Българските дружества без място сред 50-те големи
Нито една българска застрахователна компания не намери място сред 50-те най-големи дружества от бранша в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и бившите руски републики. Това показва проучване, направено в края на миналата година от руските ни колеги от месечното списание The Insurer. В изследването са включени 29 страни от ЦИЕ и от бившия СССР. Проучването се базира на официалните резултати на застрахователните компании за 2006 г., публикувани от регулаторните органи и браншовите организации в съответните страни.
Грозното пате расте
Източна Европа, въпреки близостта си до западните застрахователни центрове, продължава да бъде много особено поле за играчите на пазара. Различията в законодателната среда и икономическите условия,
продължаващите национални и териториални конфликти, езиковите бариери – всички тези фактори са малка част от пречките по пътя на интеграцията на Източна Европа в европейския застрахователен пазар.
Пазарите запазиха националния си цвят и характер, въпреки значителното присъствие на чуждестранен капитал.
Зоната на бившият СССР и ЦИЕ изглежда по-голямо предизвикателство за застрахователите. Но наградата си заслужава усилията. И това е така не само защото в този регион живее 8% от населението на
света със общ БВП 2,3 трилиона евро.
Основният фактор е, че въпреки различията от зрелия европейски пазар, този регион е все пак много по-близък до европейската култура от останалите развиващи се пазари. Още повече, че съществува
силен интегриращ фактор като ЕС, който допринася за систематичното прилагане на европейските застрахователни традиции.
И последен, но не по значение фактор, е растежът. Макар някои анализатори да предричат забавяне в темповете му в ЦИЕ, обемите продължават да се увеличават в няколко ключови държави, а също и в
региона като цяло (Таблица 1).
Таблица 1
Различни чорапи за парите на инвеститорите
Заради всички посочени причини, местните играчи ще продължат френетичната конкуренция помежду си за дял от пазара, изграждайки нови съюзи и развивайки нови дистрибуторски канали за
застрахователни услуги. Очевиден пример за това са упорито продължаващите сливания и поглъщания в ЦИЕ. Бившите съветски републики обаче едва започват радикалните трансформации на своите
пазари.
Значителните различия в развитието на икономиките и на застрахователните пазари в региона може да се видят в Таблица 1. Доста от националните пазари никога няма да спечелят регионално значение –
това важи за Азербайджан, Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Киргизстан, Македония, Молдова, Таджикистан и вероятно Узбекистан. Във всяка от тези страни общите застрахователни премии
никога няма да надхвърлят застрахователните премии, събирани от всяка компания от дъното на 100-те най-големи застрахователи в региона.
Това обаче не означава, че тези държави не са интересни за инвеститорите. Някои пазари с по-малък политически риск се интегрират в европейския застрахователен пазар, присъединявайки се към ЕС.
Балтийските републики, страните от бивша Югославия, България и Румъния вече са хармонизирали законодателствата си с европейските стандарти. Други от страните в региона ще трябва най-напред да
постигнат политическа и икономическа стабилност, преди застрахователите сериозно да започнат да обмислят да инвестират в тях.
Но не това е основният фокус на европейските застрахователи. Ежедневният новинарски поток ясно показва две ключови зони на интерес в региона.
Първата е зоната на развитите източноевропейски страни с тенденции за стабилен растеж. Таблица 1 включва дузина такива. През 2006 г. Гърция, Чехия, Румъния, Словения, Словакия и Хърватска
отчетоха по над 10% увеличаване на застрахователните премии, Унгария – 13%, България – 17%, Турция – 23% и Полша – 25%. Общото увеличение на събраните премии в тези страни се равнява на 5 млрд.
евро. Само за сравнение, този резултат е по-голям от целия гръцки пазар. Така че всякакви спекулации, че страните от ЦИЕ губят привлекателност за инвеститорите, са очевидно без всякакво
основание.
Другата много интересна зона обхваща Русия, Украйна и все повече Казахстан. Тези три пазара отчетоха растеж почти равностоен на създадения от първата група – 4,5 млрд. евро. Но тяхното основно
предимство пред чуждестранните инвеститори е не сегашната им работа, а техният потенциал. Казано най-общо, всички споменати страни – 10 от първата група и трите от втората – са привлекателни не
само с това, че генерират 95% от растежа в региона. Те ще останат ядрото на развитието в него за много години напред. Техният общ потенциал говори сам по себе си: 91% от БВП и 80% от населението на
региона.
