Четири милиарда души, живеещи сравнително бедно, имат покупателна сила от пет хиляди милиарда или пет билиона долара
Четири милиарда души, живеещи сравнително бедно, имат покупателна сила от пет хиляди милиарда или пет билиона долара, изчисли наскоро Международната финансова корпорация, която е дъщерна
организация на Световната банка. Засега обаче световната икономика отделя недостатъчно внимание на този факт, казва Михаел Клайн, шеф на корпорацията.
Както никога досега тези пазари, които ние наричаме основа на пирамидата, се развиха невероятно бързо. В много страни има икономически растеж от до десет процента годишно, а в средно измерено в
световен мащаб това прави – пет-шест процента. Оттук произтичат все повече и повече възможности, които позволяват на фирмите, да изпробват нови модели на продукти и услуги.
Традиционните схеми за преодоляване на бедността се концентрират предимно върху най-бедните хора, се казва в доклада на Международната финансова корпорация. Предполага се, че те не са в състояние
да си помогнат сами и затова се осланят на благотворителна дейност. От гледна точка на макроикономиката обаче бедността не би трябвало да изключва хората от стопанските процеси. А това означава, че
и най-бедните са потенциални купувачи на хранителни стоки, бензин и финансови услуги, посочва Deutsche Welle.
Показателен в много отношения е секторът на здравеопазването. В Индия например има дружество, което се занимава с операции на очите. Годишно лекарите, организирани в него, извършват 200 хиляди
операции в случаи на катар на окото и то за само 50 долара. В САЩ това струва 3 хиляди долара. С тази операция инидийските лекари помагат на хиляди хора и показват, че могат да се извършват услуги,
за които иначе мнозина само си мечтаят.
Клайн обяснява, че тази ниска цена на операцията е изчислена като средностатистическа, на база на финансовите възможности на лекуващите се. Най-бедните не плащат нищо. А този, който може да си
позволи плаща 500 вместо 50 долара. При това качеството на извършената операция е сравнимо с това във Великобритания. Михаел Клайн от Международната финансова корпорация дава и други примери за
успешно функциониращи бизнес-модели. Например в страните, в които стационарната телефонна мрежа е прескочена като етап в развитието на комуникациите, хората се ориентират към най-обикновените
мобилни телефони без видеокамери и дурги екстри, търсени на Запад. Има и много примери за най-обикновени мини -застраховки и опросетин системи на плащане, тъй като много хора в развиващите се
страни не разполагат с възможност за банкови операции. Тези примери обаче са малко, критикуват експертите от Международната финансова корпорация и апелират към бизнеса да развие достатъчно гъвкави
модели, които да са от полза и за най-бедните хора.
