Сериозни задачи очакват победителя от френските президентски избори Никола Саркози. Безработицата във Франция е по-висока отколкото в повечето европейски страни, конкурентноспособността на френските фирми не е достатъчно висока, а социалните системи се неждаят от основна реформа. Тъкмо в опит да ги реформират, се провалиха редица френски политици
Френската икономика не бива повече да е на опашката на европейските страни по и икономически прираст.
С помощта на данъчни намаления и внасяне на гъвкавост в пазара на труда, Саркози се надява да промени това. В средносрочен план той има намерение да намали нивото на държавния дъл до 60% от брутния
социален продукт – т.е. до предписаното от европейския пакт за финансова стабилност. И то – независимо от факта, че новият държавен глава има намерение да намалиданъците и таксите средно с 4%. По
този начин той иска да намали общото данъчно бреме върху доходите от сега 60 – на 50% в бъдеще.
С това Саркози си докара много обвинения по време на предизборната борба, че води политика само за най-богатите слоеве на обществото, защото има намерение да отмени данък наследство в
90% от случаите. В действителност председателят на управляващата партия има предвид главно малките занаятчийски предприятия, които се намират в семейни ръце.
В средносрочен план Саркози има намерение да реформира социалното осигуряване, като въведе своего рода “социален данък добавена стойност” на мястото на сегашните удръжки върху доходите. Още отсега
обаче той въвежда някои нови елементи в сферата на трудовите доходи: наднормения труд в бъдеще ще се заплаща по-високо и върху него няма да се плащат социални осигуровки нито от страна на
работещия, нито от работодателя.
Законът за това ще бъде прокаран още през идните няколко седмици. Девизът на новоизбрания президент гласи “ Във Франция отново ще си заслужава да се работи”. Очакват се някои промени
в продължиштелността на работната седмица, която от гледна точка на Саркози е прекалено къса, макар че на първо време той няма намерение да я променя.
Затова пък иска да либерализира някои закостенели структури на пазара на труда чрез реформа, обхващаща трудовото право, договорите за работа и правото за стачкуване. Целта на Саркози е, да
постигне почти пълна степен на заетост. Ето какво разбира той под това понятие - “Ниво на безработицата от 5% - което означава да се преполови сегашното ниво”.
Саркози напави и редица други щедри обещания, включително да премахне разликите в нивата на заплащането на мъжете и жените, да подобри усолвията на труда, да регулира по нов начин профсъюзните
представителства и да реформира осигуряването при безработица.
Новият принцип в тази насока е: изисквания и помощ – който отхвърли две предложения за работно място ще бъде санкциониран. Не на последно място Саркози има виждантия относно дейността
на Европейската централна Банка, чиято независимост според него е прекалено голяма.
