от тях средства се оценяват на около $3,2 трилиона. Десетте най-големи ФНБ държат $2,7 трилиона от общата сума. Според прогнозите на Morgan Stanley ФНБ по света ще съберат $12 трилиона до
2015 г. и голяма част от тази сума ще бъде във фондове, които по презумпция будят тревога.
Десетте най-големи фондове за национално богатство
Произходът на събрания ресурс в тези фондове е доста различен. В случая с Русия и Близкия изток миризмата на нефт е в основата. В Китай и Сингапур големите резерви идват от повтарящите се излишъци
на платежния баланс. В някои от случаите резервите в началото целяха да омекотят валутните удари, засегнали Азия в началото на 90-те, но оттогава ресурсите им набъбнаха доста над първоначалните
намерения.
Някои от ФНБ съществуват от десетилетия. Най-старият е Revenue Equalization Fund на малката тихоокеанска държава Кирибати, който съществува от 50 г. Най-големият е Investment Authority (ADIA) на
Абу Даби, чийто ресурс се равнява на над една четвърт от световния ресурс на тези фондове и има дълга история на уважавано професионално управляващо дружество. В общи линии норвежкият,
сингапурският и близкоизточният фондове, всичките в страни, подкрепящи Запада, държат по-голямата част от остатъка на общия ресурс. На Норвегия от своя страна се гледа като на модел за
управляването на ФНБ.
Руският и китайският фондове имат малко над $300 млрд. И точно в тези два скорошни фонда изглежда се корени политическото безпокойство.
Червеното килимче
Политиците може и да се тревожат, но много други в развития свят, особено тези в беда, посрещат ФНБ с отворени обятия. На предна линия са водещите финансови компании. Жестоко обезкръвени от
ипотечната криза, те пряко ползват облагите от големината на ФНБ. Над $40 млрд. бяха насочени към тези институции през последните месеци, между които UBS и Citigroup.
Не само капиталите на ФНБ се посрещат радушно от западните компании. На тези фондове се гледа като на доходни източници на приходи от такси. Инвестиционните банки се надпреварват да обслужват
ФНБ и дори откриват специални отдели за целта. В момента те са изправени пред намаляване на таксите от традиционни източници като частни инвестиционни компании, които също страдат от кризата. ФНБ
могат да заместят изгубения приход и да поддържат заетостта на банките.
Китайската Investment Corporation покани управляващи западни дружества да кандидатстват за управлението на нейните международни вложения и това предизвика 100 кандидатури. На ФНБ освен това се
гледа като на естествени дългосрочни партньори в съвместни проекти с пенсионни фондове. Обществения пенсионен фонд на Ню Джърси вече работи с ФНБ.
Извън финансовия сектор има много случаи, когато ФНБ спасява изпаднали в беда компании - между тях Advanced Micro Devices and Sony. Европейски компании също се обръщат към тях - френският
производител на цимент Lafarge, както и вторият по големина италиански енергиен снабдител Edison с охота са приели малки дялови участия според съобщения в пресата.
Официалната реакция
Какви биха могли да са причините за терзанията около ФНБ? Страховете са, че ако те придобият големи дялове в ключови компании от стратегическо значение, биха могли да бъдат използвани като Троянски
коне за постигане на политически цели от правителствата, които ги контролират, за сметка на страната домакин на инвестицията.
Представете си например, че Кремъл, а не частен испански оператор, владее летище Хитроу. На такава вероятност се гледа като на динамит.
Опасенията, изразявани от САЩ, Германия и Франция, се основават по-скоро на потенциални опасности, отколкото на досегашно реално поведение на ФНБ. Единственото правителство, което приема
нещата със спокойствие, е британското. Една от причините е, че Лондон е световен център и има доста опит в привличането на ФНБ, търсещи експертно управление на инвестиции.
Политическите вълнения около предполагаемо лошо държание на ФНБ набират скорост през последните месеци. МВФ и ОИСР работят върху правила за инвестиране от тези фондове. Страните от Г7 се срещнаха с
шефовете на осем ФНБ и очевидно са се споразумели да въведат доброволни правила за най-добра практика.
Властите трябва да се съобразяват с доста различни проблеми, когато проектират тези системи от правила. Някои настояват пред Вашингтон и Брюксел да вкарат в тях три основни принципа: прозрачност,
реципрочност и ограничения върху собствеността; други настояват за таван на дяловете, които ФНБ могат да купят от дадена компания; има и предложение за списък на забранени за фондовете компании,
които имат стратегическо значение за страната домакин.
