Идва ли времето на кредитните рейтинги в застраховането и осигуряването?
Ефективното управление на риска е нещото, което отделя успешните от неуспешните бизнес начинания. Във всички сфери. В застраховането обаче то е основно занятие – дружествата поемат чуждите рискове
и страхове и ако успеят да направят малко и средно вероятното в невероятно - печелят, ако не - загиват. Но повличат и други след себе си - онези, които са им се доверили. И последиците могат да
засегнат цели отрасли, дори големи части от територията на държавата.
Важната обществена роля и отговорност на застрахователите (и осигурителите), както и все по-честият и силен гняв на стихиите, накараха и Европа да се замисли. Десетина години по-късно, на 10 юни
тази година, бе публикуван проектът за рамкова директива по Платежоспособност II (Solvency II), с което започва процесът по приемане на ново общностно законодателство, целта на което е да
осъвремени изискванията на надзорните органи към застрахователи, презастрахователи и пенсионни дружества. Този процес ще е дълъг и новото законодателство ще влезе в сила през 2012 г., поне според
предвидените в черновата на директивата етапи на обсъждане, разработване на процедурите и прилагане. Новата директива ще обедини и замени 13 от действащите директиви в сферата на общото и
животозастраховането и в презастраховането, като записаните в тях норми почти няма да претърпят промени, но ще бъдат добавени изискванията на новия режим за платежоспособност. Разбира се,
директивата ще замени и националните законови норми в тази сфера. Принципите, залегнали в този режим, следват структурата на процедурата Ламфалуси (Lamfalussy) за регулиране на финансовите пазари и
сближаване на надзорните практики, а експертите често правят паралели с изискванията на Базел II за банковия сектор, като някои смятат, че дори е направена още една стъпка напред.
Комисарят за вътрешния пазар и услугите Чарли МакГрийви нарече Платежоспособност II амбициозно предложение за цялостен ремонт на начина, по който се оценява финансовата стабилност на
(пре)застрахователите и осигурителите.
Оценката на финансовата стабилност при Платежоспособност II всъщност е много сходна с методите на оценка на риска, които прилагат големите рейтингови агенции. Макар че те също ще трябва да
коригират своя подход, като се фокусират повече върху управлението на риска вътре в компанията, върху мениджмънта на екипите, занимаващи се с това, както и на актюерските екипи; някои (Standard
& Poor’s) вече го правят.
Как бизнесът посреща новите регулации
Досегашната европейска система за надзор на бранша (базирана на 13-те директиви), позната като Платежоспособност I, датира от 70-те години на миналия век. За много от компаниите правилата й са
недостатъчни като отправна точка за правене на (пре)застрахователен бизнес и за управление на риска в него. Някои от страните членки на ЕС са разработили по-модерни модели за оценка, а компаниите и
в тях, и в останалите страни използват услугите на рейтинговите агенции или свои вътрешни модели, за да управляват поемането и разпределението на риска.
Както се казва, Платежоспособност II идва на подготвена почва. Показва го и проучването, направено от Европейската федерация на застрахователите и презастрахователите (CEA) по искане на ЕК сред 442
компании през лятото на 2006 г., когато черновата на рамковата директива още не бе публикувана, но основните принципи на модела вече бяха ясни. 80% от анкетираните компании или вече прилагат
основана на риска икономическа система на управление, или са в процес на модернизиране на управленския си инструментариум. Там, където системите са налице, подходът до голяма степен е сходен на
предлагания от Платежоспособност II. Ето защо регулативната промяна на практика дава възможност и изискванията на надзорните органи активират останалата част от индустрията да се „подравни“ с
най-добрите практики в страните членки. Следването на най-добрите, настояванията на акционерите, изискванията надзорните органи и на рейтинговите агенции, които оценяват компаниите, са сред
основните мотиви на всеки (пре)застрахователен бизнес да влага усилия, за да подобри управлението на риска.
На югоизточната граница на ЕС цари спокойствие
У нас не се забелязва особено активизиране на диалога в застрахователния и пенсионния сектор след публикуването на рамковата директива. Отделни актюери се опитаха да напомнят, че те не са просто
„изчислители“ на цената на застрахователните продукти, но техният глас в бранша продължава да бъде много подчинен.
Дружествата засега подхождат твърде консервативно към идеята кредитен рейтинг. И все пак, от няколко години тече „опознавателен“ и взаимно „опипващ“ процес между тях и новите за пазара български
рейтингови агенции. Една пенсионна компания и 4 от лицензираните 36 застрахователя притежават оценка, а още три ползват предимството на кредитния рейтинг на своята централа. (Таблица 1)
ПОК „Доверие” и управляваните от нея три пенсионни фондове получиха местен рейтинг от Българска агенция за кредитен рейтинг (БАКР) в края на 2004 г. В началото на ноември т.г. той бе повишен
от ВВВ+ на А – (тренд стабилен), а УПФ, ППФ и ДПФ „Доверие” запазиха своята оценка А. Кредитната агенция извършва постоянен мониторинг на своите клиенти и на всеки 6 месеца изготвя анализ на
дейността им, на базата на който потвърждава, понижава или повишава присъдения рейтинг(Таблица 2).
ЗПАД "Булстрад" бе пионер сред застрахователите – също в края на 2004 г. компанията получи местен рейтинг А- на БАКР, който бе потвърден от агенцията в средата на 2005 г., а през лятото на 2006 г.
