Вместо да се харчат пари за безсмислени неща в края на годината, по-добре да се направи нещо за започване на важните реформи - реформите винаги се правят по-лесно в добри години
Тази година излишъкът в държавния бюджет достигна рекордни стойности. За първите 10 месеца на годината той е 3,5 милиарда лева или над 6% от брутния вътрешен продукт на страната. Това не е първият
рекорд. На практика, през последните няколко години всяка година имаме рекорди при бюджетен излишък.
Подобни рекордни и неочаквани бюджетни излишъци позволяват на правителствата в края на годината да похарчат значителни суми. През 2007 г. вероятно ще се похарчат 1,2 милиарда лева (плюс
допълнителни 10% от разходите на министерствата). През 2006 г. харченето беше над 900 милиона лева. В някои години правителствата дори похарчваха целия бюджетен излишък в рамките на няколко седмици
през декември и приключваха годината на нула.
Тази практика, разбира се, не е най-ефективният възможен начин за оползотворяване на тези средства. Харченето на много пари набързо в края на годината в много случаи означава, че няма достатъчно
време за анализ, оценка, обсъждане и сравнение на различни алтернативи. Съответно, парите се разходват не много ефективно. Всичко това поставя въпроса какво да се прави с бюджетните излишъци?
Да се харчат ли?
Твърде много политици приемат, че щом има излишък, той трябва да се похарчи. Твърде малко – да не кажем никой – смятат, че излишъкът трябва да се върне на данъкоплатците, т.е. там откъдето е дошъл.
Логиката е проста: когато излишъкът се харчи, политиците решават къде да го насочат; когато излишъкът се върне на данъкоплатците, самите те решават какво да правят с него. За повечето политици
вторият вариант е неприемлив, защото ги лишава от възможността да насочват средствата по свое усмотрение.
Принципно, обаче, именно вариантът „връщане на парите на данъкоплатците“ е най-разумен. Защото когато са събрани повече пари от гражданите и фирмите, отколкото са нужни на държавата, е нормално
тези пари да се върнат обратно на тези граждани и фирми. Или поне по-голямата част от парите трябва да се върнат обратно. Има различни форми на връщане на парите – с чек, по банкова сметка, с
пощенски запис или чрез намаление на данъчно-осигурителното бреме. Последният вариант, намаление на данъците, дългосрочно е най-добър, доколкото той не само връща парите, но и намалява ставките на
облагане, което стимулира икономиката и ръста на доходите.
Понякога ще се налага част от излишъка да не се харчи въобще. Тъй като България през последните 130 години постоянно е била в някакви кризи, доверието към страната не е достатъчно високо. Затова е
необходимо да се поддържа определено ниво на фискален резерв, който да е гаранция, че страната няма да фалира. Този резерв може да се осигури от излишъка в бюджета. Другият вариант е да се осигури
чрез приватизация на държавни компании и активи. Тъй като през последните години приватизацията спря, се разчита основно на бюджетния излишък, за да се допълва фискалният резерв.
Къде да се насочи?
Както посочихме, най-нормално е значителна част или дори целият излишък да се насочи обратно към данъкоплатците под формата на намаление на данъчно-осигурителното бреме. Например, тази година
правителството смята да похарчи допълнителни 1.2 милиарда лева от излишъка. Ако тези пари не бяха похарчени, а бяха насочени към намаление на осигурителната тежест, то вместо сегашните 33.7%
осигуровки можехме да плащаме само 10% осигуровки.
Ефектът за семейните бюджети от подобно намаление на осигуровките до 10% е много сериозен – ръст на нетния разполагаем доход с над 25%. При това, ниските осигуровки ще намалят сивата икономика,
която знаем че в някои отрасли надминава 30-40% от доходите. По този начин в бюджета на държавата ще влязат повече приходи. В допълнение, по-ниски осигуровки означават и повече възможности за
създаване на нови и високоплатени работни места, повече стимули за труд и развитие на икономиката.
Дори част от излишъка да се похарчи, той трябва да се харчи при ясен анализ на ползите и разходите от съответния проект. Не е нормално да се наливат средства в обекти, които могат да се финансират
и по друг начин. Например, ако БДЖ се реформира и започне да работи ефективно то ще може да се самоиздържа и няма да има нужда от субсидии и средства от излишъка. Същото се отнася и до други
предприятия и инфраструктурни обекти (например летища). Дори обратното, вместо да налива пари в подобни начинания, държавата може да печели пари от тях – под формата на печалби от железниците,
концесионни такси от летища и магистрали. Когато има анализ, много от сега финансираните от излишъка разходи ще се окаже, че няма нужда да се финансират от излишъка.
В допълнение, не е нормално държавните чиновници да получават 13-та или 14-та заплата за сметка на бюджетния излишък. Сега се получава ситуация, в която данъкоплатците не получават нищо от излишъка
(въпреки че те са го създали и изработили), а държавните чиновници получават коледни добавки (въпреки че те не са допринесли с нищо за излишъка в бюджета). Точно обратното трябва да става, трябва
да се уволняват излишните чиновници и с тези спестени средства от заплати да се намаляват данъците за хората, които работят в частния сектор.
Има няколко реформи, които могат да се започнат със средства от бюджетния излишък. Пенсионната реформа е належаща, тъй като нито пенсионерите, нито работещите са доволни от сегашната система – при
която работещите плащат високи осигуровки, а пенсионерите получават ниски пенсии. Здравната реформа също е належаща и от ден на ден все по-необходима. Тези две големи и тежки реформи могат да
станат много по-лесно при наличие на „буфер“ като сегашния бюджетен излишък. Вместо да се харчат пари за безсмислени неща в края на годината, по-добре да се направи нещо за започване на важните
реформи. Защото ще е много по-трудно да се прави реформа след няколко години когато няма излишък. Реформите винаги се правят по-лесно в добри години.
