Първата среща беше нещо като неофициален разговор край камината. През 1975 година френският президент Валери Жискар Дестен и германският канцлер Хелмут Шмид поставиха началото на редовните разговори между ръководителите на шестте най-развити индустриални държави в света
Първата среща беше нещо като неофициален разговор край камината. През 1975 година френският президент Валери Жискар Дестен и германският канцлер Хелмут Шмид поставиха началото на редовните
разговори между ръководителите на шестте най-развити индустриални държави в света: Германия, Франция, Италия, Япония, Великобритания и САЩ.
Първата им среща беше в замъка Рамбуйе край Париж.
По онова време току-що се беше разпаднала международната система за валутен обмен, основаваща се на долара със златно покритие, а организацията на държавите-производителки на петрол хвърли целия
свят в ценови шок. През 1975 година шестте правителствени и държавни ръководители се нуждаеха от форум, на който водещите промишлени държави могат да обсъждат актуалната финансова и валутна
политика.
По принцип тази формула е валидна и до днес. Но тези срещи, в които вече участват и Канада и Русия, отдавна не са само икономически форуми. Те се занимават с политика, ориентират се към глобалните
процеси и кризисните ситуации. Осемте световни лидери от година на година поемат все нови и нови теми: от политиката на развитие през инициативите за опростяване на дългове, околната среда и
климата, та чак до тероризма, трансграничната престъпност, международните конфликти и регионалните стопански кризи. Във всяка среща на върха има разпределение на задачите.
Разговори се водят не само между лидерите, но отделно и между министрите на външните работи, на финансите, на вътрешните работи, на околната среда, на развитието и тъй нататък – в зависимост от
темата. Финансовите министри и шефовете на емисионни банки от G7 (тоест – без Русия) се срещат по четири пъти годишно още от самото начало през 1975 година. Външните министри започнаха свои срещи
отделно едва през 1997 година – тоест, след приемането на Русия за пълноправен член.
Чиновниците на равнището под министрите по принцип са във връзка помежду си през цялата година. Освен това правителствените и държавните ръководители си имат свои лични пълномощници, така
наречените “шерпи”, които също поддържат непрекъснат контакт. Те периодически се срещат, за да подготвят дневния ред, темите и проектите за решения на срещите. Тази процедура понякога върви много
бързо.
През 2001 година, например, срещата на G8 прие програма от близо два милиарда долара за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, а шерпите бяха подготвили решението в рамките само на няколко
седмици.
С други думи, срещите на върха са краен резултат от непрекъснатия политически обмен между страните.
Напоследък в този обмен все по-интензивно биват привличани и неправителствени организации, които често пъти критикуват срещите на G8 с обвинението, че приемат само декларации, а не вършат нищо.
Холгер Или, говорител на германското министерство за помощите за развитие, не приема тази критика - “За да прецениш дали G8 изпълняват обещанията си, трябва да познаваш механизмите, по които
функционира тази общност.
На самата среща държавните и правителствените ръководители поемат политически ангажименти, които после трябва да се превърнат в дела най-вече по линия на въздействието, което големите промишлени
държави оказват върху различни международни организации, примерно СБ, МВФ или ЕС.
Който се интересува как точно работи тази схема, нека се запознае с решението за опрощаване на дългове, взето на срещата в Гленийгълс. Това решение се изпълнява от СБ, МВФ и от емисионните банки на
съответните страни, но политическата основа за изпълнението му е именно решението на G8 и обещанието им, че ще компенсират загубите на изброените финансови институции.”