Таблица 2
Макар на тази територия да има и други небезинтересни страни, инвестициите в тях са от по-локален характер. Например Балтийските държави са обичани от инвеститорите от Германия, Скандинавия и до
известна степен от Полша. Териториите на бивша Югославия предизвикват интереса главно на австрийските и италианските инвеститори, както и на базираната в Словения компания Triglav, която през
последните години провежда агресивна експанзионистична политика. Така че доста маргинални страни се развиват по свой собствен път. Литовският пазар отчете 39% растеж на премиите, латвийският – 35%,
естонският – 18%. Като контраст, застрахователната индустрия в бившите югославски републики отбелязва слаб напредък. В Сърбия и Черна гора премийният растеж остана под 5%, в Босна и Херцеговина –
около 7%, в Македония – 5%. Пазарът в съседната Албания нарасна с по-малко от 2%.
Прибавяне на тегло
Все пак качеството на растежа се различава значително в отделните страни, дори в онези, които биха могли да се нарекат вече стабилни пазари (водещите ЦИЕ и Балтийските държави) както и между
развиващите се (Русия, Украйна, Казахстан).
На пазарите, генериращи обем около 1 млрд. евро, застрахователното проникване през 2006 г. нарасна спрямо БВП в Казахстан, Литва, Турция, Полша, Румъния и Латвия. Словения и България, Хърватска и
Русия запазиха този показател почти на предишното ниво. Чехия и Словакия отчетоха намаление, а в Украйна и Гърция съотношението между премии и БВП намаля чувствително.
Очевидно е, че дори развиващите се пазари са в различни стадии на своето развитие. В Чехия, Словакия, Гърция и вероятно в Словения растежът на пазара изглежда изчерпва своя потенциал и гасне – и е
много вероятно тези пазари да са изправени пред забавяне.
Подкрепа за тази теза може да бъде намерена в Таблица 1, данните за застрахователната плътност. Чехия Словакия, Гърция, Словения, Хърватска, Украйна и Унгария отчитат най-малък растеж на този
показател в региона. От друга страна той нарасна с над 20% в Русия, Полша, Турция и с над 30% в Латвия, Литва и Румъния. Безспорният лидер е Казахстан с почти 100% растеж на застрахователните
премии на глава от населението. Но това вероятно е отражение на началния стадии на развитието на този пазар, без да означава стабилен растеж.
Трябва да се отбележи, че всички местни пазари много се различават по постигнатата застрахователна плътност (премии на глава от населението). В Словения и Кипър средната премия е 800 евро на човек
(в случая с Кипър това се дължи отчасти на благоприятния данъчен климат). Чехия, Гърция, Унгария, Словакия, Полша, Хърватска и Естония се движат между 230 и 415 евро на човек, а останалите са под
долната граница. Всички страни освен Полша показват ясни белези за намаляване на растежа на този показател.
Латвия, Русия, Литва, България, Турция и Румъния са в следващата група с премии между 70 и 130 евро на човек. Заедно с полския, техните застрахователни пазари са най-бързо растящите. Макар и също с
отличен темп на растеж на този показател, Казахстан и Украйна са все пак сред "аутсайдерите" на пазара със застрахователната плътност респективно 54 евро и 49 евро.
Родове и кланове
Най-големите държави – Русия, Полша, Турция – имат и най-много представители в ТОП 50 на застрахователите в региона. Единадесет са полските компании, 10 руските и 8 турските, следват Унгария с 6, Чехия – с 5, и Гърция – с 4 компании в класацията (Таблица 3).
Таблица 3
Базираната в Полша PZU Group държи най-силни позиции сред останалите със своите две звена, доминиращи в общото застраховане и в животозастраховането, които имат на практика еднакви продажби – по 2
млрд. евро всяко. Най-големият чешки застраховател – Ceska Pojistovna, който през миналата година се сля с Generali, е на трето място. Челната десетката се допълва от още една чешка компания, 3
руски и по една от Гърция, Унгария и Словения. Интересен паралел може да направим със словенската Triglav Insurance Company която заема 10-то място в класацията за 2006 г., тъй като приходите й са
толкова, колкото на целия български застрахователен бранш за същия период. Петдесетата в класацията – полската Asekuracja, има премиен приход за 2006 г. равняващ се на 212,812 млн. евро. За
сравнение през същата година компанията, която у нас има най-голям премиен приход, е „ДЗИ Общо застраховане“ със скромните 95,448 млн. евро.
Сред 50-те най-големи застрахователи, които заедно реализират 45% от премийния приход на региона, има цяла поредица от водещи европейски и световни марки. Много силни позиции в региона имат
Allianz, Generali, ING, Aegon, AIG, AXA – повечето от които открито целят максимална експанзия в региона. И това не е случайно. На територията на ЦИЕ и бившия СССР живеят, работят и... се
застраховат почти 500 млн. души, което представлява 8% от населението на света със общ БВП 2,3 трилиона евро.
Къде е мястото на България на застрахователната карта на ЦИЕ?
