Разходите могат да скочат до 2050 г. на 27 млрд. евро годишно, оценява Институтът по метеорология "Макс Планк" в Хамбург
Промените в климата и епохалните им обрати не се спират и пред Европа. Не само германците се потят повече, финансовите борси също са засегнати. Разходите могат да скочат до 2050 г. на 27 млрд. евро
годишно, оценява Институтът по метеорология "Макс Планк" в Хамбург. За сравнение - щетите в резултат на екстремалните проявления на времето през последните 10 години възлизаха на общо 16.5 млрд.
евро.
"Актьорите на финансовите пазари все още гледат на рисковете с пренебрежение", критикува проф. Карло Йегер от Института за изследване на климатичните последици в Потсдам. С малки изключения
местните финансови компании едва сега се пробуждат и си задават въпроса дали трябва да обръщат внимание на темата. А непременно трябва, смята икономистът.
Климатичните промени носят за финансистите не само застрахователни, но и
кредитни и инвестиционни рискове
За сметка на това кредитната сигурност и инвестиционната стойност се покачва, когато компаниите избягват разходите, породени от климата, и използват шансовете, възникнали от климатичните изменения.
Тези възможности се крият в развитието на техники, продукти, производствени процедури и услуги, от които в атмосферата се изхвърлят ниски емисии вредни вещества.
За да разпознаят рисковете и шансовете, големите инвеститори от цял свят, които общо предлагат над 31 трилиона долара инвестиционен капитал, призоваха 2100-те най-значими концерни на планетата да
разкрият климатичните си анализи и съответните рискове, да развият климатични стратегии и да намалят емисиите. "Проектът за разкриване на въглерода" (Carbon Disclosure Project, CDP), в който бяха
включени и 200-те най-големи германски корпорации, беше създаден от 225 банки, застрахователи, инвеститорски къщи и пенсионни фондове.
"Проектът иска да интегрира опазването на климата в анализа на акциите", разяснява координаторът Пол Дикинсън. Изостаналите компании получават негативна оценка, а отличниците се включват в
специален индекс. "Климатичните рискове трябва да бъдат
основна част от конвенционалния анализ
на акциите", казва председателят на УС на застрахователния гигант Allianz Йоахим Фабер.
Така е вече и при Muenchner Rueck. "При проучването на нови участия дейностите по опазване на климата се прибавиха към традиционните критерии. CDP ни доставя важна информация за това. Защитата на
климата играе съществена роля и при мониторинга на съществуващите участия", посочва Ролф Хеслер, мениджър за околната среда в презастрахователния концерн.
Британската банка HSBC беше първият в света финансов институт, който се обвърза с политиката на ограничаване на въглеродния двуокис. Тя компенсира изхвърляните си парникови газове с покупката на
екологична енергия, права за търгуване с емисии и проекти за залесяване.
Германската държавна банка KfW и швейцарският презастрахователен гигант Swiss Re последваха британския пример.
Отпускането на кредити и застраховки се нуждае в бъдеще от по-добро управление на рисковете. Под внимание трябва да се вземат последствията от климатичните промени, като например разходите за
търговия с емисиите въглероден двуокис, предразположеността на отраслите или пък рисковете и шансовете пред отделни видове производство. "Браншът все още е едва в началото", казва Армин Зандхьовел,
отговарящ за въпросите на устойчивостта в Dresdner Bank, част от Allianz.
Но скоро климатът може да се превърне във величина и за държавните финансови институции. Токио например вече задава модела - японската столица емитира
специални облигации с годишен падеж
които пропадат при особено силни земетресения. "Така инвеститорът диверсифицира своето портфолио, а пък градът се подсигурява срещу икономически вреди", обяснява проф. Йегер. Според него
стратегията би била от полза и за последствията за климата. Инвеститорите могат да спечелят от атрактивни възможности, докато още не е дошла катастрофата, убедени са и в швейцарската банка Credit
Suisse, която от 2002 г. предлага подобни бонове. В САЩ такъв вид облигации предпазват най-вече фермерите от превратностите на климата. Според Йегер те трябва да намерят обхватно приложение и в
Европа.
Някои институти извличат шансове от климатичните промени с помощта на новаторски финансови инструменти. Dresdner Bank например беше първият финансов институт в Германия, който се включи в
търговията с емисиите въглероден двуокис.
"Проектите за редуциране на изхвърляните газове ни носят печалба, а на нашите клиенти - сериозно предимство", изтъква Зандхьовел. Dresdner, инвестиционното звено на банката, пък е водещ консултант
при листването на борсата на компании, производители на възобновяема енергия.
Обратите на климата принуждават и застрахователните дружества да променят стратегиите и моделите си.
Презастрахователите са един вид търговци на едро в бизнеса с глобалните рискове. Те си разпределят един между друг застрахователната тежест, докато отделните порции станат поносими за всеки един.
Но последствията от природните катастрофи от калибъра на силна тропическа буря трудно могат да се застраховат. Например ураганът "Катрина", който миналата година потопи Ню Орлиънс и широки области
в южните части на САЩ, е
струвал на бранша общо около 45 млрд. долара
За сравнение, общите постъпления на глобалните презастрахователи се оценяват на близо 165 млрд. евро, като лидери са Swiss Re и Muenchner Rueck.
Застрахователите, и най-вече презастрахователите, следователно имат значителен интерес за изследването на причините и вероятностите за проява, и в крайна сметка за избягване на катастрофите.
За 25-те експерти по геофизически риск в Muenchner Rueck е ясно, че причинените от човешка дейност климатични изменения - дългосрочното покачване на средногодишните температури и промените във
валежите - без съмнение са отговорни и за по-честите и опустошителни природни явления. Специалистите на презастрахователния концерн знаят, че в периода 1994 - 2005 г. е имало почти три пъти повече
големи природни катастрофи, отколкото през 60-те години.
Като цяло браншът не си позволява преценка на очакваните в бъдеще щети. Изследователите на климата разработват сценарии за бъдещето само по отделни показатели - например изхвърлянето на въглероден
двуокис.
Някои от тях все пак допускат краткосрочна прогноза на базата на научните познания. "В идните години най-големия риск виждаме в северния Атлантическия океан, където очакваме по-чести и интензивни
урагани", казва Петер Хьопе от Muenchner Rueck.
Това според него се дължи на два допълващи се фактора - естествената топла фаза на океана и глобалното затопляне, ускорено от парниковите газове. "Затова ние пригодихме модела си за този регион и
сега отчитаме напредък", подчертава Хьопе. Не без основание: в хиперактивния сезон на ураганите през лятото на 2005 г. се оказа, че изчисленията на застрахователите са доста изкривени.
"В нашите модели ние подценихме например риска от наводнения", признава и президентът на Muenchner Rueck Торстен Йеворек.
*Материал на Сузане Бергиус и Рита Ланш, публикуван в Handelsblatt и в-к “Дневник”.