Дефектните предложения
Някои от предложенията за правилата са под въпрос. Как би могло например да се комбинират прозрачността с управлението на риска? Тази дума има различни значения в зависимост от контекста, но когато
се отнася за инвестиционен портфейл означава, че комбинацията от рискове, която мениджърът на портфейла управлява трябва да е видима или лесно разпознаваема. И повечето от коментарите се отнасят
точно до този вид прозрачност. Тя е изискуема когато се отнася до портфейлите на регулирани институции като банки и застрахователи, пенсионни компании. Очевидно има крещяща нужда от нея и при
много от финансовите инструменти - ипотечната криза го доказа. Когато обаче опира до ФНБ, нещата стоят по друг начин.
Всеки опит да се приложи принципът на прозрачността към портфейлите на частен инвеститор всъщност е нарушаване на инвестиционната им тайна и трудно може да се намери оправдание за това с
обществения интерес. Това, което се отнася за Бил Гейтс или за някой друг от клуба на милиардерите, с пълна сила важи и за малките инвеститори. Трябва да се помни, че много от хедж фондовете и от
частните инвестиционни компании също не са прозрачни.
Прозрачност в акционерен смисъл би трябвало да се отнася и за фондовете, ако те тайно придобият дялове чрез подставени в частните инвестиционни компании. А такова предложение няма. Във всички
случаи обаче вече има правила, изискващи деклариране на притежания в публични компании, които надхвърлят определен праг, което се отнася и за фондовете.
Има и още нещо: ефективността на каквито и да било кодекси е доста съмнителна. Пък и държавните фондове не са единствените инструменти, с които разполагат потенциално враждебните държави с нечисти
намерения. А олигарсите, богатият елит и водещите финансови институции в тези страни, които потенциално също работят в близка връзка със своите правителства?
Истинският потенциал и поведение на ФНБ
ФНБ дадоха ясен сигнал, че не играят политически игри и че са чиста проба инвеститори. Китай например планира да наеме външни експерти по управление на инвестициите, което показва професионалните
намерения за участие на пазара. ФНБ не представляват сериозна заплаха, по скоро обещават ползи в няколко направления.
Тъй като имат достъп до най-добрите практики, които световните пазара могат да предложат, ФНБ могат да станат най-цивилизованите инвеститори на него. В този процес експертизата, до която те имат
достъп, ще си пробие път и до други инвеститори в родните им страни, с което ще допринесат за насърчаване на глобализацията в сферата на инвестиционното управление.
Вкусът на ФНБ към дългосрочните инвестиции се оценява много положително от много западни пенсионни фондове и корпорации. Очаква се, че в условията на свит кредитен пазар ФНБ ще използват силата си
да поемат сделки, които не са възможни за онези, които се нуждаят от ликвидност. В тази си роля те биха могли да имат антицикличен принос със своя дългосрочен подход, поемайки сделки в лоши
времена. И никой не отрича, че това може да намали нестабилността на финансовите пазари.
Освен това надеждата е, че дяловете, които ФНБ притежават в западни компании ще позволи на тези компании да стъпят в родната страна на фонда, което може да послужи за по-близкото интегриране на
тези страни в глобалната икономика, от което печелят всички. Противно на теорията за Троянския кон.
Страхът от ФНБ изглежда е доста раздут както от официалните власти, така и от медиите. Те може и да са огромна колективна сила като статистика, но съвсем не са монолитна колективна единица. А дори
като статистика, техните заедно притежавани $3 трилиона е сравнително малък дял от световното богатство, оценявано на $140 трилиона. Нарастването им до прогнозираните $12 трилиона също съвсем не е
сигурно и зависи от валутните курсове, от цените на петрола и от един куп други икономически развития през следващите 10 години. А дори и да се случат прогнозите, съвсем не е задължително тези пари
да се насочат към западните страни - има много други интересни пазари, от които се печели. Дългосрочната стратегия за инвестиране, типична за тези фондове, означава още и това, че след всяка
по-голяма инвестиция на тях ще им остава по-малко ликвидност, с която да играят.
Търговията направи много за обединяване на интересите на много страни по света. ФНБ имат потенциала да задълбочат и разширят интеграцията на глобалната икономика и на глобалните финансови пазари.
Така че всички вълнения за предварителни, пресилени, а и едва ли са оправдани.
ЧХ
