Пороят заля страната не само с буйни води. Още по-буйни се оказаха митовете и идеите, които той отприщи посред лято. Знайно е, че времето по жътва е сушаво откъм идеи и новини, затова има сериозна опасност сегашните, породени от стихията, да бъдат лекомислено приети.
Пък после години ще борим наложеното статукво. Най-вредната сред тези несмислени рожби на стихиен държавнически активизъм е замисълът държавата да стане застраховател, който да наложи на всички граждани и фирми задължителна полица срещу стихиите, да измисли поредния държавен гаранционен фонд "Бедствия и аварии" (др. Тодор Живков си имаше такъв), да скупчи поредната ялова администрация. И да накара българина да плати за всичко това с поредния квазиданък на наш гръб. И защо? Защото стихията, както всякога, нанесе щети. По стар навик ощетените отправиха към държавата не само зов за помощ, но и претенции за обезщетение, а политиците (особено онези, които не носят отговорност за държавните финанси) веднага обяздиха създалата се имиджогенна ситуация, за да заемат позата на спасители на ощетените. За чужда сметка естествено. Проблем наистина съществува и той е в ниската финансова култура на нацията. Поколения наред българинът не е имал съществено свое имущество, за което да се грижи. Добра или лоша, съразмерна или недотам, защитата на пострадалите от природни бедствия беше грижа на държавата. Спомнете си националните програми за изграждане на Стражица и компенсиране на щетите от голямото земетресение във Вранча. Но онова беше съвсем друга стопанска система с основен собственик на всичко (на нас самите в това число) в лицето на държавата. Сега преобладаващата собственост е частна, всеки от нас е собственик и сам трябва да бере грижа за собствеността си и рисковете, които я съпътстват. За държавата остава само функцията да организира общата битка със стихиите и защитата на населението в моменти на непосредствена опасност. Възстановяването на щетите, след като стихията отмине, е икономически проблем, с който държавата е вредно да бъде натоварена, защото ще ни излезе твърде скъпо. В пазарната икономика доказано най-ефективният модел е застраховането на щетите от природни бедствия. Това е смисълът да съществува застрахователната система със застрахователни компании, презастрахователи и издатели на полици за суперкатастрофи. Начините за предпазване от имуществени рискове при стихии и всякакви случайни събития съществува и интелектуалните напъни да открием нов модел са ненужни, та дори вредни. Единственото, което държавата у нас отдавна трябваше да направи, е да компенсира финансовата недалновидност на нацията със закон за задължително застраховане на имуществото - подобно задължението на автомобилистите да застраховат гражданската си отговорност. Струва ми се, че най-логичният начин да се реши проблемът със защитата на имуществото срещу стихии е обвързването на данъчните задължения на собственика с осигуреното застрахователно покритие. Законът може да въведе облекчен "данък сгради" за онези собственици, които представят полица за застраховка на имотите си срещу пожари и стихии. Или обратно: да въведе допълнителен данък за онези, които не са го направили. Така държавата ще наложи и контролира собствениците да се погрижат за рисковете, на които собствеността им е подложена. А всъщност застрахователната цена е ниска и конкуренцията между застрахователите ще я сведе до минимум - това е предимството на застрахователната пред бюджетната защита при бедствия. Колко ще е цената на застраховката срещу стихии? Сметките за щетите от тазгодишните наводнения според едни са 75, според други 150 млн. лева. Нека са 200 млн. Цялото богатство на нацията според най-простия начин за пресмятане се оценява на 21-годишния брутен вътрешен продукт. Т.е. минималната оценка на богатството на България е 798 млрд. лева. Щетите от бедствията са максимум 25 хилядни от процента. Но такива бедствия не се случват всяка година. Дори веднъж на 5 години да има бедствия с този мащаб, очакваните щети са максимум 5 хилядни от процента. Щетите от пожари и производствени аварии са няколко десетки пъти по-големи. Прибавете и разходите на застрахователя по организиране на дейността, печалбата му и пак ще достигнете до очаквана цена на задължителната обща имуществена застраховка срещу пожари и бедствия много под 1% от стойността на застрахованото имущество. Нека не забравяме, че когато цялата собственост в страната подлежи на застраховане, премиите значително ще спаднат под цената на сегашните доброволни застраховки. А законът за задължителното застраховане може да наложи и механизми за контрол над застрахователите - например пределна печалба и актюерски проверки за цената на задължителната застраховка. Значи държавата трябва да се залови бързо със закона, който е нейна работа, вместо да се нагърби с вредната идея да конкурира застрахователите.
