Поредната среща между министър Гайдарски и здравноосигурителните дружества завърши с обещания
Месец юни се оказа активен за здравноосигурителните дружества. Тъкмо лятната морска дрямка а-ха да обземе здравния бранш – то през тоя сезон и за болести не се сещаме много – и – хоп: здравният
министър покани на разговор Асоциацията на здравноосигурителните дружества. Срещата бе възпитан отговор на становище от общото събрание на браншовата структура по повод разписването на Националната
здравна стратегия до 2012 г. Тогава дружествата алармираха министър Гайдарски и председателя на Комисията по здравеопазване в НС за някои неточности в документа. Че настоящата среща не
разреши нищо, е ясно от само себе си. Все пак разговорите продължават на експертно ниво, за да може двете страни да преценят кои от проблемите са разрешими и кои изискват по-големи структурни
промени.
В края на май общото събрание на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване излезе със становище до министъра на здравеопазването и до председателя на
парламентарната Комисия по здравеопазване, в което дружествата протестираха остро срещу текстове от Националната здравна стратегия 2007-2012 г. От асоциацията обърнаха внимание върху някои
разминавания в документа и действителността. Например, не отговарят на истината твърденията, че един от основните проблеми е спазването на лицензионните изисквания, регулирането и надзора
(раздел II, т.10, стр.17 от Стратегията). Не е вярно и това, че клиентът не знае какви суми ще дължи при ползване на здравните услуги, покрити от закупен пакет, категорични са от асоциацията.
Лицензираните от Комисията за финансов надзор 12 дружества за доброволно здравно осигуряване са изпълнили изискванията на Надзора за получаване на лицензионен сертификат, а текущият надзор върху
тяхната дейност до сега не е установил никакви нарушения. Освен това в договорите на доброволно осигурените има конкретна информация за цените на всички услуги. Проблемът, според асоциацията, е
по-скоро в липсата на единна номенклатура на здравните услуги, както и в липсата на контрол върху кешовите плащания. Това позволява на лечебните заведения непрекъснато да искат допълнително плащане
на консумативи и дейности, които не са включени в цените на клиничните пътеки. Оттам идват и трудностите на здравноосигурителните дружества да остойностят своите пакети здравни услуги. Концепцията
на стратегията е мъглява и противоречива и в никакъв случай не стимулира развитието на здравноосигурителния модел, категорични са от браншовата организация.
Друг пример за неясно разписана законова рамка е създаване на професионално-частични солидарни здравноосигурителни схеми и осигуряване от работодателя на специфични здравни рискове. Не е ясно как
ще бъдат реализирани тези две здравноосигурителни схеми – чрез създаване на нов тип здравноосигурителни дружества или чрез съществуващите дружества за доброволно здравно осигуряване, коментират от
асоциацията. По предложението работодателят да доплаща „в полза на лекуван в лечебното заведение негов работник или служител”, от браншовата структура смятат, че текстът не отговаря на записа в
графиката „осигуряване от работодателя”. Нецелесъобразно е здравното министерство и общините да бъдат вписани в рубрика доплащане на медицинска помощ, когато те „финансират програми за лечение на
определени заболявания”, се казва още в становището.
От здравноосигурителните дружества са категорични, че предложената схема за развитие на доброволното здравно осигуряване, а създава нови проблеми пред развитието на здравноосигурителния модел в
страната.
Дружествата настояват за демонополизиране дейността на НЗОК и въвеждане на заместващо здравно осигуряване. От министерството категорично отрязаха желанията в тази посока с мотива, че в момента
нямало никаква готовност за това. Пред министъра бяха поставени и други искания, като например всяко осигурено лице да избира своя здравноосигурителен фонд, който поема и основния пакет
здравни услуги; обемът на основния пакет здравни услуги да бъде приведен в съответствие с размера на здравноосигурителната вноска; да бъдат регистрирани пределни цени на здравните услуги. От
асоциацията изразиха пред министъра обобщено становище, че Стратегията не предлага борба с корупцията в здравната сфера и не коригира дефектите на пазара на здравни услуги, а въвеждането на
доплащане за здравните услуги само ощетява пациентите за сметка на здравните заведения. От здравноосигурителните компании настояват за експертен дебат по предложения здравноосигурителен модел.
Светъл акорд в здравния реквием бе решението преговорите да продължат.
