В почти всички страни на света е забранен детският труд, но нелегално той се използва за запазването на предимства в конкурентноспособността
Експлоатацията на детския труд е скандално престъпление, поради това, че засяга най-беззащитните членове на обществото, лишава ги от нормално детство и от
справедливо заплащане за полагания труд. Децата са принудени да се трудят като възрастни, те стават обект на различни видове експлоатация и работят в условия, които са вредни за физическото и
психическото им развитие.
Те живеят и работят обикновено отделени от своите родители – като крепостни работници или роби.
Изгледи за бъдещо развитие нямат никакви, очакват ги болести, и нерядко твърде ранна смърт. Това положение обаче не може да се повлияе само от апели. Нужно е да се осъзнаят и най-вече
да се променят икономическите и обществени причини за експлоатацията на детския труд.
Затова явлението не е резултат от зла воля, а е плод на икономическите кризи в развиващите се страни и на условията на конкурентност между тези страни и индустриалните държави. Казано накратко:
експлоатацията на детския труд е съпътстващо явление на бедността.
В почти всички страни на света е забранен детския труд, но нелегално той се използва за запазването на предимства в конкурентноспособността. Колкото и да е важно да се обръща внимание на тези
нарушения, толкова по ясно е, че срещу тях няма обща рецепта. Ясно е и това, че не са достатъчни общи декларации, резолюции и апели.
Международни решения в тази връзка са приети достатъчно – например още през 1959 година от Общото събрание на ООН беше приета Декларацията за правата на децата. В нея е записано, че децата не бива
да бъдат принуждавани към труд преди да навършат определена възраст, и че не бива да полагат труд, който вреди на здравето, образованието и по-нататъшното им развитие.
Международната организация по труда пък има специална конвенция, в която предписва 12 годишната възраст като минимална граница за започване на лека работа. В същото време обаче е
ясно, че на детския труд не бива да се гледа само през призмата на заможните индустриални държави, които от десетилетия насам са преустановили тези форми на експлоатация на детския
труд.
В крайна сметка има развиващите се страни, където 16годишните са считани за зрели хора, които създават семейства и сами имат деца. Още повече, че в много страни от Третия свят, масовата
безработица е нещо нормално.
Там не съществуват форми на обществено осигуряване при безработица или други подобни социални защити. В подобни условия, трудът на децата е важен източник на доходи за множество
семейства, а нерядко - и единствен. В същото време експлоатацията на детския труд повишава безработицата сред възрастните, тя увеличава разликите в доходите и неравномерното
разпределение на благосъстоянието.
Тъй като използването на детския труд е резултат на бедността, ясно е, че срещу това това явление не може да се подхожда изолирано.
Експлоатацията на детския труд ще изчезне от европейската икономическа история едва тогава, когато тя стане ненужна благодарение на всеобщо икономическо развитие и социален възход. При това е ясно
едно: инвестирането в образование и професионална квалификация, носят на обществото най-големи печалби в среден и дългосрочен план.
