Санкциите се превърнаха в истинска заплаха в резултат на своеобразен ефект на доминото, който самите САЩ едва ли са очаквали. Защото за невероятно кратко време Северна Корея беше отрязана от международната финансова система
В продължение на 50 години САЩ изпробваха всички възможни средства за натиск спрямо Северна Корея. Успехът обаче беше незначителен. Изненадващо Вашингтон все пак намери начин, за да притисне режима
в Пхенян. Коз в ръцете на американското правителство се оказа наложения от него запор върху севернокорейски сметки в банка в Макао. Тази незначителна на пръв поглед санкция може да се превърне дори
в разменна монета в спора за изпробваната от Пхенян атомна бомба, посочва Deutsche Welle.
Новините, които ни застигат от Северна Корея, са във всички случаи лоши. Искам да добавя: това са лоши новини не само за световната общественост, обезпокоена от явно извършения опит с атомна бомба.
Също както Хавиер Соланa бих добавил - това са лоши новини и самите севернокорейци. Това заяви германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер вечерта на девети октомври миналата година. Това
беше вечерта, в която Сверена Корея извърши опит с атомна бомба. С рядко срещано единодушие световната общественост осъди този акт. Съветът за сигурност на ООН имаше нужда от едва пет дни, за да
приеме строги санкции срещу Пхенян. Дори дългогодишният съюзник на севернокорейското правителство – Китай се почувства застрашен и гласува за санкциите. Тогава китайският посланик в ООН заяви -
Всички 15 държави, членуващи в Съвета за сигурност се обединиха около един отговор, който според нас е напълно резонен.
Пхенян, както се очакваше, реагира яростно. Ако САЩ продължат да увеличават натиска си върху Северна Корея, то тя ще приеме това като обявяване на война и ще отвърне с физически контрамерки,
заплаши посланикът на Северна Корея в ООН. Ако тези думи на пратеника на Пхенян се възприемат дословно, то тогава излиза, че извършеният опит с атомна бомба е част от заплашителните “физически
мерки”, с които севернокорейското правителство реагира на вече съществуващия американски натиск.
Заместник-външният министър на САЩ Кристофър Хил потвърди тази теза: В продължение на повече от година те бойкотираха преговорите заради банкова операция в Макао, при която ставаше дума за $24
милиона. С други думи заради $24 долара те бойкотираха разговори за ядрено оръжие и заради това извършиха опит с атомна бомба, възкликна в интервю за СНН американският заместник-външен
министър.
За Северна Корея тази “банкова операция” е явно от голямо значение и Кристофър Хил, който представя нещата така невинно, би трябвало много добре да знае, за какво става дума. Защото той в крайна
сметка е ръководител на американската група, участваща в така наречените шестпартийни преговори в Китай за разрешение на ядрения спор със Северна Корея. Освен това тази невинна “банкова операция”
опропасти първоначалния успех на Вашингтон в шестпартийните преговори, завършили през септември 2005-та година все пак с приемането на обща декларация. С нея Северна Корея се задължаваше да се
откаже от ядрената си програма.
САЩ, Русия, Япония, Южна Корея и Китай пък бяха готови да признаят правото на Пхенян да използва атомна енергия за мирни цели и дори да го подпомагат в тази насока. Това беше чествано като първия
голям пробив в отношенията със Северна Корея. Мастилото под договора обаче още не беше засъхнало, когато се намери американското финансово министерство. То наложи санкции срещу банко делта Азия в
рая на хазарта –Макао. По този начин беше сложен запор на севернокорейски сметки в размер на $24 милиона и Пхенян естествено го заболя от това.
Тази финансова санкция обаче се превърна в истинска заплаха в резултат на своеобразен ефект на доминото, който самите САЩ едва ли са очаквали. Защото за невероятно кратко време северна Корея беше
отрязана от международната финансова система. Всеки вид търговска и финансова операция станаха особено трудни за и без това изолираната страната. Ето какво всъщност се случи.
Финнасовото министрество във Вашингтон обвини Banko Delta Asia в това, че подпомага Северна Корея в пране на пари от наркотрафик и в търговията с фалшиви банкноти. Тези обвинения впрочем никога не
бяха публично доказани. От това обаче нямаше и нужда. Финансовото министeрство във Вашингтон забрани на американските финансови институции каквито и да е било контакти с въпросната банка в Макао.
Заплахата от загуба на контакта с най-важното в свeта финансово средище, доведе до глaволомен спад в капиталовложенията в банката.
Една трета от тях бяха изтеглени само за шест дни. Това принуди банката да прекрати всякакви контакти със Северна Корея. Този случай послужи като предупреждение и много други банкови институти
последваха примера на банката в Макао, скъсвайки връзките си със Северна Корея, като дори Китай замрази севернокорейски банкови сметки през юли 2006-та година. Действията на американското финансово
министерство предизвикаха веднага ответна реакция: северна Корея се оттегли от шестпартийните преговори на шести ноември 2005-та година.
Премахването на финансовите санкции беше поставено като условие за подновяване на преговорите. САЩ обаче заявиха че няма да се поддадат на този натиск от страна на Пхенян. Така се стигна до опита с
атомната бомба миналата година. И ако севернокорейският режим все пак се върна на масата за преговори то това е само защото Вашингтон даде съгласие за паралелни преговори във връзка с финансовите
санкции. В Берлин преди няколко дни се проведоха двустранни разговори между САЩ и Северна Корея, по време на които двата иначе стриктно разделяни въпроса за финансовите санкции и атомната бомба,
бяха най-сетне заедно обсъждани. Това е напълно в духа на исканията, поставяни Пхенян.
Американският заместник външен министър Кристофър Хил все пак е оптимистично настроен. САЩ дадоха ясно да се разбере едно: ние нямаме намерение да нападаме Северна Корея. Ние ще се радваме на
добрите отношения с една Северна Корея, която не притежава атомно оръжие, заяви Хил.
