Все по-голям брой фирми от Централна и Източна Европа се превръщат от потенциални цели за закупуване, в компании, които сами започват да правят инвестиции в чужбина, показва анализ на "Банк Аустрия Кредитанщалт" (BA-CA), собственик на HVB Bank Biochim ("Ейч Ви Би Банк Биохим") в България
Потокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) навън от компании от осемте нови членки на ЕС от ЦИЕ само за за 2003 г. е на стойност от повече от 2.4 млрд.евро, като по този начин общият обем на
ПЧИ от началото на прехода навън до края на миналата година достига 13.6 млрд. евро. Само преди пет години тази сума не надвишаваше четири млрд. евро, а преди 10 години беше едва един млрд. евро
(виж Таблица 1). В това отношение Унгария бележи най-голям напредък като към края на 2003 г. инвестициите на страната навън възлизат на седем млрд. евро -
половината от всички ПЧИ от страните от ЦИЕ. Тези инвестиции навън ще продължат да нарастват с още по-голям темп през 2004 година, прогнозира BA-CA.
Въпреки, че България има силни позиции като получател на ПЧИ, нейната роля като инвеститор навън все още не е развита. В годините след падането на Желязната завеса, липсата на капитали и нуждата от
преструктуриране на производствения сектор (което все още продължава), затрудняваха възможностите за инвестиране навън. Затова и до сега общия поток от чуждестранни инвестиции на български компании
навън е сравнително слаб, като достига около 150 млн. евро от началото на прехода до края на 2003 г. Това представлява 2.5% от общия поток на ПЧИ към България.
Продължаващото преструктуриране и приватизация на държави предприятия и продължаващия поток на ПЧИ у нас се очаква да подобри ефективността и бъдещите финансови възможности на българските компании,
което ще им даде възможности да поемат по-активна роля като самите те се превърнат в преки чуждестранни инвеститори. Поради географски причини се очаква българските компании да инвестират най-вече
в региона на Югоизточна Европа.
Сред компаниите от ЦИЕ, които инвестират зад граница, са унгарската петролна компания МОЛ и унгарската банка ОТП Банк. МОЛ има 25% дял в хърватската петролна компания ИНА, придобита през 2003 г. за
505 млн. долара и смята да разшири дяловото си участие в нея. МОЛ също така придоби мажоритарния дял от австрийската компания "Рот Хайцьоле", търгуваща с петролни продукти. Тя притежава и 67.8% от
словашката компания "Словнафт". ОТП придоби българската Банка ДСК за 311 млн. евро. Тя контролира и словашката "Ай Ар Би Банк".
През пролетта на 2004 г. полската "ПКН Орлен" закупи чешката петролна фирма "Унипетрол". Полските фирми започнаха да засилват присъствието си и в Русия и Украйна. Притокът от полски
инвестиции в този регион за 2003 г. е около 100 млн. долара - 55 % от тях са за Украйна, на чийто пазар има около 850 полски фирми и 45 % са за Русия, където има приблизително 400 полски
фирми.
От големите чешки корпорации, основно електрическата компания CEZ има интереси в чужбина. Наскоро CEZ спечели търга за закупуване на мажоритарен дял в пакет от няколко електроразпределителни
дружества в България за 281.5 млн. евро.
Украинските компании, мотивирани от ръста на международните пазари на стомана, стават все по-активни. В консорциум с швейцарската "Дуферко Груп", украинската "Донбас груп" придоби унгарските заводи
за стомана "Дунаферр" и сега се конкурира с холандско-индийската фирма "Ел Ен Ем" за покупката на полския стоманодобивен завод" Хута Честохова".
Приемането на осемте страни от ЦИЕ в ЕС през май 2004 г. е ясен сигнал за нарастващото значение на региона на международната политическа сцена. Но и икономическото значение на този регион е също
толкова голямо, поставяйки компаниите от ЦИЕ в ситуацията да извършват операции отвъд националните си граници, засега в рамките на региона на ЦИЕ. Това допринася за по-нататъшното укрепване на
Централна и Източна Европа и дава нов тласък на европейската интеграция.