бе повишен на А.
Същия рейтинг взе през септември тази година и друг от големите в бранша - ЗПАД "Алианц България". По презумпция дъщерни дружества, които са част от световни компании, получават с една степен
по-нисък рейтинг от този на компанията-майка. Това означава, че за българските компании от групата на "Алианц" би важал рейтинг А, тъй като централата на гиганта в Мюнхен има АА от
Standard&Poor’s. Повечето специалисти обаче намират подобно механично прехвърляне на „имидж“ за не много коректно. Всяко юридическо лице трябва да доказва своето място на пазара, на който
оперира, както и финансовата си стабилност. Без никакви условия от рейтинга на компанията-майка могат да се възползват само нейните клонове в други страни.
„Налага се мнението, че дружеството, с което са договорните взаимоотношения, трябва да има собствен рейтинг, затова се обърнахме към БАКР за присъждане рейтинг на застрахователната ни компания в
България“, коментира първият изпълнителен вицепрезидент на "Алианц България холдинг" АД и зам.-председател на надзорния съвет на ЗПАД Максим Сираков. Той посочи, че „няма законово или
друго изискване застрахователните дружества да имат кредитен рейтинг. По-скоро става дума за престиж. Съвсем скоро кредитният рейтинг ще стане необходим при изпълнение на стандартите от
европейското споразумение за капиталова адекватност Базел ІІ и европроекта за Платежоспособност II“.
Вторият като хронология оценен от БАКР застраховател бе ЗПДА "Армеец" АД, ЗПАД "Лев инс" го последва, като присъденият и на двете компании през юли миналата година местен рейтинг бе BB+.
Интересното в случая с "Лев инс" е, че през тази година застрахователната компания се обърна и към друг оценител – Националната кредитна агенция (НАКР) и в началото на ноември получи от
нея оценка bgА3, която е четири нива по-висока от първата оценка на БАКР, и поставя компанията в друг клас – инвестиционен. Сигурно има обяснение, но за непосветения е трудно да си представи такъв
качествен „скок” за толкова кратко време. Още повече, че и двете рейтингови агенции използват еднаква методология – на Moody’s.
Кредитният рейтинг е външна, независима, безпристрастна оценка на способността на дружеството да посреща навреме искове на своите клиенти, тоест да обслужва задълженията си към държателите на
негови полици. Наличието му демонстрира и пред надзорния орган – Комисията за финансов надзор, активна политика за намаляване на риска, гарантиране на стабилност и капиталова адекватност,
достатъчност на техническите резерви. В своето решение от 17 май м.г. комисията признава БАКР и включва агенцията „в списъка на КФН на лицензираните агенции за кредитен рейтинг“. В самото решение
не се споменава такъв списък и не е ясно какво точно означава „лицензирана агенция“. Обяснението е, че БАКР е покрила критериите за избираемост, дефинирани в европейските директиви.
Според Радослав Стоянов, председател на НАКР, това, че агенцията няма благословията на КФН, не означава забрана за рейтингова дейност в застрахователния бранш, а и КФН не е единственият възможен
ползвател на оценката на агенцията.
Рейтингът не се купува, но има цена
И тя е доста солена, ако оценителят е някоя от световните агенции. Това е само една от причините дружествата да не бързат. Още повече, че засега те и не виждат особена полза от него – у нас той се
взема под внимание при обществени поръчки, само ако това е обявено като изрично условие. При обществени поръчки за чужбина обаче обикновено се разглеждат офертите само на рейтинговани фирми, защото
наличието на оценка за платежоспособността е неотменимо условие-гаранция пред външните партньори за стабилността на компанията. Рейтингът може да послужи при взаимоотношенията с чуждестранни
презастрахователни партньори, както и във взаимоотношенията с дружества от страните членки на ЕС, които ще навлязат на нашия застрахователен пазар. Не на последно място, когато едно дружество
използва услугите на презастраховател с присъден рейтинг, това му дава възможност да признае (в зависимост от рейтинга на презастрахователя) от 50% до 80% от прехвърления риск като покритие на
своите техническите резерви.
Все пак застрахователите са категорични, че присъждането на кредитен рейтинг е едно от необходимите условия за развитието на застрахователния пазар. То не е обикновена имиджова операция, а
доказателство пред света за стабилността им. И дружествата, които имат такава оценка, очевидно съзнават това.
Според Марио Костов, оглавяващ двата клона на френската "Кардиф" у нас, кредитният рейтинг все повече ще се превръща във фактор при избора на една или друга компания за партньор по различни
проекти.
„Няма да е далеч времето, когато за сериозността на едно дружество няма да се съди по това колко голям премиен приход има или колко клиенти обслужва, а какъв е кредитният му рейтинг“, коментира и
изпълнителният директор на ЗПАД "Булстрад" Румен Янчев.
Точно заради всичко казано дотук, а и още много неказано за българския застрахователен и осигурителен пазар, годините до 2012 ще са не само много важни, но и трудни. Нормите на Платежоспособност II
ще важат и за него с пълна сила. А подготовката едва започва. И ако кредитните агенции са на мястото си и ако има кой да ги потърси, могат да помогнат със своето „дисциплиниращо” влияние върху
дружествата, които обслужват.