През миналата година Комисията за финансов надзор (КФН) издаде четири нови лиценза за извършване на застрахователна дейност. Три от тях са на животозастрахователни компании (ЗАД “Сожелайф
България”, ЗЕАД “ЦКБ Живот” и "Интерамерикан България животозастраховане") и един на общозастрахователното “Граве България общо застраховане” АД. Така към края на 2007 г. общият брой на
лицензираните застрахователи със седалище в България е 37, от които 20 са общозастрахователни и 17 са животозастрахователни. Четиринадесет от 20-те общозастрахователни компании са с
мажоритарно чуждестранно участие. Същото е положението с 12 от 15-те животозастрахователни дружества. Около 71–72% от пазарния дял в общото застраховане се държи от компании с преобладаващо
чуждестранно участие, а в животозастраховането този процент е 97–98. Общият брой на регистрираните у нас застрахователни брокери към 31 декември 2007 г. е 234, като много от тях са собственост на
чужди компании.
От световноизвестните застрахователи успешно развиват дейност в България Allianz, Generali, ING, AIG, QBE, HDI и Vienna Insurance Group, а сред отсъстващите от големите се открояват имената
на AXA, Aegon, и Aviva. От световните брокери у нас са и тримата най-големи – Marsh, AON и Willis.
Интересът към българския застрахователен пазар не е случаен. Първите чуждестранни инвеститори акостират на наша територия още през 1996 г. Същата година беше приет и Закона за застраховането, който
постави основите за развитието на застрахователната дейност, узакони падането на държавният монопол върху този бизнес и даде възможност на чуждестранни компании да стъпят на българския пазар. През
последните 10 години един от най-динамично развиващите се пазари е именно застрахователният. Средният ръст на приходите от тази дейност не пада под 17%. Подобна е и прогнозата за 2007 г. Според
оценката на Insurance.bg брутните премийни приходи на общозастрахователните дружества у нас за миналата година ще са около 1,255–1,265 млрд. лв., а тези в животозастраховането между 235 и 240 млн.
лева. Ако прогнозите се сбъднат, годишното увеличение на премийните приходи в застрахователния бранш ще е 20%, като прогнозата за нарастването в общото застраховане е 19%, а в животозастраховането
– 25%.
Тези резултати показват две неща – първо, че нашия пазар не е достатъчно развит, и второ, което е по-важно в случая е, че има много голям потенциал за развитие.
Постигнатите премийни приходи като абсолютна стойност на са критерий, за да се разбере къде се намира нашата страна в сравнение с другите държави от региона, тъй като сме с различно население. Има
обаче двата показателя, които точно показват състоянието на всеки пазар и това е застрахователното проникване и застрахователната плътност. През 2006 г. застрахователното проникване у нас е
било 2,54%, а заделените от българите средства за застраховки са 83 евро. По тези показатели България се нарежда на 13-то място в класацията за ниво на развитие на застрахователния пазар в
сравнение с другите от ЦИЕ. Пред нас са страни като Русия, Литва, Латвия, Естония, а веднага след нас се нареждат Турция, Румъния, Сърбия, както става ясно и от доклада на руските колеги от сп.
Insurer (Таблица 4).
Таблица 4
По прогнозни резултати застрахователното проникване и застрахователната плътност за България през 2007 г. ще са съответно 2,6–2,7% и около 100 евро на глава от населението. Това е добър резултат,
но ни оставя твърде далече от други страни в региона.
Какво ново през 2007 г.?
След приемането на страната ни в ЕС всички лицензирани застрахователни компании и брокери в страни от съюза, съгласно условията за свободно предоставяне на услуги, могат да развиват дейност и у
нас. За целта те само трябва да уведомят КФН. Към края на миналата година подобно желание пред надзора са заявили 162 чуждестранни застрахователни компании и 407 брокера. Повечето от тях се
регистрираха в КФН, без да имат намерение да развиват масова дейност у нас. Ако имат обаче клиент, който има бизнес в България и се нуждае от застрахователна защита, те ще му я предложат
дистанционно.
От българска страна само 3 компании се престрашиха да погледнат отвъд родната граница. Първи акционерите на “Евроинс” изявиха желание да продават своите продукти в 8 страни от ЕС. Нещо повече,
няколко месеца по-късно компанията дори купи едно румънско застрахователно дружество.
В края на годината разрешение да продава застрахователните си полици в Румъния получи и ДЗИ, а преди седмици подобна благословия за северната ни съседка и за Гърция получи “Ей Ай Джи България ЗПД”.
Имаме и 4 брокерски компании, които са се престрашили да развиват дейност зад граница. Сред страните, в които те смятат да работят, освен съседните Гърция и Румъния присъстват и доста развити
пазари като Франция, Австрия и Великобритания.
ЧХ
